¹Когда Давид немного сошел с вершины горы, вот встречается ему Сива, слуга Мемфивосфея, с парою навьюченных ослов, и на них двести хлебов, сто связок изюму, сто связок смокв и мех с вином.

¹И когато Давид беше преминал малко върха [на хълма], ето, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низаници летни овощия и мех вино.

²И сказал царь Сиве: для чего это у тебя? И отвечал Сива: ослы длядома царского, для езды, а хлеб и плоды для пищи отрокам, а вино для питья ослабевшим в пустыне.

²И царят каза на Сива: Защо носиш това? А Сива рече: Ослите са, за да язди царското семейство, а хлябовете и летните овощия, за да ги ядат момците, а виното, за да пият ония, които изнемощеят в пустинята.

³И сказал царь: где сын господина твоего? И отвечал Сива царю: вот, он остался в Иерусалиме и говорит: теперь-то дом Израилев возвратит мне царство отца моего.

³Тогава рече царят: А где е синът на господаря ти? И Сива каза на царя: Ето, остава в Ерусалим, защото рече: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство.

⁴И сказал царь Сиве: вот тебе все, что у Мемфивосфея. И отвечал Сива, поклонившись: да обрету милость в глазах господина моего царя!

⁴И царят каза на Сива: Ето, твой е целият Мемфивостеев имот. И рече Сива: Кланям ти се; нека придобия твоето благоволение, господарю мой царю.

⁵Когда дошел царь Давид до Бахурима, вот вышел оттуда человек из рода дома Саулова, по имени Семей, сын Геры; он шел и злословил,

⁵А когато цар Давид стигна у Ваурим, ето, излезе от там човек от семейството на Сауловия дом, на име Семей, Гираев син; и като излезе, вървеше и кълнеше.

⁶и бросал камнями на Давида и на всех рабов царя Давида; все же люди и все храбрые были по правую и по левую сторону царя .

⁶И хвърляше камъни върху Давида и върху всичките слуги на цар Давида; а всичките люде и всичките силни мъже бяха отдясно му и отляво му.

⁷Так говорил Семей, злословя его: уходи, уходи,убийца и беззаконник!

⁷И Семей като кълнеше говореше така: Излез, излез, мъжо кръвниче и мъжо злосторниче!

⁸Господь обратил на тебя всю кровь дома Саулова, вместо которого ты воцарился, и предал Господь царство в руки Авессалома, сына твоего; и вот, ты в беде,ибо ты – кровопийца.

⁸Господ докара върху тебе всичката кръв на дома на Саула, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалома; и ето те в нещастието ти, защото си кръвник.

⁹И сказал Авесса, сын Саруин, царю: зачем злословит этот мертвый пес господина моего царя? пойду я и сниму с него голову.

⁹Тогава Ависей Саруиният син каза на царя: Защо да кълне това мъртво куче господаря ми царя? позволи ми, моля, да мина насреща и да му отсека главата.

¹⁰И сказал царь: что мне и вам, сыны Саруины? пусть он злословит, ибо Господь повелел ему злословить Давида. Кто же может сказать: зачем ты так делаешь?

¹⁰А царят рече: Какво общо има между мене и вас, Саруини синове? Когато кълне, и когато Господ му е казал: Прокълни Давида, кой ще му рече: Защо правиш така?

¹¹И сказал Давид Авессе и всем слугам своим: вот, если мой сын, который вышел из чресл моих, ищет души моей, тем больше сын Вениамитянина; оставьте его, пусть злословит, ибо Господь повелел ему;

¹¹Давид още каза на Ависея и на всичките си слуги: Ето, син ми който е излязъл из чреслата ми, търси живота ми, а колко повече сега тоя вениаминец! Остави го нека кълне, защото Господ му е заповядал.

¹²может быть, Господь призрит на уничижение мое, и воздаст мне Господь благостью за теперешнее его злословие.

¹²Може би Господ ще погледне онеправданието ми, и Господ ще ми въздаде добро вместо [неговото] проклинане днес.

¹³И шел Давид и люди его своим путем, а Семей шел по окраине горы, со стороны его, шел и злословил, и бросал камнями на сторону его и пылью.

¹³И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и кълнеше като вървеше, хвърляше камъни върху него, и хвърляше прах.

¹⁴И пришел царь и весь народ, бывший с ним, утомленный, и отдыхал там.

¹⁴И царят и всичките люде що бяха с него пристигнаха уморени, та си починаха там.

¹⁵Авессалом же и весь народ Израильский пришли в Иерусалим, и Ахитофел с ним.

¹⁵Между това, Авесалом и всичките люде, [сиреч], Израилевите мъже дойдоха в Ерусалим, и Ахитофел с него.

¹⁶Когда Хусий Архитянин, друг Давидов, пришел к Авессалому, то сказал Хусий Авессалому: да живет царь, да живет царь!

¹⁶И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел дойде при Авесалома, Хусай каза на Авесалома: Да живее царят! Да живее царят!

¹⁷И сказал Авессалом Хусию: таково-то усердие твое к твоему другу! отчего ты не пошел с другом твоим?

¹⁷А Авесалом каза на Хусая: Това ли е благостта ти към приятеля ти? защо не отиде с приятеля си?

¹⁸И сказал Хусий Авессалому: нет, кого избрал Господь и этот народ ивесь Израиль, с тем и я, и с ним останусь.

¹⁸И Хусай каза на Авесалома: Не, но когото Господ и тия люде и всичките Израилеви мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана.

¹⁹И притом кому я буду служить? Не сыну ли его? Как служил я отцу твоему, так буду служить и тебе.

¹⁹При това кому ще бъде служенето ми? не ли на сина на [приятеля ми?] Както съм служил пред баща ти, така ще бъда и пред тебе.

²⁰И сказал Авессалом Ахитофелу: дайте совет, что нам делать.

²⁰Тогава Авесалом каза на Ахитофела: Дайте си съвета какво да правим.

²¹И сказал Ахитофел Авессалому: войди к наложницам отца твоего, которых оноставил охранять дом свой; и услышат все Израильтяне, что ты сделался ненавистным для отца твоего, и укрепятся руки всех, которые с тобою.

²¹И Ахитофел каза на Авесалома: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата; и като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се усилят ръцете на всичките, които са с тебе.

²²И поставили для Авессалома палатку на кровле, и вошел Авессалом кналожницам отца своего пред глазами всего Израиля.

²²Поставиха, прочее, шатъра за Авесалома върху къщния покрив; и Авесалом влезе при бащините си наложници пред целия Израил.

²³Советы же Ахитофела, которые он давал, в то время считались , как если бы кто спрашивал наставления у Бога. Таков был всякий совет Ахитофела как для Давида, так и для Авессалома.

²³А в онова време съветът, който даваше Ахитофел, бе [считан] като че ли някой бе търсил съвет от слово на Бога; такъв [се считаше] всеки Ахитофелов съвет и от Давида и от Авесалома.