¹Тогда царь Дарий дал повеление, и разыскивали в Вавилоне в книгохранилище, куда полагали сокровища.

¹Тогава цар Дарий издаде указ, та претърсиха в помещенията на архивите, гдето се полагаха съкровищата във Вавилон;

²И найден в Екбатане во дворце, который в области Мидии, один свиток, и в нем написано так: „Для памяти:

²и намери се в Ахмета, в палата, който е в областта на мидяните, един свитък, в който имаше един такъв летопис: -

³в первый год царя Кира, царь Кир дал повеление о доме Божием в Иерусалиме: пусть строится дом на том месте, где приносят жертвы, и пусть будут положены прочные основания для него; вышина его в шестьдесят локтей, ширина его в шестьдесят локтей;

³В първата година на цар Кира, цар Кир издаде указ [както следва]: За Божия дом в Ерусалим: Нека се построи домът, мястото гдето се принасят жертви, и да се положат здраво основите му; височината му да бъде шестдесет лакътя, широчината му шестдесет лакътя,

⁴рядов из камней больших три, и ряд из дерева один; издержки же пусть выдаются из царского дома.

⁴с три реда големи камъни и един ред нови дървета; и разноските да се дадат от царския дом.

⁵Да и сосуды дома Божия, золотые и серебряные, которые Навуходоносор вынес из храма Иерусалимского и отнес в Вавилон, пусть возвратятся и пойдут в храм Иерусалимский, каждый на место свое, и помещены будут в доме Божием.

⁵Също и златните и сребърните вещи на Божия дом, които Навуходоносор взе от храма, който бе в Ерусалим, та ги донесе във Вавилон, нека се дадат назад и да се повърнат на храма в Ерусалим, всяка на мястото си, и да се положат в Божия дом.

⁶Итак, Фафнай, заречный областеначальник, и Шефар-Бознай, с товарищами вашими Афарсахеями, которые за рекою, – удалитесь оттуда.

⁶Сега, прочее, областни управителю отвъд реката Татанае, Сетар-вознае, и съслужителите ви афарсахците, които сте отвъд реката, отдалечете се от там.

⁷Не останавливайте работы при сем доме Божием; пусть Иудейский областеначальник и Иудейские старейшины строят сей дом Божий на месте его.

⁷Не спъвайте работата по тоя Божий дом; областният управител на юдеите и старейшините на юдеите нека построят тоя Божия дом на мястото му.

⁸И от меня дается повеление о том, чем вы должны содействовать старейшинам тем Иудейским в построении того дома Божия, и именно : из имуществацарского – из заречной подати – немедленно берите и давайте тем людям, чтобы работа не останавливалась;

⁸При туй, относно онова, що трябва да направите за тия старейшини на юдеите, за построяването на тоя Божий дом, издавам указ да се дадат незабавно от царския имот, от данъка на [жителите] отвъд реката, разноските на тия човеци, за да не бъдат възпрепятствувани.

⁹и сколько нужно – тельцов ли, или овнов и агнцев, на всесожженияБогу небесному, также пшеницы, соли, вина и масла, как скажут священники Иерусалимские, пусть будет выдаваемо им изо дня в день без задержки,

⁹И каквото би им потрябвало, било телци, овни, или агнета, за всеизгарянията на небесния Бог, [тоже] жито, сол, вино, или дървено масло, според искането на свещениците, които са в Ерусалим, нека им се дават всеки ден непременно,

¹⁰чтоб они приносили жертву приятную Богу небесному и молились о жизни царя и сыновей его.

¹⁰за да принасят благоуханни жертви на небесния Бог, и да се молят за живота на царя и на синовете му.

¹¹Мною же дается повеление, что если какой человек изменит это определение, то будет вынуто бревно из дома его, и будет поднят он и пригвожден к нему, а дом его за то будет обращен в развалины.

¹¹Издавам още и указ, щото на всеки, който би изменил тая заповед, по тая причина, да се изкърти греда от къщата му та да се изправи, и той да се обеси на нея, и къщата му да стане на бунище.

¹²И Бог, Которого имя там обитает, да низложит всякого царя и народ, который простер бы руку свою, чтобы изменить сие ко вредуэтого дома Божия в Иерусалиме. Я, Дарий, дал это повеление; да будетоно в точности исполняемо".

¹²И Бог, Който е настанил името Си там, нека изтреби всички царе и племена, които биха прострели ръка, за да изменят [тая заповед], та да се събори тоя Божий дом, който е в Ерусалим. Аз Дарий издадох указа; нека се изпълни незабавно.

¹³Тогда Фафнай, заречный областеначальник, Шефар-Бознай и товарищи их, – как повелел царь Дарий, так в точности и делали.

¹³Тогава областният управител отсам реката Татанае, и Сетар-вознай, и съслужителите им направиха незабавно така както бе заповядано от цар Дария.

¹⁴И старейшины Иудейские строили и преуспевали, по пророчеству Аггея пророка и Захарии, сына Адды. И построили и окончили, по воле Бога Израилева и по воле Кира и Дария и Артаксеркса, царей Персидских.

¹⁴И юдейските старейшини градяха успешно, [насърчавани] чрез пророкуването на пророк Агея и на Захария, Идовия син. Те градиха и свършиха, според заповедта на Израилевия Бог, и според указа на персийския цар Кир, и Дарий, и Артаксеркс.

¹⁵И окончен дом сей к третьему дню месяца Адара, в шестой год царствования царя Дария.

¹⁵Така тоя дом се свърши на третия ден от месец Адар, в шестата година от царуването на цар Дария.

¹⁶И совершили сыны Израилевы, священники и левиты и прочие, возвратившиеся из плена, освящение сего дома Божия с радостью.

¹⁶И израилтяните, свещениците, левитите и останалите от завърналите се от плена, пазиха с веселие посвещението на тоя Божий дом.

¹⁷И принесли при освящении сего дома Божия: сто волов, двести овнов, четыреста агнцев и двенадцать козлов в жертву за грех за всего Израиля, по числу колен Израилевых.

¹⁷За посвещението на тоя Божий дом принесоха сто юнеца, двеста овена и четиристотин агнета, а в принос за грях за целия Израил, дванадесет козела, според числото на Израилевите племена,

¹⁸И поставили священников по отделениям их, и левитов по чередам их на службу Божию в Иерусалиме, как предписано в книге Моисея.

¹⁸И поставиха свещениците в чиновете им, и левитите в отредите им, за Божията служба, която се върши в Ерусалим, според предписаното в Моисеевата книга.

¹⁹И совершили возвратившиеся из плена пасху в четырнадцатый день первого месяца,

¹⁹И завърналите се от плена направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия месец;

²⁰потому что очистились священники и левиты, – все они, как один, были чисты; и закололи агнцев пасхальных для всех, возвратившихся из плена, для братьев своих священников и для себя.

²⁰защото свещениците и левитите бяха се очистили единодушно, та те всички бяха чисти; [и левитите] заклаха пасхата за всички завърнали се от плена, и за братята си свещениците, и за себе си.

²¹И ели сыны Израилевы, возвратившиеся из переселения, и все отделившиеся к ним от нечистоты народов земли, чтобы прибегать к Господу Богу Израилеву.

²¹И завърналите се от плена израилтяни, и всички, които се бяха отлъчили от нечистотата на народите на земята [и се бяха присъединили] към тях, за да търсят Господа Израилевия Бог, ядоха [пасхата],

²²И праздновали праздник опресноков семь дней в радости, потому что обрадовал их Господь и обратил к ним сердце царя Ассирийского, чтобы подкреплять руки их при строении дома Господа Бога Израилева.

²²и пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с веселие; защото Господ ги развесели, като бе обърнал към тях сърцето на асирийския цар, за да укрепи ръцете им в делото на дома на Бога, Израилевия Бог.