1После сего Авессалом завел у себя колесницы и лошадей и пятьдесят скороходов.
1След това Авесалом си приготви колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него.
2И вставал Авессалом рано утром, истановился при дороге у ворот, и когда кто-нибудь, имея тяжбу, шел кцарю на суд, то Авессалом подзывал его к себе и спрашивал: из какого города ты? И когда тот отвечал: из такого-то колена Израилева раб твой,
2И Авесалом ставаше рано, та стоеше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съдба, тогава Авесалом го викаше и думаше: От кой си град? А той казваше: Слугата ти е от еди-кое Израилево племе.
3тогда говорил ему Авессалом: вот, дело твое доброе и справедливое, ноу царя некому выслушать тебя.
3И Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права; но от страна на царя няма кой да те слуша.
4И говорил Авессалом: о, если бы меня поставили судьею в этой земле! комне приходил бы всякий, кто имеет спор и тяжбу, и я судил бы его по правде.
4Авесалом още казваше: Да бях [само] поставен съдия на тая страна, за да идва при мене всеки, който има спор или дело, та да го оправдавам!
5И когда подходил кто-нибудь поклониться ему, то он простирал рукусвою и обнимал его и целовал его.
5И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръка та го хващаше и го целуваше.
6Так поступал Авессалом со всяким Израильтянином, приходившим на суд к царю, и вкрадывался Авессалом в сердце Израильтян.
6Така постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя за съд; и по тоя начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже.
7По прошествии сорока лет царствования Давида , Авессалом сказал царю: пойду я и исполню обет мой, который я дал Господу, в Хевроне;
7И като се свършиха четири години {Така според доста много стари преводи; обаче, според Еврейския текст,}, Авесалом каза на царя: Да отида, моля, в Хеврон, за да изпълня обрека, който направих Господу;
8ибо я, раб твой, живя в Гессуре в Сирии, дал обет: если Господь возвратит меня в Иерусалим, то я принесу жертву Господу.
8защото слугата ти направи обрек, когато живееше в Гесур у Сирия, и казах: Ако наистина ме върне Господ в Ерусалим, тогава ще послужа Господу.
9И сказал ему царь: иди с миром. И встал он и пошел в Хеврон.
9И царят му каза: Иди с мир. И така, той стана та отиде в Хеврон.
10И разослал Авессалом лазутчиков во все колена Израилевы, сказав: когда вы услышите звук трубы, то говорите: Авессалом воцарился в Хевроне.
10А Авесалом разпрати шпиони по всичките Израилеви племена да казват: Щом чуете тръбния звук, кажете: Авесалом се възцари в Хеврон.
11С Авессаломом пошли из Иерусалима двести человек, которые были приглашены им, и пошли по простоте своей, не зная, в чем дело.
11А с Авесалома отидоха от Ерусалим двеста мъже, поканени, които отидоха простодушно, без да знаят нещо.
12Во время жертвоприношения Авессалом послал и призвал Ахитофела Гилонянина, советника Давидова, из его города Гило. И составился сильный заговор, и народ стекался и умножался около Авессалома.
12После, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът бе силен, понеже людете постоянно се умножаваха около Авесалома.
13И пришел вестник к Давиду и сказал: сердце Израильтян уклонилось на сторону Авессалома.
13Тогава дойде вестител при Давида и каза: Сърцата на Израилевите мъже се обърнаха към Авесалома.
14И сказал Давид всем слугам своим, которые были при нем в Иерусалиме: встаньте, убежим, ибо не будет нам спасения от Авессалома; спешите, чтобы нам уйти, чтоб он не застиг и не захватил нас, и не навел на нас беды и не истребил города мечом.
14А Давид каза на всичките си слуги, които бяха с него в Ерусалим: Станете да бягаме, иначе никой от нас не ще може да се опази от Авесалома; побързайте да отидем, да не би да [ни] застигне скоро, та докара зло върху нас, и порази града с острото на ножа.
15И сказали слуги царские царю: во всем, что угодно господину нашему царю, мы – рабы твои.
15И царските слуги рекоха на царя: Ето, слугите ти са готови да вършат все що избере господарят ни царят.
16И вышел царь и весь дом его за ним пешком. Оставил же царь десять жен, наложниц своих , для хранения дома.
16И тъй, царят излезе, и целият му дом подир него. А царят остави десет жени, наложници, да пазят къщата.
17И вышел царь и весь народ пешие, и остановились у Беф-Мерхата.
17Царят, прочее, излезе, и всичките люде подир него, и спряха се на едно далечно място.
18И все слуги его шли по сторонам его, и все Хелефеи, и все Фелефеи, и все Гефяне дошестисот человек, пришедшие вместе с ним из Гефа, шли впереди царя.
18И всичките му слуги вървяха близо до него; а всичките херетци, всичките фелетци и всичките гетци, шестстотин мъже, които бяха го последвали от Гет, вървяха пред царя.
19И сказал царь Еффею Гефянину: зачем и ты идешь с нами? Возвратись и оставайся с тем царем; ибо ты – чужеземец и пришел сюда из своего места;
19Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идеш и ти с нас? върни се и остани с царя, защото си чужденец и преселен от мястото си.
20вчера ты пришел, а сегодня я заставлю тебя идти с нами? Я иду, куда случится; возвратись и возврати братьев своих с собою; милость и истину с тобою !
20Ти вчера дойде; и днес да те направя ли да се скиташ с нас? Ето, аз ще ида където мога; ти се върни, заведи още и братята си; милост и вярност да бъдат с тебе!
21И отвечал Еффей царю и сказал: жив Господь, и да живет господин мой царь: где бы ни был господин мой царь, в жизни ли, в смерти ли, там будет и рабтвой.
21А Итай в отговор рече на царя: [Заклевам се] в живота на Господа и в живота на господаря ми царя, гдето и да бъде господарят ми царят, било за смърт, било за живот, непременно там ще бъде и слугата ти.
22И сказал Давид Еффею: итак иди и ходи со мною. И пошел Еффей Гефянин и все люди его и все дети, бывшие с ним.
22Тогава Давид каза на Итая: Иди та премини. И тъй, премина гетецът Итай, и всичките му мъже, и всичките деца що бяха с него.
23И плакала вся земля громким голосом. И весь народ переходил, и царь перешел поток Кедрон; и пошел весь народ по дороге к пустыне.
23А цялата местност плачеше със силен глас като преминаваха всичките люде; а царят премина потока Кедрон, и всичките люде преминаха през пътя за пустинята.
24Вот и Садок, и все левиты с ним несли ковчег завета Божия из Вефары и поставили ковчег Божий; Авиафар же стоял на возвышении, доколе весь народ не вышел из города.
24А ето [дойде] и Садок и с него всичките левити, които носеха ковчега [за плочите] на Божия завет; и сложиха Божия ковчег ([при който] се качи и Авиатар) догде всичките люде излязоха от града.
25И сказал царь Садоку: возврати ковчег Божий в город. Если я обрету милость пред очами Господа, то Он возвратит меня и даст мне видеть его и жилище его.
25Тогава царят каза на Садока: Върни Божия ковчег в града; ако придобия благоволението на Господа, Той ще ме възвърне за да видя Него и обиталището Му;
26А если Он скажет так: „нет Моего благоволения к тебе", то вот я; пусть творит со мною, что Ему благоугодно.
26но ако рече така: Нямам благоволение в тебе, - ето ме, нека ми стори каквото Му се вижда за добро.
27И сказал царь Садоку священнику: видишь ли, – возвратись в город с миром, и Ахимаас, сын твой, и Ионафан, сын Авиафара, оба сына ваши с вами;
27Царят още каза на свещеника Садока: Ти, гледаче, върни се в града с мир; и с вас [нека се върнат] и двамата ви сина: твоят син Ахимаас, и Авиатаровият син Ионатан.
28видите ли, я помедлю на равнине в пустыне, доколе не придет известие от вас ко мне.
28Вижте, аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде дума от вас да ми извести [какво да направя].
29И возвратили Садок и Авиафар ковчег Божий в Иерусалим, и остались там.
29И тъй, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Ерусалим, и там останаха.
30А Давид пошел на гору Елеонскую, шел и плакал; голова у него была покрыта; он шел босой, и все люди, бывшие с ним, покрыли каждый голову свою, шли и плакали.
30А Давид се възкачваше по нагорнището на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше, с покрита глава и вървейки бос; и всичките люде що бяха с него покриваха всеки главата си, и плачеха като се изкачваха.
31Донесли Давиду и сказали: и Ахитофел в числе заговорщиков с Авессаломом. И сказал Давид: Господи! разрушь совет Ахитофела.
31И известиха на Давида, казвайки: Ахитофел е между заговорниците с Авесалома. И рече Давид: Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофела.
32Когда Давид взошел на вершину горы, где он поклонялся Богу, вот навстречу ему идет Хусий Архитянин, друг Давидов; одежда на нем была разодрана, и прах на голове его.
32И когато стигна Давид на върха на хълма, гдето ставаше богопоклонение, ето архиецът Хусай го посрещна с дрехата си раздрана и с пръст на главата си.
33И сказал ему Давид: если ты пойдешь со мною, то будешь мне в тягость;
33И Давид му каза: Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш товар;
34но если возвратишься в город и скажешь Авессалому: „царь, я раб твой;доселе я был рабом отца твоего, а теперь я – твой раб": то ты расстроишь для меня совет Ахитофела.
34но ако се върнеш в града и речеш на Авесалома: Царю, ще ти бъда слуга; както бях слуга на баща ти до сега, така ще бъда слуга на тебе, - тогава можеш да осуетиш за мене съвета на Ахитофела.
35Вот, там с тобою Садок и Авиафар священники, и всякое слово, какое услышишь из домацаря, пересказывай Садоку и Авиафару священникам.
35Не са ли там с тебе свещениците Садок и Авиатар? всичко, прочее, каквото би чул от царския дом, съобщи на свещениците Садока и Авиатара;
36Там с ними и два сына их, Ахимаас, сын Садока, и Ионафан, сын Авиафара; чрез них посылайте ко мне всякое известие, какое услышите.
36ето, там с тях са двамата им сина, Ахимаас Садоков и Ионатан Авиатаров; чрез тях ми съобщавайте всичко, каквото чуете.
37И пришел Хусий, друг Давида, в город; Авессалом же вступал тогда в Иерусалим.
37И така, Давидовият приятел Хусай, влезе в града; също и Авесалом влезе в Ерусалим.