¹И отвечал Елифаз Феманитянин и сказал:

¹Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

²если попытаемся мы сказать к тебе слово, – не тяжело ли будет тебе? Впрочем кто может возбранить слову!

²Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

³Вот, ты наставлял многих и опустившиеся руки поддерживал,

³Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

⁴падающего восставляли слова твои, и гнущиеся колени ты укреплял.

⁴Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

⁵А теперь дошло до тебя, и ты изнемог; коснулось тебя, и ты упал духом.

⁵А сега [това] дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

⁶Богобоязненность твоя не должна ли быть твоею надеждою, и непорочность путей твоих – упованием твоим?

⁶В страха ти [от Бога] не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

⁷Вспомни же, погибал ли кто невинный, и где праведные бывали искореняемы?

⁷Спомни си, моля, кой [някога] е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

⁸Как я видал, то оравшие нечестие и сеявшие зло пожинают его;

⁸До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

⁹от дуновения Божия погибают и от духа гнева Его исчезают.

⁹Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

¹⁰Рев льва и голос рыкающего умолкает , и зубы скимнов сокрушаются;

¹⁰Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв [замират], И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

¹¹могучий лев погибает без добычи, и дети львицы рассеиваются.

¹¹Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

¹²И вот, ко мне тайно принеслось слово, и ухо мое приняло нечто от него.

¹²Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

¹³Среди размышлений о ночных видениях, когда сон находит на людей,

¹³Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

¹⁴объял меня ужас и трепет и потряс все кости мои.

¹⁴Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

¹⁵И дух прошел надо мною; дыбом стали волосы на мне.

¹⁵Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

¹⁶Он стал, – но я не распознал вида его, – только облик был пред глазами моими; тихое веяние, – и я слышу голос:

¹⁶Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак [се яви] пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

¹⁷человек праведнее ли Бога? и муж чище ли Творцасвоего?

¹⁷Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

¹⁸Вот, Он и слугам Своим не доверяет и в Ангелах Своих усматривает недостатки:

¹⁸Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

¹⁹тем более – в обитающих в храминах из брения, которых основание прах, которые истребляются скорее моли.

¹⁹Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

²⁰Между утром и вечером они распадаются; не увидишь, как они вовсе исчезнут.

²⁰Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

²¹Не погибают ли с ними и достоинства их? Они умирают, не достигнув мудрости.

²¹Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.