¹И отвечал Вилдад Савхеянин и сказал:

¹Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:

²долго ли ты будешь говорить так? – слова уст твоих бурный ветер!

²До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат [като] силен вятър?

³Неужели Бог извращает суд, и Вседержитель превращает правду?

³Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

⁴Если сыновья твои согрешили пред Ним, то Он и предал их в руку беззакония их.

⁴Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от {Еврейски: В ръката на.} беззаконието им;

⁵Если же ты взыщешь Бога и помолишься Вседержителю,

⁵Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,

⁶и если ты чист и прав, то Он ныне же встанет над тобою и умиротворит жилище правды твоей.

⁶Тогава, ако беше ти чист и правдив, Непременно сега Той би се събудил [да работи] за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;

⁷И если вначале у тебя было мало, то впоследствии будет весьма много.

⁷И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.

⁸Ибо спроси у прежних родов и вникни в наблюдения отцов их;

⁸Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;

⁹а мы – вчерашние и ничего не знаем, потому что наши дни на земле тень.

⁹(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянка);

¹⁰Вот они научат тебя, скажут тебе и от сердца своего произнесут слова:

¹⁰Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?

¹¹поднимается ли тростник без влаги? растет ли камыш без воды?

¹¹Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

¹²Еще он в свежести своей и не срезан, а прежде всякой травы засыхает.

¹²Догде е още зелена и неокосена Изсъхва преди всяка [друга] трева.

¹³Таковы пути всех забывающих Бога, и надежда лицемера погибнет;

¹³Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.

¹⁴упование его подсечено, и уверенность его – дом паука.

¹⁴Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.

¹⁵Обопрется о дом свой и не устоит; ухватится за него и не удержится.

¹⁵Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.

¹⁶Зеленеет он пред солнцем, за сад простираются ветви его;

¹⁶Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;

¹⁷в кучу камней вплетаются корни его, между камнями врезываются.

¹⁷Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните [като] дом;

¹⁸Но когда вырвут его с места его, оно откажется от него: „я не видало тебя!"

¹⁸[Но пак], ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава [мястото] ще се отрече от него, [казвайки:] Не съм те видял.

¹⁹Вот радость пути его! а из земли вырастают другие.

¹⁹Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

²⁰Видишь, Бог не отвергает непорочного и не поддерживает руки злодеев.

²⁰Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.

²¹Он еще наполнит смехом уста твои и губы твои радостным восклицанием.

²¹Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.

²²Ненавидящие тебя облекутся в стыд, и шатра нечестивых не станет.

²²Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.