Russian 1876

Bulgarian

Exodus

32

1Когда народ увидел, что Моисей долго не сходит с горы, то собрался к Аарону и сказал ему: встань и сделай нам бога, который бы шел перед нами, ибо с этим человеком, с Моисеем, который вывел нас из земли Египетской, не знаем, что сделалось.
1А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.
2И сказал им Аарон: выньте золотые серьги, которые в ушах ваших жен, ваших сыновей и ваших дочерей, и принесите ко мне.
2Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.
3И весь народ вынул золотые серьги из ушей своих и принесли к Аарону.
3И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона.
4Он взял их из рук их, и сделал из них литого тельца, и обделал его резцом. И сказали они: вот бог твой, Израиль, который вывел тебя из земли Египетской!
4А той, като ги взе от ръцете им, даде на [златото] образ с резец, [след като] направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.
5Увидев сие , Аарон поставил пред ним жертвенник, и провозгласил Аарон, говоря: завтра праздник Господу.
5И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу.
6На другой день они встали рано и принесли всесожжения и привели жертвы мирные: и сел народ есть и пить, а после встал играть.
6И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.
7И сказал Господь Моисею: поспеши сойти; ибо развратился народ твой, который ты вывел из земли Египетской;
7Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя.
8скоро уклонились они от пути, который Я заповедал им: сделали себелитого тельца и поклонились ему, и принесли ему жертвыи сказали: вот бог твой, Израиль, который вывел тебя из земли Египетской!
8Скоро се отклониха от пътя, [в] който им съм заповядал [да ходят]; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя,
9И сказал Господь Моисею: Я вижу народ сей, и вот, народ он –жестоковыйный;
9Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са;
10итак оставь Меня, да воспламенится гнев Мой на них, и истреблю их, и произведу многочисленный народ от тебя.
10сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ.
11Но Моисей стал умолять Господа, Бога Своего, и сказал: да не воспламеняется, Господи, гнев Твой на народ Твой, который Ты вывел из земли Египетской силою великою и рукою крепкою,
11Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?
12чтобы Египтяне не говорили: на погибель Он вывел их, чтобы убить ихв горах и истребить их с лица земли; отврати пламенный гнев Твой и отмени погубление народа Твоего;
12Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, [което възнамеряваш] против людете Си.
13вспомни Авраама, Исаака и Израиля, рабов Твоих, которым клялся ТыСобою, говоря: умножая умножу семя ваше, как звезды небесные, и всю землю сию, о которойЯ сказал, дам семени вашему, и будут владеть вечно.
13Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.
14И отменил Господь зло, о котором сказал, что наведет его на народ Свой.
14Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си.
15И обратился и сошел Моисей с горы; в руке его были двескрижали откровения, на которых написано было с обеих сторон: и на той и на другой стороне написано было;
15И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани.
16скрижали были дело Божие, и письмена, начертанные на скрижалях, были письмена Божии.
16Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите:
17И услышал Иисус голос народа шумящего и сказал Моисею: военный крик в стане.
17А като чу Исус [Навиев] гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана.
18Но Моисей сказал: это не крик побеждающих и не вопль поражаемых; я слышу голос поющих.
18А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз.
19Когда же он приблизился к стану и увидел тельца и пляски, тогда он воспламенился гневом и бросил из рук своих скрижали и разбил их под горою;
19И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината.
20и взял тельца, которого они сделали, и сжег его в огне, и стер в прах, и рассыпал по воде, и дал ее пить сынам Израилевым.
20Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна[ праха] по водата и накара Израилевите чада да я изпият.
21И сказал Моисей Аарону: что сделал тебе народ сей, что ты ввел его в грех великий?
21После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях?
22Но Аарон сказал: да не возгорается гнев господина моего; ты знаешь этот народ, что он буйный.
22И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото.
23Они сказали мне: сделай нам бога, который шел бы перед нами; ибо сМоисеем, с этим человеком, который вывел нас из земли Египетской, не знаем, что сделалось.
23Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана.
24И я сказал им: у кого есть золото, снимите с себя. и отдали мне; я бросил его в огонь, и вышел этот телец.
24И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле.
25Моисей увидел, что это народ необузданный, ибо Аарон допустил его до необузданности, к посрамлению пред врагами его.
25А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им),
26И стал Моисей в воротах стана и сказал: кто Господень, – ко мне!И собрались к нему все сыны Левиины.
26застана Моисей при входа на стана и рече: Който е от към Господа [нека дойде] при мене. И събраха се при него всичките Левийци.
27И он сказал им: так говорит Господь Бог Израилев: возложите каждый свой меч на бедро свое, пройдите по стану от ворот до ворот и обратно, и убивайте каждый брата своего, каждый друга своего, каждый ближнего своего.
27И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и убийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си.
28И сделали сыны Левиины по слову Моисея: и пало в тот день из народа около трех тысяч человек.
28И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже.
29Ибо Моисей сказал: сегодня посвятите руки ваши Господу, каждый в сыне своем и брате своем, да ниспошлет Он вам сегодня благословение.
29Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, [като се дигнете] всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение.
30На другой день сказал Моисей народу: вы сделали великий грех; итак я взойду к Господу, не заглажу ли греха вашего.
30А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.
31И возвратился Моисей к Господу и сказал: о, народ сей сделал великий грех: сделал себе золотого бога;
31Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове.
32прости им грех их, а если нет, то изгладь и меня из книги Твоей, в которую Ты вписал.
32Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал.
33Господь сказал Моисею: того, кто согрешил предо Мною, изглажу из книги Моей;
33Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.
34итак, иди, веди народ сей, куда Я сказал тебе; вот Ангел Мой пойдет пред тобою, и в день посещения Моего Я посещу их за грех их.
34А ти иди сега, води людете [на мястото], за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях [наказанието] на греха им {Еврейски: ще посетя, върху тях греха им.}.
35И поразил Господь народ за сделанного тельца, которого сделал Аарон.
35Така Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи.