1Авраам поднялся оттуда к югу и поселился между Кадесом и между Суром; и был на время в Гераре.
1От там Авраам пътуваше към южната страна. Той се настани между Кадис и Сур и живееше като пришелец в Герар.
2И сказал Авраам о Сарре, жене своей: она сестра моя. И послал Авимелех, царь Герарский, и взял Сарру.
2И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то Герарският цар Авимелех прати та взе Сара.
3И пришел Бог к Авимелеху ночью во сне и сказал ему: вот, ты умрешь за женщину, которую ты взял, ибо она имеет мужа.
3Но Бог дойде при Авимелеха в съня му, през нощта и му рече: Ето, ти умираш поради жената, която си взел; защото тя си има мъж.
4Авимелех же не прикасался к ней и сказал: Владыка! неужели ты погубишьи невинный народ?
4(А Авимелех не беше се приближил при нея). И рече: Господи, ще погубиш ли и един праведен народ?
5Не сам ли он сказал мне: она сестра моя? И она сама сказала: он брат мой. Я сделал это в простоте сердца моего и в чистоте рук моих.
5Не каза ли ми сам той: Сестра ми е? Също и сама тя рече: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце сторих аз това.
6И сказал ему Бог во сне: и Я знаю, что ты сделалсие в простоте сердца твоего, и удержал тебя от греха предо Мною, потому и не допустил тебяприкоснуться к ней;
6Бог му каза в съня: Да, Аз зная, че си сторил това с праведно сърце; още Аз те и въздържах да не съгрешиш против Мене, и затова не те оставих да се докоснеш до нея.
7теперь же возврати жену мужу, ибо он пророк и помолится о тебе, и тыбудешь жив; а если не возвратишь, то знай, что непременно умрешь ты и все твои.
7Сега, прочее, върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за тебе, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш; знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои.
8И встал Авимелех утром рано, и призвал всех рабов своих, и пересказал все слова сии в уши их; и люди сии весьма испугались.
8На сутринта, като стана рано Авимелех повика всичките си слуги и извести всички тия неща в ушите им; и хората се уплашиха много.
9И призвал Авимелех Авраама и сказал ему: что ты с нами сделал? чем согрешил я против тебя, что ты навел было на меня и на царство мое великий грех? Ты сделал со мною дела, каких не делают.
9Тогава Авимелех повика Авраама и му рече: Що ни стори ти? Какво ти съгреших, та си навлякъл на мене и на царството ми голям грях? Направил си ми работи, които не трябваше да се правят.
10И сказал Авимелех Аврааму: что ты имел в виду, когда делал это дело?
10Рече още Авимелех на Авраама: Що си видял, та стори това нещо?
11Авраам сказал: я подумал, что нет на месте сем страха Божия, и убьют меня за жену мою;
11И рече Авраам: [Сторих го] понеже рекох: Не ще има страх от Бога в това място, и ще ме убият, поради жена ми.
12да она и подлинно сестра мне: она дочь отца моего, только не дочь матери моей; и сделалась моею женою;
12А при това, тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена.
13когда Бог повел меня странствовать из дома отца моего, то я сказал ей: сделай со мною сию милость, в какое ни придем мы место, везде говори обо мне: это брат мой.
13И когато Бог ме направи да странствувам от бащиния си дом, рекох й: Ще ми направиш тая добрина - на всяко място, гдето отидем, казвай за мене: Брат ми е.
14И взял Авимелех мелкого и крупного скота, и рабови рабынь, и дал Аврааму; и возвратил ему Сарру, жену его.
14Тогава Авимелех взе овци и говеда, слуги и слугини, та ги даде на Авраама и върна му жена му Сара.
15И сказал Авимелех: вот, земля моя пред тобою; живи, где тебе угодно.
15И рече Авимелех: Ето, земята ми е пред тебе; засели се дето ти е угодно.
16И Сарре сказал: вот, я дал брату твоему тысячу сиклей серебра; вот, это тебе покрывало для очей пред всеми, которые с тобою, и пред всеми ты оправдана.
16А на Сара каза: Виж, дадох на брата ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с тебе; и пред всички човеци си оправдана.
17И помолился Авраам Богу, и исцелил Бог Авимелеха, и жену его, и рабынь его, и они стали рождать;
17И тъй, Авраам се помоли на Бога; и Бог изцели Авимелеха, и жена му, и слугите му; и раждаха деца.
18ибо заключил Господь всякое чрево в доме Авимелеха за Сарру, жену Авраамову.
18Защото, поради Авраамовата жена Сара, Господ беше заключил съвсем всички утроби на Авимелеховия дом.