Russian 1876

Bulgarian

2 Samuel

7

1Когда царь жил в доме своем, и Господь успокоил его от всех окрестных врагов его,
1И като се настани царят в къщата си, и Господ беше го успокоил от всичките неприятели около него,
2тогда сказал царь пророку Нафану: вот, я живу вдоме кедровом, а ковчег Божий находится под шатром.
2царят каза на пророк Натана: Виж сега, аз живея в кедрова къща, а Божият ковчег стои под завеси.
3И сказал Нафан царю: все, что у тебя на сердце, иди, делай; ибо Господь с тобою.
3И Натан каза на царя: Иди, стори всичко, което е в сърцето ти; защото Господ е с тебе.
4Но в ту же ночь было слово Господа к Нафану:
4Но през същата нощ Господното слово дойде на Натана и рече:
5пойди, скажи рабу Моему Давиду: так говорит Господь: ты ли построишь Мне дом для Моего обитания,
5Иди кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти ли ще Ми построиш дом, в който да обитавам?
6когда Я не жил в доме с того времени, как вывел сынов Израилевыхиз Египта, и до сего дня, но переходил в шатре и в скинии?
6Защото от деня, когато изведох израилтяните от Египет дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил в шатър и в скиния.
7Где Я ни ходил со всеми сынами Израиля, говорил ли Я хотя слово какому-либо из колен, которому Я назначил пасти народ Мой Израиля: „почему не построите Мне кедрового дома"?
7Където и да съм ходил с всичките израилтяни, говорих ли някога на някое от Израилевите племена, на което заповядах да пасе людете Ми Израиля, да кажа: Защо не Ми построихте кедров дом?
8И теперь так скажи рабу Моему Давиду: так говорит Господь Саваоф: Явзял тебя от стада овец, чтобы ты был вождем народа Моего, Израиля;
8Сега, прочее, така да кажеш на слугата Ми Давида: Така казва Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на людете Ми, на Израиля;
9и был с тобою везде, куда ни ходил ты, и истребил всех врагов твоих пред лицем твоим, исделал имя твое великим, как имя великих на земле.
9и съм бил с тебе навсякъде, гдето си ходил и изтребих всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти велико, както името на великите, които са на земята.
10И Я устрою место для народа Моего, для Израиля, и укореню его, и будет он спокойно жить на месте своем, и не будет тревожиться больше, и люди нечестивые не станут более теснить его, как прежде,
10И ще определя място за людете Си Израиля и ще ги насадя, та ще обитават на свое собствено място, и няма да се преместват вече; и [тези които, вършат] нечестие няма вече да ги притесняват, както по-напред,
11с того времени, как Я поставил судей над народом Моим, Израилем; и Я успокою тебя от всех врагов твоих. И Господь возвещает тебе, что Он устроит тебе дом.
11и както от деня, когато поставих съдии над людете Си Израиля; и ще те успокоя от всичките ти неприятели. При това, Господ ти явява, че Господ ще ти съгради дом.
12Когда же исполнятся дни твои, и ты почиешь с отцами твоими, то Я восставлю после тебя семя твое, которое произойдет из чресл твоих, и упрочу царство его.
12Когато се навършат дните ти и заспиш с бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще излезе из чреслата ти, и ще утвърдя царството му.
13Он построит дом имени Моему, и Я утвержу престол царства его на веки.
13Той ще построи дом за името Ми; и Аз ще утвърдя престола на царството му до века.
14Я буду ему отцом, и он будет Мне сыном; и если он согрешит, Я накажу его жезлом мужей и ударами сынов человеческих;
14Аз ще му бъда Отец, и той ще Ми бъде син: ако стори беззаконие, ще го накажа с тояга [каквато е] за мъже и с биения [каквито са] за човешкия род;
15но милости Моей не отниму от него, как Я отнял от Саула, которого Я отверг пред лицем твоим.
15но Моята милост няма да го остави, както я отнех от Саула, когото отмахнах от пред тебе.
16И будет непоколебим дом твой и царство твое на веки пред лицем Моим, и престол твой устоит во веки.
16И домът ти и царството ти ще се утвърдят пред тебе до века; престолът ти ще бъде утвърден до века.
17Все эти слова и все это видение Нафан пересказал Давиду.
17И Натан говори на Давида точно според тия думи и напълно според това видение.
18И пошел царь Давид, и предстал пред лицем Господа, и сказал: кто я, Господи, Господи, и что такое дом мой, что Ты меня так возвеличил!
18Тогава цар Давид влезе та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Иеова, и какъв е моят дом, та си ме довел до това [положение?]
19И этого еще мало показалось в очах Твоих, Господи мой, Господи; но Ты возвестил еще о доме раба Твоего вдаль. Это уже по-человечески. Господи мой, Господи!
19Но даже и това бе малко пред очите Ти, Господи Иеова; а Ти си говорил още за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и [даваш] това като закон на човеците, Господи Иеова!
20Что еще может сказать Тебе Давид? Ты знаешь раба Твоего, Господи мой, Господи!
20И какво повече може да Ти рече Давид? защото Ти, Господи Иеова, познаваш слугата Си.
21Ради слова Твоего и по сердцу Твоему Ты делаешь это, открывая все это великое рабу Твоему.
21Заради Своето слово и според Своето сърце Ти си сторил всички тия велики дела, за да ги явиш на слугата Си.
22По всему велик Ты, Господи мой, Господи! ибо нет подобного Тебе и нет Бога, кроме Тебя, по всему, чтослышали мы своими ушами.
22Затова Ти си велик, Господи Боже; защото няма подобен на Тебе, нито има бог освен Тебе, според всичко, що сме чули с ушите си.
23И кто подобен народу Твоему, Израилю, единственному народу на земле, для которого приходил Бог, чтобы приобрести его Себе в народ и прославить Свое имя и совершить великое и страшное пред народом Твоим, который Ты приобрел Себе от Египтян, изгнав народы и богов их?
23И кой друг народ на света е както Твоите люде, както Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, да ги направи именити, и да извърши за тях велики дела, и страшни дела за земята Ти, пред Твоите люде, които Ти си откупил за Себе Си от Египет, от народите, и от боговете им?
24И Ты укрепил за Собою народ Твой, Израиля, как собственный народ, на веки, и Ты,Господи, сделался его Богом.
24Защото Ти си утвърдил людете Си Израиля за Себе Си, за да Ти бъдат люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог.
25И ныне, Господи Боже, утверди на веки слово, которое изрек Ты о рабе Твоем и о доме его, и исполни то, что Ты изрек.
25И сега, Господи Боже, утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си, и за дома му, и стори както си говорил.
26И да возвеличится имя Твое во веки, чтобы говорили: „Господь Саваоф – Бог над Израилем". И дом раба Твоего Давида да будет тверд пред лицем Твоим.
26И нека възвеличат името Ти до века, като казват: Господ на Силите е Бог над Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида,
27Так как ты, Господи Саваоф, Боже Израилев, открыл рабу Твоему,говоря: „устрою тебе дом", то раб Твой уготовал сердце свое, чтобымолиться Тебе такою молитвою.
27Защото Ти, Господи на Силите, Боже Израилев, откри на слугата Си, като каза: Ще ти съградя дом: затова слугата Ти намери сърцето си разположено да Ти се помоли с тая молитва.
28Итак, Господи мой, Господи! Ты Бог, и слова Твои непреложны, и Ты возвестил рабу Твоему такое благо!
28И сега, Господи Иеова, Ти си Бог, и думите Ти са истинни, и Ти си обещал тия блага на слугата Си;
29И ныне начни и благослови дом раба Твоего, чтоб он был вечно пред лицем Твоим, ибо Ты, Господи мой, Господи, возвестил это, и благословением Твоим соделаетсядом раба Твоего благословенным во веки.
29сега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века; защото Ти, Господи Иеова, Си говорил тия неща, и под Твоето благословение нека бъде благословен до века домът на слугата Ти.