Russian 1876

Bulgarian

Genesis

29

1И встал Иаков и пошел в землю сынов востока.
1Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.
2И увидел: вот, на поле колодезь, и там три стада мелкого скота, лежавшие около него, потому что из того колодезя поили стада. Над устьем колодезя был большой камень.
2И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.
3Когда собирались туда все стада, отваливали камень от устья колодезяи поили овец; потом опять клали камень на свое место, на устье колодезя.
3И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.
4Иаков сказал им: братья мои! откуда вы? Они сказали: мы из Харрана.
4И Яков каза на [овчарите]: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.
5Он сказал им: знаете ли вы Лавана, сына Нахорова? Они сказали: знаем.
5И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.
6Он еще сказал им: здравствует ли он? Они сказали: здравствует; и вот, Рахиль, дочь его, идет с овцами.
6И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците.
7И сказал: вот, дня еще много; не время собирать скот; напойте овец и пойдите, пасите.
7А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете.
8Они сказали: не можем, пока не соберутся все стада, и не отвалят камня от устья колодезя; тогда будем мы поить овец.
8А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.
9Еще он говорил с ними, как пришла Рахиль с мелким скотом отца своего, потому что она пасла.
9Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше.
10Когда Иаков увидел Рахиль, дочь Лавана, брата матери своей, и овец Лавана, брата матери своей, то подошел Иаков, отвалил камень от устья колодезя и напоил овец Лавана, брата матери своей.
10А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.
11И поцеловал Иаков Рахиль и возвысил голос свой и заплакал.
11И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
12И сказал Иаков Рахили, что он родственник отцу ее и что он сын Ревеккин. А она побежала и сказала отцу своему.
12И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си.
13Лаван, услышав о Иакове, сыне сестры своей, выбежал ему навстречу, обнял его и поцеловал его, и ввел его в дом свой; и онрассказал Лавану все сие.
13А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава [Яков] разказа на Лавана всичко.
14Лаван же сказал ему: подлинно ты кость моя и плоть моя. И жил у него Иаков целый месяц.
14И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И [Яков] живя при него един месец.
15И Лаван сказал Иакову: неужели ты даром будешь служить мне, потому что ты родственник? скажи мне, что заплатить тебе?
15След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.
16У Лавана же было две дочери; имя старшей: Лия; имя младшей:Рахиль.
16А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил,
17Лия была слаба глазами, а Рахиль была красива станом и красива лицем.
17на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
18Иаков полюбил Рахиль и сказал: я буду служить тебе семь лет за Рахиль, младшую дочь твою.
18И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.
19Лаван сказал: лучше отдать мне ее за тебя, нежели отдать ее задругого кого; живи у меня.
19И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.
20И служил Иаков за Рахиль семь лет; и они показались ему за несколько дней, потому что он любил ее.
20И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.
21И сказал Иаков Лавану: дай жену мою, потому что мне уже исполнилось время, чтобы войти к ней.
21След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.
22Лаван созвал всех людей того места и сделал пир.
22И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.
23Вечером же взял дочь свою Лию и ввел ее к нему; и вошел к ней Иаков .
23А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.
24И дал Лаван служанку свою Зелфу в служанки дочери своей Лии.
24И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
25Утром же оказалось, что это Лия. И сказал Лавану: что это сделал ты со мною? не заРахиль ли я служил у тебя? зачем ты обманул меня?
25Но на утринта, ето че беше Лия. И [Яков] рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?
26Лаван сказал: в нашем месте так не делают, чтобы младшую выдать прежде старшей;
26А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.
27окончи неделю этой, потом дадим тебе и ту за службу, которую ты будешь служить у меня еще семь лет других.
27Свърши [сватбарската] седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.
28Иаков так и сделал и окончил неделю этой. И Лаван дал Рахиль, дочь свою, ему в жену.
28И Яков стори така; свърши седмицата с [Лия и тогава Лаван] му даде дъщеря си Рахил за жена.
29И дал Лаван служанку свою Валлу в служанки дочери своей Рахили.
29И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
30Иаков вошел и к Рахили, и любил Рахиль больше, нежели Лию; и служил у него еще семь лет других.
30И [Яков] влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на [Лавана] още седем години.
31Господь узрел, что Лия была нелюбима, и отверз утробу ее, а Рахиль была неплодна.
31А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.
32Лия зачала и родила сына, и нарекла ему имя:Рувим, потому что сказала она: Господь призрел на мое бедствие; иботеперь будет любить меня муж мой.
32И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.
33И зачала опять и родила сына, и сказала: Господь услышал, что я нелюбима, и дал мне и сего. И нарекла ему имя: Симеон.
33И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}.
34И зачала еще и родила сына, и сказала: теперь-то прилепится ко мне муж мой, ибо я родила ему трех сынов. От сего наречено ему имя: Левий.
34Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}.
35И еще зачала и родила сына, и сказала: теперь-то я восхвалю Господа. Посему нарекла ему имя Иуда. И перестала рождать.
35И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}. И престана да ражда.