¹Опротивела душе моей жизнь моя; предамся печали моей; буду говорить в горести души моей.

¹Душата ми се отегчи от живота ми; [За това] ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

²Скажу Богу: не обвиняй меня; объяви мне, за что Ты со мною борешься?

²Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

³Хорошо ли для Тебя, что Ты угнетаешь, что презираешь дело рук Твоих,а на совет нечестивых посылаешь свет?

³Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

⁴Разве у Тебя плотские очи, и Ты смотришь, как смотрит человек?

⁴Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

⁵Разве дни Твои, как дни человека, или лета Твои, как дни мужа,

⁵Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

⁶что Ты ищешь порока во мне и допытываешься греха во мне,

⁶Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

⁷хотя знаешь, что я не беззаконник, и что некому избавить меня от руки Твоей?

⁷При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да [ме] избави от ръката Ти?

⁸Твои руки трудились надо мною и образовали всего меня кругом, – и Ты губишь меня?

⁸Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

⁹Вспомни, что Ты, как глину, обделал меня, и в прах обращаешь меня?

⁹Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

¹⁰Не Ты ли вылил меня, как молоко, и, как творог, сгустил меня,

¹⁰Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

¹¹кожею и плотью одел меня, костями и жилами скрепил меня,

¹¹С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

¹²жизнь и милость даровал мне, и попечение Твое хранило дух мой?

¹²Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

¹³Но и то скрывал Ты в сердце Своем, – знаю, что это было у Тебя, –

¹³Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

¹⁴что если я согрешу, Ты заметишь и не оставишь греха моего без наказания.

¹⁴Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

¹⁵Если я виновен, горе мне! если и прав, то не осмелюсь поднять головы моей. Я пресыщен унижением; взгляни на бедствие мое:

¹⁵Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

¹⁶оно увеличивается. Ты гонишься за мною, как лев, и снова нападаешь на меня и чудным являешься во мне.

¹⁶Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

¹⁷Выводишь новых свидетелей Твоих против меня; усиливаешь гнев Твой на меня; и беды, одни за другими, ополчаются против меня.

¹⁷Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

¹⁸И зачем Ты вывел меня из чрева? пусть бы я умер, когда еще ничей глаз не видел меня;

¹⁸Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? [Иначе], бих издъхнал без да ме е виждало око;

¹⁹пусть бы я, как небывший, из чрева перенесен был во гроб!

¹⁹Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

²⁰Не малы ли дни мои? Оставь, отступи от меня,чтобы я немного ободрился,

²⁰Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

²¹прежде нежели отойду, – и уже не возвращусь, – в страну тьмы и сенисмертной,

²¹Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

²²в страну мрака, каков есть мрак тени смертной, где нет устройства, где темно, как самая тьма.

²²Земя мрачна като самата тъмнина, [Земя] на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.