Russian 1876

Bulgarian

Genesis

19

1И пришли те два Ангела в Содом вечером, когда Лот сидел у ворот Содома. Лот увидел, и встал, чтобы встретить их,и поклонился лицем до земли
1Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече:
2и сказал: государи мои! зайдите в дом раба вашего и ночуйте, и умойте ноги ваши, и встаньте поутру и пойдете в путь свой. Но они сказали: нет, мы ночуем на улице.
2Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме.
3Он же сильно упрашивал их; и они пошли к нему и пришли в дом его. Онсделал им угощение и испек пресные хлебы, и они ели.
3Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.
4Еще не легли они спать, как городские жители, Содомляне, от молодого до старого, весь народ со всех концов города , окружили дом
4А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата
5и вызвали Лота и говорили ему: где люди, пришедшие к тебе на ночь? выведи их к нам; мы познаем их.
5и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем.
6Лот вышел к ним ко входу, и запер за собою дверь,
6А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си, и рече:
7и сказал: братья мои, не делайте зла;
7Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.
8вот у меня две дочери, которые не познали мужа; лучше я выведу их к вам, делайте с ними, что вам угодно, только людям сим не делайте ничего, так как они пришли под кров дома моего.
8Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми.
9Но они сказали: пойди сюда. И сказали: вот пришлец, и хочет судить? теперь мы хуже поступим с тобою, нежели с ними. И очень приступали к человеку сему, к Лоту, и подошли, чтобы выломать дверь.
9Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата.
10Тогда мужи те простерли руки свои и ввели Лота к себе в дом, и дверь заперли;
10Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата.
11а людей, бывших при входе в дом, поразили слепотою, от малого до большого, так что они измучились, искав входа.
11Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата.
12Сказали мужи те Лоту: кто у тебя есть еще здесь? зять ли, сыновья ли твои, дочери ли твои, и кто бы ни был у тебя в городе, всех выведи из сего места,
12Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място;
13ибо мы истребим сие место, потому что велик вопль на жителей его к Господу, и Господь послал нас истребить его.
13защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем.
14И вышел Лот, и говорил с зятьями своими, которые брали за себядочерей его, и сказал: встаньте, выйдите из сего места, ибо Господьистребит сей город. Но зятьям его показалось, что он шутит.
14И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.
15Когда взошла заря, Ангелы начали торопить Лота, говоря: встань, возьми жену твою и двух дочерей твоих, которые у тебя, чтобы не погибнуть тебе за беззакония города.
15Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град.
16И как он медлил, то мужи те, по милости к нему Господней, взяли за руку его и жену его, и двух дочерей его, и вывели его и поставили его внегорода.
16Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали.
17Когда же вывели их вон, то один из них сказал: спасай душу свою; не оглядывайся назад и нигде не останавливайся в окрестности сей; спасайся на гору, чтобы тебе не погибнуть.
17И като го изведоха вън, рече [единият на Лота]: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш [някъде] в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш.
18Но Лот сказал им: нет, Владыка!
18А Лот им рече: Ах, Господи, не така!
19вот, раб Твой обрел благоволение пред очами Твоими, и велика милость Твоя, которую Ты сделал со мною, что спас жизнь мою; но я не могу спасаться на гору, чтоб не застигла меня беда и мне не умереть;
19Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш [още] по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра.
20вот, ближе бежать в сей город, он же мал; побегу я туда, – он жемал; и сохранится жизнь моя.
20Гледай, моля, тоя град е близо, за да прибягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък [град?]) и така животът ми ще се опази.
21И сказал ему: вот, в угодность тебе Я сделаю и это: не ниспровергну города, о котором ты говоришь;
21Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.
22поспешай, спасайся туда, ибо Я не могу сделать дела, доколе ты не придешь туда. Потому и назван город сей: Сигор.
22Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, доде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор {Т.е., Малък.}.
23Солнце взошло над землею, и Лот пришел в Сигор.
23Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.
24И пролил Господь на Содом и Гоморру дождем серу и огонь от Господа с неба,
24Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.
25и ниспроверг города сии, и всю окрестность сию, и всех жителей городов сих, и произрастания земли.
25Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.
26Жена же Лотова оглянулась позади его, и стала соляным столпом.
26Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.
27И встал Авраам рано утром и пошел на место,где стоял пред лицем Господа,
27Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа;
28и посмотрел к Содому и Гоморре и на все пространство окрестности и увидел: вот, дым поднимается с земли, как дым из печи.
28и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.
29И было, когда Бог истреблял города окрестности сей, вспомнил Бог обАврааме и выслал Лота из среды истребления, когда ниспровергал города,в которых жил Лот.
29И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот.
30И вышел Лот из Сигора и стал жить в горе, и с ним две дочери его, ибо он боялся жить в Сигоре. И жил в пещере, и с ним две дочери его.
30А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.
31И сказала старшая младшей: отец наш стар, и нет человека на земле, который вошел бы к нам по обычаю всей земли;
31Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.
32итак напоим отца нашего вином, и переспим с ним, и восставим от отца нашего племя.
32Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.
33И напоили отца своего вином в ту ночь; и вошла старшая и спала с отцом своим: а он не знал, когда она легла и когда встала.
33И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе.
34На другой день старшая сказала младшей: вот, я спала вчера с отцом моим; напоим его вином и в эту ночь; и ты войди, спи с ним, и восставим от отца нашего племя.
34На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомство от баща си.
35И напоили отца своего вином и в эту ночь; и вошла младшая и спала с ним; и он не знал, когда она легла и когда встала.
35И тъй, и оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.
36И сделались обе дочери Лотовы беременными от отца своего,
36Така и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си.
37и родила старшая сына, и нарекла ему имя: Моав. Он отец Моавитян доныне.
37И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците.
38И младшая также родила сына, и нарекла ему имя: Бен-Амми. Он отец Аммонитян доныне.
38Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.