Russian 1876

Bulgarian

2 Samuel

14

1И заметил Иоав, сын Саруи, что сердце царя обратилось к Авессалому.
1И Иоав Саруиният син позна, че сърцето на царя беше [наклонено] към Авесалома.
2И послал Иоав в Фекою, и взял оттуда умную женщину и сказал ей: притворись плачущею и надень печальную одежду, и не мажься елеем, и представься женщиною, много дней плакавшею по умершем;
2Затова Иоав прати в Текое та доведоха от там една умна жена, и рече й: Престори се, моля, че си в жалейка и облечи траурни дрехи, и не се помазвай с масло, но бъди като жена, която жалее дълго време за мъртвец;
3и пойди к царю и скажи ему так и так. И вложил Иоав в уста ее, что сказать.
3и иди при царя та му говори според тия думи. И Иоав тури думите в устата й.
4И вошла женщина Фекоитянка к царю и пала лицем своим на землю, и поклонилась и сказала: помоги, царь!
4И когато текойката [дойде да] говори на царя, падна с лице на земята та се поклони, и рече: Помогни ми царю.
5И сказал ей царь: что тебе? И сказала она: я вдова, муж мой умер;
5И царят й рече: Що имаш? А тя рече: Ах! аз съм вдовица; мъжът ми умря.
6и у рабы твоей было два сына; они поссорились в поле, и некому было разнять их, и поразил один другого и умертвил его.
6Слугинята ти имаше двама сина, и те двамата се сбиха на полето; и като нямаше кой да ги раздели, единият удари другият и го уби.
7И вот, восстало все родство на рабу твою, и говорят: „отдай убийцу брата своего; мы убьем его за душу брата его, которую он погубил, иистребим даже наследника". И так они погасят остальную искру мою, чтобыне оставить мужу моему имени и потомства на лице земли.
7И, ето, всичките роднини станаха против слугинята ти и рекоха: Предай оногова, който удари брата си, за да го убием за живота на брата му, когото уби, и така да изтребим и наследника. Така ще угасят въглена, който ми е останал, и не ще оставят на мъжа ми ни име, ни остатък по лицето на света.
8И сказал царь женщине: иди спокойно домой, я дам приказание о тебе.
8И царят каза на жената: Иди у дома си; аз ще разпоредя за тебе.
9Но женщина Фекоитянка сказала царю: на мне, господин мой царь, да будет вина и на доме отца моего, царь же и престол его неповинен.
9А текойката каза на царя: Господарю мой царю, беззаконието нека бъде на мене и на бащиния ми дом; а царят и престолът му нека бъдат невинни.
10И сказал царь: того, кто будет против тебя, приведи ко мне, и он более не тронет тебя.
10И рече царят: Който проговори против тебе, доведи го при мене, и няма вече да те докачи.
11Она сказала: помяни, царь, Господа Бога твоего, чтобы не умножились мстители за кровь и не погубили сына моего. И сказал царь : жив Господь! не падет и волос сына твоего на землю.
11И тя рече: Моля, нека помни царят Господа своя Бог, за да не продължава вече отмъстителят за кръвта да изтребва, и да не погуби сина ми. А той рече: заклевам се в живота на Господа, ни един косъм на сина ти няма да падне на земята.
12И сказала женщина: позволь рабе твоей сказать еще слово господину моему царю.
12Тогава жената рече: Нека каже, моля, слугинята ти една дума на господаря си царя. И той рече: Кажи.
13Он сказал: говори. И сказала женщина: почему ты так мыслишь против народа Божия? Царь, произнеся это слово, обвинил себя самого, потому что не возвращает изгнанника своего.
13И жената рече: Тогава защо си помислил такова нещо против Божиите люде? понеже царят, като казва това, излиза виновен загдето царят не възвръща своя заточеник.
14Мы умрем и будем как вода, вылитая на землю, которую нельзя собрать; но Бог не желает погубить душу и помышляет, как бы не отвергнуть от Себя и отверженного.
14Защото е неизбежно ние да умрем, и сме като вода разляна по земята, която не се събира пак; па и Бог не отнема живот, но изнамерва средства, щото заточеният да не остане отдалечен от Него.
15И теперь я пришла сказать царю, господину моему, эти слова, потому что народ пугает меня; и раба твоя сказала: поговорю я с царем, не сделает ли он по слову рабы своей;
15Сега по тая причина дойдох да кажа това на господаря си царя, че людете ме уплашиха; и слугинята ти рече: Ще говоря сега на царя; може би царят да изпълни просбата на слугинята си.
16верно царь выслушает и избавит рабу свою от руки людей, хотящих истребить меня вместе с сыном моим из наследия Божия.
16Защото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, [който иска] да погуби и мене и сина ми изсред Божието наследство.
17И сказала раба твоя: да будет слово господина моего царя в утешение мне, ибо господин мой царь, как Ангел Божий, и может выслушать и доброе и худое. И Господь Бог твой будет с тобою.
17И слугинята ти рече: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна; защото господарят ми царят е като Божий ангел за да разсъждава за доброто и злото; и Господ твой Бог да бъде с тебе.
18И отвечал царь и сказал женщине: не скрой от меня, о чем я спрошу тебя. И сказала женщина: говори, господин мой царь.
18Тогава царят в отговор каза на жената: Моля, да не скриеш от мене това, за което ще те попитам. И рече жената: Нека проговори, моля, господарят ми царят.
19И сказал царь: не рука ли Иоава во всем этом с тобою? И отвечала женщина и сказала: да живет душа твоя, господин мой царь; ни направо, ни налево нельзя уклониться от того, что сказал господин мой, царь; точно, раб твой Иоав приказал мне, и он вложил в уста рабы твоей все эти слова;
19И рече царят: С тебе ли е във всичко това ръката на Иоава? И жената в отговор рече: Заклевам се в живота на душата ти господарю мой царю, никой не може да се отклони ни на дясно ни на ляво от нищо що изрече господарят ми царят; защото слугата ти Иоав, той ми заповяда, и той тури всички тия думи в устата на слугинята ти.
20чтобы притчею дать делу такой вид, раб твой Иоав научил меня; но господин мой мудр, как мудр Ангел Божий, чтобызнать все, что на земле.
20Слугата ти Иоав стори това, за да измени лицето на работата; и господарят ми е мъдър с мъдростта на един Божий ангел, за да познава всичко, що има на света.
21И сказал царь Иоаву: вот, я сделал по слову твоему ; пойдиже, возврати отрока Авессалома.
21Тогава царят каза на Иоава: Ето сега, сторих това нещо; иди прочее, доведи младежа Авесалом.
22Тогда Иоав пал лицем на землю и поклонился, и благословил царя и сказал: теперь знает раб твой, что обрел благоволение пред очами твоими, господин мой царь, так как царь сделал по слову раба своего.
22И Иоав падна с лице на земята та се поклони и благослови царя. И рече Иоав: Днес слугата ти познава, че придобих твоето благоволение, господарю мой царю, тъй като царят изпълни желанието на слугата си.
23И встал Иоав, и пошел в Гессур, и привел Авессалома в Иерусалим.
23И така Иоав стана и отиде в Гесур, и доведе Авесалома в Ерусалим.
24И сказал царь: пусть он возвратится в дом свой, а лица моего не видит. И пошел Авессалом в свой дом, а лица царского не видал.
24А царят рече: Нека се отбие в своята къща, а моето лице да не види. Затова Авесалом се отби в своята си къща и не видя лицето на царя.
25Не было во всем Израиле мужчины столь красивого, как Авессалом, и столько хвалимого,как он; от подошвы ног до верха головы его не было у него недостатка.
25А в целия Израил нямаше човек толкова много хвален за красотата си колкото Авесалома; от петата на ногата му, дори до върха на главата му нямаше в него недостатък.
26Когда он стриг голову свою, – а он стриг ее каждый год, потому что она отягощала его, – то волоса с головы его весили двести сиклей по весу царскому.
26И когато острижеше главата си, (защото всяка година я стрижеше, понеже [косата] му натегваше, затова я стрижеше), претегляше косата на главата си, и тя [тежеше] двеста сикли според царската теглилка.
27И родились у Авессалома три сына и одна дочь, по имени Фамарь; она была женщина красивая.
27И родиха се на Авесалома трима сина и една дъщеря на име Тамар, която беше красива.
28И оставался Авессалом в Иерусалиме два года, а лица царского не видал.
28И Авесалом седя в Ерусалим цели две години без да види лицето на царя.
29И послал Авессалом за Иоавом, чтобы послать его к царю, но тот не захотел придти к нему. Послал и в другой раз; но тот не захотел придти.
29Тогава Авесалом повика Иоава, за да го изпрати при царя; но той отказа да дойде при него. И повика го втори път; но пак отказа да дойде.
30И сказал Авессалом слугам своим: видите участок поля Иоава подле моего, и унего там ячмень; пойдите, выжгите его огнем. И выжгли слуги Авессалома тот участок поля огнем.
30Затова, каза на слугите си: Вижте, Иоавовата нива е близо до моята, и там има ечемик; идете запалете го. И тъй Авесаломовите слуги запалиха нивата.
31И встал Иоав, и пришел к Авессалому в дом, и сказал ему: зачем слуги твои выжгли мой участок огнем?
31Тогава Иоав стана та отиде при Авесалома в къщата му и му каза: Защо са запалили слугите ти нивата ми?
32И сказал Авессалом Иоаву: вот, я посылал за тобою, говоря: приди сюда, и я пошлю тебя к царю сказать: зачем я пришел из Гессура? Лучше было бы мне оставаться там. Я хочу увидеть лице царя. Если же я виноват, то убейменя.
32А Авесалом отговори на Иоава: Ето, пратих до тебе да кажат: Дойди тук за да те пратя при царя да кажеш: Защо съм дошъл от Гесур? по-добре щеше да е за мене да бях още там; сега, прочее, нека видя лицето на царя; и ако има неправда в мене, нека ме убие.
33И пошел Иоав к царю и пересказал ему это . И позвал царь Авессалома; он пришел к царю, и пал лицем своим на землю предцарем; и поцеловал царь Авессалома.
33Тогава Иоав дойде при царя та му извести това; и той повика Авесалома, който като дойде при царя, поклони се с лице до земята пред царя; и царят целуна Авесалома.