1И пришли все колена Израилевы к Давиду в Хеврон и сказали: вот, мы– кости твои и плоть твоя;
1Тогава всичките Израилеви племена дойдоха при Давида в Хеврон и говориха, казвайки: Ето, твоя кост и твоя плът сме ние.
2еще вчера и третьего дня, когда Саул царствовал над нами, ты выводил и вводил Израиля; и сказал Господь тебе: „ты будешь пасти народ Мой Израиля и ты будешь вождем Израиля".
2И по-напред, още докато Саул царуваше над нас, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израиля; и на тебе рече Господ: Ти ще пасеш людете Ми Израиля, и ти ще бъдеш вожд над Израиля.
3И пришли все старейшины Израиля к царю в Хеврон, и заключил с нимицарь Давид завет в Хевроне пред Господом; и помазали Давида в царя над Израилем.
3И така, всичките Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон, и цар Давид направи завет с тях пред Господа в Хеврон; и те помазаха Давида цар над Израиля.
4Тридцать лет было Давиду, когда он воцарился; царствовал сорок лет.
4Давид беше на тридесет години, когато се възцари, и царува четиридесет години.
5В Хевроне царствовал над Иудою семь лет и шесть месяцев, и вИерусалиме царствовал тридцать три года над всем Израилем и Иудою.
5В Хеврон царува над Юда седем години и шест месеца; а в Ерусалим царува над целия Израил и Юда тридесет и три години.
6И пошел царь и люди его на Иерусалим против Иевусеев, жителей тойстраны; но они говорили Давиду: „ты не войдешь сюда; тебя отгонят слепыеи хромые", – это значило: „не войдет сюда Давид".
6След това царят отиде с мъжете си в Ерусалим против евусците, жителите на земята; а те говориха на Давида казвайки: Няма да влезеш тук; но и слепите и куците ще те отблъснат; защото си думаха: Давид не ще може да влезе тука.
7Но Давид взял крепость Сион: это – город Давидов.
7Обаче Давид превзе крепостта Сион; това е Давидовият град.
8И сказал Давид в тот день: всякий, убивая Иевусеев, пусть поражает копьем и хромых и слепых, ненавидящих душу Давида. Посему и говорится: слепой и хромой не войдет в дом Господень .
8И в оня ден Давид каза: Който удари евусците, нека хвърли във вадата слепите и куците, които са омразни на Давидовата душа; понеже и слепите и куците бяха казали, че той няма да влезе в жилището им.
9И поселился Давид в крепости, и назвал ее городом Давидовым, иобстроил кругом от Милло и внутри.
9И Давид се засели в крепостта, която и нарече Давидов град. И Давид построи здания около Мило и навътре.
10И преуспевал Давид и возвышался, и Господь Бог Саваоф был с ним.
10Така Давид преуспяваше и ставаше по-велик; и Господ Бог на Силите беше с него.
11И прислал Хирам, царь Тирский, послов к Давиду и кедровые деревья и плотников и каменщиков, и они построили дом Давиду.
11В това време тирският цар Хирам прати посланици при Давида, и кедрови дървета, дърводелци, и зидари, та построиха къща за Давида.
12И уразумел Давид, что Господь утвердил его царем над Израилем ичто возвысил царство его ради народа Своего Израиля.
12И Давид позна, че Господ го бе утвърдил за цар над Израиля, и че беше възвисил царството му заради людете Си Израиля.
13И взял Давид еще наложниц и жен из Иерусалима, после того, как пришел из Хеврона.
13И Давид си взе още наложници и жени от Ерусалим, след като дойде от Хеврон; и родиха се на Давида още синове и дъщери.
14И родились еще у Давида сыновья и дочери. И вот имена родившихся у него в Иерусалиме: Самус, и Совав, и Нафан, и Соломон,
14А ето имената на ония, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,
15и Евеар, и Елисуа, и Нафек, и Иафиа,
15Евар, Елисуа, Нефег, Яфия,
16и Елисама, и Елидае, и Елифалеф.
16Елисама, Елиада и Елифалет.
17Когда Филистимляне услышали, что Давида помазали на царство над Израилем, то поднялись все Филистимляне искать Давида. И услышал Давид и пошел в крепость.
17А когато филистимците чуха, че помазали Давида за цар над Израиля, всичките филистимци дойдоха да търсят Давида; а Давид като чу за това, слезе в крепостта.
18А Филистимляне пришли и расположились в долине Рефаим.
18И тъй, филистимците дойдоха та се разпростряха в долината Рафаим.
19И вопросил Давид Господа, говоря: идти ли мне против Филистимлян? предашь ли их в руки мои? И сказал Господь Давиду: иди, ибо Я предам Филистимлян в руки твои.
19Тогава Давид се допита до Господа, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ каза на Давида: Възлез, защото непременно ще предам филистимците в ръката ти.
20И пошел Давид в Ваал-Перацим и поразил их там, и сказал Давид: Господь разнес врагов моих предо мною, как разносит вода. Посему и месту тому дано имя Ваал-Перацим.
20И тъй, Давид дойде във Ваал-ферасим; и Давид ги порази там, като рече: Господ избухна пред мене върху неприятелите ми както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим {Т.е., Място за проломите.}.
21И оставили там Филистимляне истуканов своих, а Давид с людьми своими взялих.
21Там [филистимците] оставиха идолите си; а Давид и мъжете му ги дигнаха.
22И пришли опять Филистимляне и расположились в долине Рефаим.
22И филистимците пак дойдоха та се разпростряха по долината Рафаим.
23И вопросил Давид Господа, И Он отвечал ему: не выходи навстречу им,а зайди им с тылу и иди к ним со стороны тутовой рощи;
23А когато Давид се допита до Господа, Той каза: Не възлизай; обиколи изотзаде им та ги нападни срещу черниците.
24и когда услышишь шум как бы идущего по вершинам тутовых дерев, то двинься, ибо тогда пошел Господь пред тобою, чтобы поразить войско Филистимское.
24И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да се подвижиш, защото тогава Господ ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.
25И сделал Давид, как повелел ему Господь, и поразил Филистимлян от Гаваи до Газера.
25И Давид стори както му заповяда Господ, и порази филистимците от Гава до входа в Гезер.