¹И отвечал Елифаз Феманитянин и сказал:

¹Тогава теманецът Елифад в отговор рече:

²станет ли мудрый отвечать знанием пустым и наполнять чрево своеветром палящим,

²Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

³оправдываться словами бесполезными и речью, не имеющею никакой силы?

³С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

⁴Да ты отложил и страх и за малость считаешь речь к Богу.

⁴Наистина ти унищожаваш страха [от Бога], И намаляваш моленето пред Него.

⁵Нечестие твое настроило так уста твои, и ты избрал язык лукавых.

⁵Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

⁶Тебя обвиняют уста твои, а не я, и твой язык говорит против тебя.

⁶Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

⁷Разве ты первым человеком родился и прежде холмов создан?

⁷Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

⁸Разве совет Божий ты слышал и привлек к себе премудрость?

⁸Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

⁹Что знаешь ты, чего бы не знали мы? что разумеешь ты, чего не было бы и у нас?

⁹Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

¹⁰И седовласый и старец есть между нами, днями превышающий отца твоего.

¹⁰Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

¹¹Разве малость для тебя утешения Божии? И это неизвестно тебе?

¹¹Божиите утешения и меките [Му] към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

¹²К чему порывает тебя сердце твое, и к чему так гордо смотришь?

¹²Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

¹³Что устремляешь против Бога дух твой и устами твоими произносишь такие речи?

¹³Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш [такива] думи из устата си?

¹⁴Что такое человек, чтоб быть ему чистым, и чтобы рожденному женщиною быть праведным?

¹⁴Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

¹⁵Вот, Он и святым Своим не доверяет, и небеса нечисты в очах Его:

¹⁵Ето, на светите Си [ангели] Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

¹⁶тем больше нечист и растлен человек, пьющий беззаконие, как воду.

¹⁶Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!

¹⁷Я буду говорить тебе, слушай меня; я расскажу тебе, что видел,

¹⁷Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

¹⁸что слышали мудрые и не скрыли слышанного от отцов своих,

¹⁸(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, [Както бяха чули] от бащите си;

¹⁹которым одним отдана была земля, и среди которых чужой не ходил.

¹⁹На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);

²⁰Нечестивый мучит себя во все дни свои, и число лет закрыто отпритеснителя;

²⁰Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

²¹звук ужасов в ушах его; среди мира идет на него губитель.

²¹Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;

²²Он не надеется спастись от тьмы; видит пред собою меч.

²²Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

²³Он скитается за куском хлеба повсюду; знает, что уже готов, в руках у него день тьмы.

²³Скита се да [търси] хляб, [казвайки]: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

²⁴Устрашает его нужда и теснота; одолевает его, как царь, приготовившийся к битве,

²⁴Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,

²⁵за то, что он простирал против Бога руку свою и противился Вседержителю,

²⁵Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

²⁶устремлялся против Него с гордою выею, под толстыми щитами своими;

²⁶Спусна се на Него с [корав] врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

²⁷потому что он покрыл лице свое жиром своим и обложил туком лядвеи свои.

²⁷Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,

²⁸И он селится в городах разоренных, в домах, в которых не живут,которые обречены на развалины.

²⁸Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

²⁹Не пребудет он богатым, и не уцелеет имущество его,и не распрострется по земле приобретение его.

²⁹Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

³⁰Не уйдет от тьмы; отрасли его иссушит пламя и дуновением уст своих увлечет его.

³⁰Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на [Божиите] уста ще бъде завлечен.

³¹Пусть не доверяет суете заблудший, ибо суета будет и воздаянием ему.

³¹Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

³²Не в свой день он скончается, и ветви его не будут зеленеть.

³²Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

³³Сбросит он, как виноградная лоза, недозрелую ягоду свою и, как маслина, стряхнет цвет свой.

³³Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

³⁴Так опустеет дом нечестивого, и огонь пожрет шатры мздоимства.

³⁴Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

³⁵Он зачал зло и родил ложь, и утроба его приготовляет обман.

³⁵Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.