1И собрал снова Давид всех отборных людей из Израиля, тридцать тысяч.
1След това Давид пак събра всичките отборни мъже от Израиля, [на брой] тридесет хиляди души.
2И встал и пошел Давид и весь народ, бывший с ним из Ваала Иудина, чтобы перенести оттуда ковчег Божий, на котором нарицается имя Господа Саваофа, сидящего на херувимах.
2И Давид стана от Ваала Юдова та отиде, и всичките люде, които бяха с него, за да пренесе от там, [дето се намираше], Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, Който обитава между херувимите.
3И поставили ковчег Божий на новую колесницу и вывезли его из дома Аминадава, что на холме. Сыновья же Аминадава, Оза и Ахио, вели новую колесницу.
3И положиха Божия ковчег на нова кола, и дигнаха го от Авинадавовата къща, която бе на хълма; а Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег,
4И повезли ее с ковчегом Божиим из дома Аминадава, что на холме; и Ахио шел пред ковчегом.
4като Ахио вървеше пред ковчега, [а Оза край него] {Първата част от ст.4 се изоставя.}.
5А Давид и все сыны Израилевы играли пред Господом на всяких музыкальных орудиях изкипарисового дерева, и на цитрах, и на псалтирях, и на тимпанах, и на систрах, и на кимвалах.
5А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всякакви видове [инструменти] от елхово дърво, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с цитри и с кимвали.
6И когда дошли до гумна Нахонова, Оза простер руку свою к ковчегуБожию и взялся за него, ибо волы наклонили его.
6А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря [ръката] [си] към Божия ковчег та го хвана; защото воловете го раздрусаха.
7Но Господь прогневался на Озу, и поразил его Бог там же за дерзновение, и умер он там у ковчега Божия.
7И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег.
8И опечалился Давид, что Господь поразил Озу. Место сие и доныне называется: „поражение Озы".
8И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза {Т.е., Поражение (пролом) на Оза.}, [както се нарича и] до днес.
9И устрашился Давид в тот день Господа и сказал: как войти ко мне ковчегу Господню?
9И в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене?
10И не захотел Давид везти ковчег Господень к себе, в город Давидов, а обратил его в дом Аведдара Гефянина.
10Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град; но Давид го отстрани в къщата на гетеца Овид-едом.
11И оставался ковчег Господень в доме Аведдара Гефянина три месяца, и благословил Господь Аведдара и весь дом его.
11И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едома три месеца; и Господ благослови Овид-едома и целия му дом.
12Когда донесли царю Давиду, говоря: „Господь благословил дом Аведдара и все, что было у него, ради ковчега Божия", то пошел Давид и с торжеством перенес ковчег Божий из дома Аведдара в город Давидов.
12Известиха, прочее, на цар Давида, казвайки: Господ е благословил дома на Овид-едома и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде та пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едома в Давидовия град.
13И когда несшие ковчег Господень проходили по шести шагов, он приносил в жертву тельца и овна.
13И когато тия, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертвува говеда и угоени [телци].
14Давид скакал из всей силы пред Господом; одет же был Давид в льняной ефод.
14И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.
15Так Давид и весь дом Израилев несли ковчег Господень с восклицаниями и трубными звуками.
15Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и с тръбен звук.
16Когда входил ковчег Господень в город Давидов, Мелхола, дочь Саула, смотрела в окно и, увидев царя Давида, скачущегои пляшущего пред Господом, уничижила его в сердце своем.
16А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше пред Господа, презря го в сърцето си.
17И принесли ковчег Господень и поставили его на своем месте посредискинии, которую устроил для него Давид; и принес Давид всесожжения пред Господом и жертвы мирные.
17И донесоха Господния ковчег та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа.
18Когда Давид окончил приношение всесожжений и жертв мирных, то благословил он народ именем Господа Саваофа;
18И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в името на Господа на Силите.
19и роздал всему народу, всему множеству Израильтян, как мужчинам, так и женщинам, поодному хлебу и по куску жареного мяса и по одной лепешке каждому. И пошел весь народ, каждый в дом свой.
19И раздаде на всичките люде, сиреч, на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб и по една мера [вино] и по една низаница сухо грозде. Тогава всичките люде си отидоха, всеки в къщата си.
20Когда Давид возвратился, чтобы благословить дом свой, то Мелхола, дочь Саула, вышла к нему на встречу и сказала: как отличился сегодня царь Израилев, обнажившись сегодня пред глазами рабынь рабов своих, какобнажается какой-нибудь пустой человек!
20А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давида, и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!
21И сказал Давид Мелхоле: пред Господом, Который предпочел меня отцу твоему и всему дому его, утвердив меня вождем народа Господня, Израиля; пред Господом играть и плясать буду;
21А Давид каза на Михала: пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх.
22и я еще больше уничижусь, и сделаюсь еще ничтожнее в глазах моих, и пред служанками, о которых ты говоришь, я буду славен.
22И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан.
23И у Мелхолы, дочери Сауловой, не было детей до дня смерти ее.
23Затова Михала Сауловата дъщеря остана бездетна до деня на смъртта си.