¹Не определено ли человеку время на земле, и дни его не то же ли, что дни наемника?

¹Земният [живот] на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

²Как раб жаждет тени, и как наемник ждет окончания работы своей,

²Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

³так я получил в удел месяцы суетные, и ночи горестные отчислены мне.

³Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

⁴Когда ложусь, то говорю: „когда-то встану?", а вечер длится, и яворочаюсь досыта до самого рассвета.

⁴Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.

⁵Тело мое одето червями и пыльными струпами; кожа моя лопается и гноится.

⁵Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.

⁶Дни мои бегут скорее челнока и кончаются без надежды.

⁶Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

⁷Вспомни, что жизнь моя дуновение, что око мое не возвратится видеть доброе.

⁷Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.

⁸Не увидит меня око видевшего меня; очи Твои на меня, – и нет меня.

⁸Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

⁹Редеет облако и уходит; так нисшедший в преисподнюю не выйдет,

⁹Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. [И така в цялата книга на Иов.]} няма да възлезе пак;

¹⁰не возвратится более в дом свой, и место его не будет уже знать его.

¹⁰Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

¹¹Не буду же я удерживать уст моих; буду говорить встеснении духа моего; буду жаловаться в горести душимоей.

¹¹Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

¹²Разве я море или морское чудовище, что Ты поставил надо мною стражу?

¹²Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

¹³Когда подумаю: утешит меня постель моя, унесет горесть мою ложе мое,

¹³Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

¹⁴ты страшишь меня снами и видениями пугаешь меня;

¹⁴Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

¹⁵и душа моя желает лучше прекращения дыхания, лучше смерти, нежели сбережения костей моих.

¹⁵Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

¹⁶Опротивела мне жизнь. Не вечно жить мне. Отступи от меня, ибо дни мои суета.

¹⁶Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

¹⁷Что такое человек, что Ты столько ценишь его и обращаешь на него внимание Твое,

¹⁷Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

¹⁸посещаешь его каждое утро, каждое мгновение испытываешь его?

¹⁸Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

¹⁹Доколе же Ты не оставишь, доколе не отойдешь от меня, доколе не дашь мне проглотить слюну мою?

¹⁹До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

²⁰Если я согрешил, то что я сделаю Тебе, страж человеков! Зачем Ты поставил меня противником Себе, так что я стал самому себе в тягость?

²⁰Ако съм съгрешил, що правя [с това] на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?

²¹И зачем бы не простить мне греха и не снять с меня беззакония моего? ибо, вот, я лягу в прахе; завтра поищешь меня, и меня нет.

²¹И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.