1И призрел Господь на Сарру, как сказал; и сделал Господь Сарре, как говорил.
1И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.
2Сарра зачала и родила Аврааму сына в старости его во время, о котором говорил ему Бог;
2Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.
3и нарек Авраам имя сыну своему, родившемуся у него, которого родила ему Сарра, Исаак;
3И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак {Т.е., Смях.}.
4и обрезал Авраам Исаака, сына своего, в восьмой день, как заповедал ему Бог.
4И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.
5Авраам был ста лет, когда родился у него Исаак, сын его.
5А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак.
6И сказала Сарра: смех сделал мне Бог; кто ни услышит обо мне, рассмеется.
6И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее.
7И сказала: кто сказал бы Аврааму: Сарра будет кормить детей грудью? ибо в старости его я родила сына.
7Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - защото му родих син в старините му.
8Дитя выросло и отнято от груди; и Авраам сделал большой пир в тот день, когда Исаак отнят был от груди.
8А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.
9И увидела Сарра, что сын Агари Египтянки, которого она родилаАврааму, насмехается,
9А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;
10и сказала Аврааму: выгони эту рабыню и сына ее, ибо не наследует сын рабыни сей с сыном моим Исааком.
10затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.
11И показалось это Аврааму весьма неприятным ради сына его.
11Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му [Исмаил].
12Но Бог сказал Аврааму: не огорчайся ради отрока и рабыни твоей; вовсем, что скажет тебе Сарра, слушайся голоса ее, ибо в Исааке наречется тебе семя;
12Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.
13и от сына рабыни Я произведу народ, потому что он семя твое.
13Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.
14Авраам встал рано утром, и взялхлеба и мех воды, и дал Агари, положив ей на плечи, и отрока, и отпустил ее. Она пошла, и заблудилась в пустыне Вирсавии;
14Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; [даде] й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.
15и не стало воды в мехе, и она оставила отрока под одним кустом
15Но изчерпи се водата в меха; и [майка му] хвърли детето под един храст
16и пошла, села вдали, в расстоянии на один выстрел из лука. Ибо она сказала: не хочу видеть смерти отрока. И она села против, и подняла вопль, и плакала;
16и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
17и услышал Бог голос отрока; и Ангел Божий с неба воззвал к Агари и сказал ей: что с тобою, Агарь? не бойся; Бог услышал голос отрока оттуда, где он находится;
17И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.
18встань, подними отрока и возьми его за руку, ибо Я произведу от него великий народ.
18Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
19И Бог открыл глаза ее, и она увидела колодезь с водою, и пошла, наполнила мех водою и напоила отрока.
19Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
20И Бог был с отроком; и он вырос, и стал жить в пустыне, и сделался стрелком из лука.
20Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.
21Он жил в пустыне Фаран; и мать его взяла ему жену из земли Египетской.
21Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.
22И было в то время, Авимелех с Фихолом, военачальником своим, сказал Аврааму: с тобою Бог во всем, что ты ни делаешь;
22По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.
23и теперь поклянись мне здесь Богом, что ты не обидишь ни меня, ни сына моего, ни внука моего; и как я хорошо поступал с тобою, так и ты будешь поступать со мною и землею, в которой ты гостишь.
23Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.
24И сказал Авраам: я клянусь.
24И рече Авраам: Заклевам се.
25И Авраам упрекал Авимелеха за колодезь с водою, который отняли рабы Авимелеховы.
25Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.
26Авимелех же сказал: не знаю, кто это сделал, и ты не сказал мне; я даже и не слыхал о том доныне.
26Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти ми си явил за това, нито аз съм чул, освен днес.
27И взял Авраам мелкого и крупного скота и дал Авимелеху, и они оба заключили союз.
27Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор [помежду си].
28И поставил Авраам семь агниц из стада мелкого скота особо.
28А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
29Авимелех же сказал Аврааму: на что здесь сии семь агниц, которых ты поставил особо?
29И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?
30он сказал: семь агниц сих возьми от руки моей, чтобы онибыли мне свидетельством, что я выкопал этот колодезь.
30А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.
31Потому и назвал он сие место: Вирсавия, ибо тут оба они клялись
31Затова той наименува онова място Вирсавее {Т.е., Клетвеният кладенец.}, защото там се заклеха двамата.
32и заключили союз в Вирсавии. И встал Авимелех, и Фихол, военачальник его, и возвратились в землю Филистимскую.
32Така те сключиха договор във Вирсавее: и [след това] станаха Авимелех и военачалникът му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.
33И насадил Авраам при Вирсавии рощу и призвал там имя Господа, Бога вечного.
33И [Авраам] посади дъбрава във Вирсавее и там призва Името на Иеова, Вечния Бог.
34И жил Авраам в земле Филистимской, как странник, дни многие.
34И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.