Russian 1876

Bulgarian

Genesis

30

1И увидела Рахиль, что она не рождает детей Иакову, и позавидовалаРахиль сестре своей, и сказала Иакову: дай мне детей, а если не так, я умираю.
1А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра.
2Иаков разгневался на Рахиль и сказал: разве я Бог, Который не дал тебе плода чрева?
2А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?
3Она сказала: вот служанка моя Валла; войди к ней; пусть она родит наколени мои, чтобы и я имела детей от нее.
3А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.
4И дала она Валлу, служанку свою, в жену ему; и вошел к ней Иаков.
4И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.
5Валла зачала и родила Иакову сына.
5И Вала зачна и роди син на Якова.
6И сказала Рахиль: судил мне Бог, и услышал голосмой, и дал мне сына. Посему нарекла ему имя: Дан.
6Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан {Т.е., Съдия.}.
7И еще зачала и родила Валла, служанка Рахилина, другого сына Иакову.
7И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.
8И сказала Рахиль: борьбою сильною боролась я с сестрою моею и превозмогла. И нарекла ему имя: Неффалим.
8Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим {Т.е., Моя борба.}.
9Лия увидела, что перестала рождать, и взяласлужанку свою Зелфу, и дала ее Иакову в жену.
9Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена.
10И Зелфа, служанка Лиина, родила Иакову сына.
10И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.
11И сказала Лия: прибавилось. И нарекла ему имя:Гад.
11И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад {Т.е., Щастие.}.
12И родила Зелфа, служанка Лии, другого сына Иакову.
12И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова.
13И сказала Лия: к благу моему, ибо блаженною будут называть меня женщины. И нарекла ему имя: Асир.
13Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир {Т.е., Честит.}.
14Рувим пошел во время жатвы пшеницы, и нашел мандрагоровые яблоки в поле, и принес их Лии, матери своей. И Рахиль сказала Лии: дай мне мандрагоров сына твоего.
14И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.
15Но она сказала ей: неужели мало тебе завладеть мужем моим, что ты домогаешься и мандрагоров сына моего? Рахиль сказала: так пусть он ляжет с тобою эту ночь, за мандрагоры сына твоего.
15А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.
16Иаков пришел с поля вечером, и Лия вышла ему навстречу и сказала: войди ко мне; ибо я купила тебя за мандрагоры сына моего. И лег он с нею в ту ночь.
16И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.
17И услышал Бог Лию, и она зачала и родила Иакову пятого сына.
17И Бог послуша Лия; и тя зачна; и роди пети син на Якова.
18И сказала Лия: Бог дал возмездие мне за то, что я отдала служанку мою мужу моему. И нарекла ему имя: Иссахар.
18Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар {Т.е., Награда.}.
19И еще зачала Лия и родила Иакову шестого сына.
19И Лия пак зачна и роди шести син на Якова.
20И сказала Лия: Бог дал мне прекрасный дар; теперь будет жить у меня муж мой, ибо я родила ему шесть сынов. И нарекла ему имя: Завулон.
20И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон {Т.е., Живелище.}.
21Потом родила дочь и нарекла ей имя: Дина.
21И после роди дъщеря, която наименува Дина {Т.е., Съд.}.
22И вспомнил Бог о Рахили, и услышал ее Бог, и отверз утробу ее.
22След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.
23Она зачала и родила сына, и сказала: снял Бог позор мой.
23Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.
24И нарекла ему имя: Иосиф, сказав: Господь дастмне и другого сына.
24И наименува го Иосиф {Т.е., Дано прибави.}, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.
25После того, как Рахиль родила Иосифа, Иаков сказал Лавану: отпусти меня, и пойду я в свое место, и в свою землю;
25А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.
26отдай жен моих и детей моих, за которых я служил тебе, и я пойду, ибо ты знаешь службу мою, какую я служил тебе.
26Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.
27И сказал ему Лаван: о, если бы я нашел благоволение пред очами твоими! я примечаю, что за тебя Господь благословил меня.
27А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, [остани; защото] разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.
28И сказал: назначь себе награду от меня, и я дам.
28Рече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам.
29И сказал ему Иаков : ты знаешь, как я служил тебе, и каков сталскот твой при мне;
29А [Яков] му каза: Ти знаеш, как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене.
30ибо мало было у тебя до меня, а стало много; Господь благословилтебя с приходом моим; когда же я буду работать для своего дома?
30Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?
31И сказал Лаван : что дать тебе? Иаков сказал: не давай мне ничего. Если только сделаешь мне, что я скажу, то я опять буду пасти и стеречь овец твоих.
31А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;
32Я пройду сегодня по всему стаду овец твоих; отдели из него всякий скот скрапинами и с пятнами, всякую скотину черную из овец, также с пятнами и с крапинами из коз. Такой скот будет наградою мне.
32ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и [всяка] пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.
33И будет говорить за меня пред тобою справедливость моя в следующее время, когда придешь посмотреть награду мою. Всякая из коз не с крапинами и не с пятнами, и из овец не черная, краденое это у меня.
33И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, [ако се намери] у мене, ще се счита за крадена.
34Лаван сказал: хорошо, пусть будет по твоему слову.
34И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.
35И отделил в тот день козлов пестрых и с пятнами, и всех коз скрапинами и с пятнами, всех, на которых было несколько белого, и всех черных овец, и отдал на руки сыновьям своим;
35И тъй в същия ден [Лаван] отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на [Якововите] синове,
36и назначил расстояние между собою и между Иаковом на три дня пути. Иаков же пас остальной мелкий скот Лаванов.
36и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.
37И взял Иаков свежих прутьев тополевых, миндальных и яворовых,и вырезал на них белые полосы, сняв кору до белизны, которая на прутьях,
37Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.
38и положил прутья с нарезкою перед скотом в водопойных корытах, куда скот приходил пить, и где, приходя пить, зачинал пред прутьями.
38Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият,
39И зачинал скот пред прутьями, и рождался скот пестрый, и с крапинами, и с пятнами.
39то стадата зачеваха пред пръчките, и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.
40И отделял Иаков ягнят и ставил скот лицем кпестрому и всему черному скоту Лаванову; и держал свои стада особо и не ставил их вместе со скотом Лавана.
40И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно, и не ги тури с Лавановите овци.
41Каждый раз, когда зачинал скот крепкий, Иаков клал прутья в корытах пред глазами скота, чтобы он зачинал пред прутьями.
41И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.
42А когда зачинал скот слабый, тогда он не клал. И доставался слабый скот Лавану, а крепкий Иакову.
42А когато овците бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова.
43И сделался этот человек весьма, весьма богатым, и было у него множество мелкого скота, и рабынь, и рабов, и верблюдов, и ослов.
43Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.