¹После сих происшествий, в царствование Артаксеркса, царя Персидского, Ездра, сын Сераии, сын Азарии, сын Хелкии,

¹След тия събития, в царуването на персийския цар Артаксеркс, [дойде] Ездра син на Сараия, син на Азария, син на Хелкия,

²сын Шаллума, сын Садока, сын Ахитува,

²син на Селума, син на Садока син на Ахитова,

³сын Амарии, сын Азарии, сын Марайофа,

³син на Амария, син на Азария син на Мераиота,

⁴сын Захарии, сын Уззия, сын Буккия,

⁴син на Зария, син на Озия, син на Вукия,

⁵сын Авишуя, сын Финееса, сын Елеазара, сын Аарона первосвященника, –

⁵син на Ависуя, син на Финееса, син на Елеазара, син на първосвещеника Аарон.

⁶сей Ездра вышел из Вавилона. Он был книжник, сведущий в законеМоисеевом, который дал Господь Бог Израилев. И дал ему царь все пожеланию его, так как рука Господа Бога его была над ним.

⁶Тоя Ездра възлезе от Вавилон; и бе книжник вещ в Моисеевия закон, който Господ Израилевият Бог бе дал; и царят му даде всичко що поискаше, понеже ръката на Господа неговия Бог беше над него [за добро].

⁷С ним пошли в Иерусалим и некоторые из сынов Израилевых, и из священников и левитов, и певцов и привратников и нефинеев в седьмой год царя Артаксеркса.

⁷Също и някои от израилтяните и от свещениците, и певците, вратарите и нетинимите възлязоха в Ерусалим в седмата година на цар Артаксеркса.

⁸И пришел он в Иерусалим в пятый месяц, – в седьмой же год царя.

⁸[Ездра] стигна в Ерусалим в петия месец от седмата година на царя.

⁹Ибо в первый день первого месяца было начало выхода из Вавилона, и в первый деньпятого месяца он пришел в Иерусалим, так как благодеющая рука Бога его была над ним,

⁹Защото на първия ден, от първия месец, той тръгна от Вавилон, и на първия ден, от петия месец, стигна в Ерусалим, понеже добрата ръка на неговия Бог беше над него.

¹⁰потому что Ездра расположил сердце свое к тому, чтобы изучать закон Господень и исполнять его , и учить в Израиле закону и правде.

¹⁰Защото Ездра бе утвърдил сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява, и да учи в Израиля повеления и съдби.

¹¹И вот содержание письма, которое дал царь Артаксеркс Ездре священнику, книжнику, учившему словам заповедей Господа и законов Его в Израиле:

¹¹А ето препис от писмото, което цар Артаксеркс даде на свещеник Ездра, книжника, книжника [вещ] в думите на Господните заповеди и в повеленията Му към Израиля: -

¹²Артаксеркс, царь царей, Ездре священнику, учителю закона Боганебесного совершенному, и прочее.

¹²Артаксеркс, цар на царете, към свещеник Ездра, книжника [вещ] в закона на небесния Бог, съвършен [мир], и прочее.

¹³От меня дано повеление, чтобы в царстве моем всякий из народа Израилева и из священников его и левитов, желающий идти в Иерусалим, шел с тобою.

¹³Издавам указ щото всички, които са от Израилевите люде, и от свещениците и левитите, в царството ми, които биха пожелали доброволно да идат в Ерусалим, да отидат с тебе.

¹⁴Так как ты посылаешься от царя и семи советников его, чтобы обозреть Иудею и Иерусалим по закону Бога твоего, находящемуся в руке твоей,

¹⁴Тъй като си изпратен от царя и от седмината му съветника да изпиташ за Юда и Ерусалим според закона на твоя Бог, който е в ръката ти,

¹⁵и чтобы доставить серебро и золото, которое царь и советники его пожертвовали Богу Израилеву, Которого жилище в Иерусалиме,

¹⁵и да занесеш среброто и златото, което царят и съветниците му доброволно принасят на Израилевия Бог, Чието обиталище е в Ерусалим,

¹⁶и все серебро и золото, которое ты соберешь во всей области Вавилонской, вместе с доброхотными даяниями от народа и священников, которые пожертвуют они для дома Бога своего, что в Иерусалиме;

¹⁶както и всичкото сребро и злато, което ти би събрал от цялата Вавилонска област, заедно с доброволните приноси на людете и на свещениците, които биха принасяли доброволно за дома на своя Бог в Ерусалим,

¹⁷поэтому немедленно купи на эти деньги волов, овнов, агнцев и хлебных приношений к ним и возлияний для них, и принеси их нажертвенник дома Бога вашего в Иерусалиме.

¹⁷затова, купи веднага с тия пари юнци, овни, агнета, с хлебните им приноси и възлиянията им, и принеси ги върху олтара на дома на вашия Бог, Който е в Ерусалим.

¹⁸И что тебе и братьям твоим заблагорассудится сделать из остального серебра и золота, то по воле Бога вашего делайте.

¹⁸И каквото се види угодно на тебе и на братята ти да сторите с останалото сребро и злато, сторете според волята на вашия Бог.

¹⁹И сосуды, которые даны тебе для служб в доме Бога твоего, поставь пред Богом Иерусалимским.

¹⁹И съдовете, които ти са дадени за службата на дома на твоя Бог, предай ги пред ерусалимския Бог.

²⁰И прочее потребное для дома Бога твоего, что ты признаешь нужным, давай из дома царских сокровищ.

²⁰И каквото повече би потрябвало за дома на твоя Бог, което стане нужда да изразходваш, изразходвай го от царската съкровищница.

²¹И от меня царя Артаксеркса дается повеление всем сокровищехранителям, которые за рекою: все, чего потребует у вас Ездра священник, учитель закона Бога небесного, немедленно давайте:

²¹И аз, аз цар Артаксеркс, издавам указ до всичките хазнатари, които са отвъд реката, щото всичко, което би поискал от вас свещеник Ездра, книжникът [вещ] в закона на небесния Бог, да се дава веднага,

²²серебра до ста талантов, и пшеницы до ста коров, и вина до ста батов, и до ста же батов масла, а соли без обозначения количества .

²²до сто таланта сребро, до сто кора жито, до сто вати вино, до сто вати дървено масло, и неопределено [количество] сол.

²³Все, что повелено Богом небесным, должно делаться со тщанием для дома Бога небесного; дабы не было гнева Его на царство, царя и сыновей его.

²³Каквото и да е заповядано от небесния Бог, нека се направи точно за дома на небесния Бог, да не би да дойде гняв върху царството на царя и на синовете му.

²⁴И даем вам знать, чтобы ни на кого из священников или левитов, певцов, привратников, нефинеев и служащих при этом доме Божием, не налагать ни подати, ни налога, ни пошлины.

²⁴При това ви известяваме относно свещениците, левитите, певците, вратарите, нетинимите и слугите на тоя Божий дом, че на никого от тях не ще бъде законно да се наложи данък, мито, или пътна повинност.

²⁵Ты же, Ездра, по премудрости Бога твоего, которая в руке твоей, поставь правителей и судей, чтоб они судили весь народ за рекою, – всех знающих законы Бога твоего, а кто не знает, тех учите.

²⁵И ти, Ездро, според мъдростта, която имаш от твоя Бог, постави управници и съдии, които да съдят всичките люде намиращи се отвъд реката, и те всички да са такива, които знаят законите на твоя Бог; и поучавайте всеки, който не ги знае.

²⁶Кто же не будет исполнять закон Бога твоего и закон царя, над темнемедленно пусть производят суд, на смерть ли, или на изгнание, или на денежную пеню, или на заключение в темницу.

²⁶И против всеки, който не пази законите на твоя Бог и царския закон, нека се изпълнява незабавно против него присъдата, било за смърт, за заточение, за конфискуване на имот, или за затвор.

²⁷Благословен Господь, Бог отцов наших, вложивший в сердце царя – украсить дом Господень, который в Иерусалиме,

²⁷Благословен да бъде Господ, Бог на нашите бащи, Който е турил такава [мисъл] в сърцето на царя, да прослави дома на Господа, Който е в Ерусалим,

²⁸и склонивший на меня милость царя и советников его, и всех могущественных князей царя! И я ободрился, ибо рука Господа Бога моего была надо мною, и собрал я глав Израиля, чтоб они пошли со мною.

²⁸и е направил да намери милост пред царя и съветниците му, и пред всичките силни първенци на царя! Така, понеже ръката на Господа моя Бог беше над мене [за добро], аз се ободрих, и събрах от Израиля [някои] по-видни човеци, за да възлязат заедно с мене.