1И сказал Господь Авраму: пойди из земли твоей, от родства твоего и издома отца твоего, в землю, которую Я укажу тебе;
1Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.
2и Я произведу от тебя великий народ, и благословлю тебя, и возвеличу имя твое, и будешь ты в благословение;
2Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.
3Я благословлю благословляющих тебя, и злословящих тебя прокляну; иблагословятся в тебе все племена земные.
3Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.
4И пошел Аврам, как сказал ему Господь; и с ним пошел Лот. Аврам был семидесяти пяти лет, когда вышел из Харрана.
4И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.
5И взял Аврам с собою Сару, жену свою, Лота, сына брата своего, и всеимение, которое они приобрели, и всех людей, которых они имели в Харране; и вышли, чтобы идти в землю Ханаанскую; и пришли в землю Ханаанскую.
5Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя.
6И прошел Аврам по земле сей до места Сихема, до дубравы Море. В этойземле тогда жили Хананеи.
6И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. В това време ханаанците [живееха] в земята.
7И явился Господь Авраму и сказал: потомству твоему отдам Я землю сию. И создал он там жертвенник Господу, Который явился ему.
7И Господ се яви на Аврама и рече: На твоето потомство ще дам тая земя. И там издигна олтар на Господа, Който му се яви.
8Оттуда двинулся он к горе, на восток от Вефиля; и поставил шатерсвой так, что от него Вефиль был на запад, а Гай на восток; и создал там жертвенник Господу и призвал имя Господа.
8От там се премести към хълма, който е на изток от Ветил, дето разпъна шатрата си, Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и там издигна олтар на Господа и призова Господното име.
9И поднялся Аврам и продолжал идти к югу.
9После, като се дигна, Аврам все напредваше към юг.
10И был голод в той земле. И сошел Аврам в Египет, пожить там, потомучто усилился голод в земле той.
10А настана глад в земята; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в [Ханаанската] земя.
11Когда же он приближался к Египту, то сказал Саре, жене своей: вот, я знаю, что ты женщина, прекрасная видом;
11И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сарайя: Виж сега, зная, че си жена красива на глед.
12и когда Египтяне увидят тебя, то скажут: это жена его; и убьют меня,а тебя оставят в живых;
12Египтяните, като те видят, ще рекат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива.
13скажи же, что ты мне сестра, дабы мне хорошо было ради тебя, и дабы жива была душа моя чрез тебя.
13Кажи, моля, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай тебе и да се опази живота ми, поради твоята [дума].
14И было, когда пришел Аврам в Египет, Египтяне увидели, что она женщина весьма красивая;
14И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива.
15увидели ее и вельможи фараоновы и похвалили ее фараону; и взята была она в дом фараонов.
15Видяха я и Фараоновите големци и я похвалиха на Фараона; затова жената беше заведена в дома на Фараона.
16И Авраму хорошо было ради ее; и был у него мелкий и крупный скот и ослы, и рабы и рабыни, и лошаки и верблюды.
16И заради нея той стори добро на Аврама, който [достигна] да има овци, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили.
17Но Господь поразил тяжкими ударами фараона и дом его за Сару, жену Аврамову.
17Но Господ порази Фараона и дома му с тежки язви, поради Аврамовата жена Сарайя.
18И призвал фараон Аврама и сказал: что ты это сделал со мною? для чегоне сказал мне, что она жена твоя?
18Тогава Фараон повика Аврама и рече: Що е това, което ти ми стори? Защо не ми каза, че ти е жена?
19для чего ты сказал: она сестра моя? и я взял было еесебе в жену. И теперь вот жена твоя; возьми и пойди.
19Защо ми каза: Сестра ми е, така че аз си я взех за жена; сега, прочее, ето жена ти; вземи я и си иди.
20И дал о нем фараон повеление людям, и проводили его, и жену его, и все, что у негобыло.
20И Фараон му определи човеци, които изпратиха него, жена му и всичко що имаше.