1Господь сказал Иисусу: не бойся и не ужасайся; возьми с собою весь народ, способный к войне, и встав пойди к Гаю; вот, Я предаю в руки твои царя Гайского и народ его, город его и землю его;
1Подир това Господ рече на Исуса: Не бой се нито се ужасявай; вземи със себе си всичките военни мъже, и стани та се изкачи в Гай; ето, Аз предадох в ръката ти гайския цар, людете му, града му и земята му;
2сделай с Гаем и царем его то же, что сделал ты с Иерихоном и царем его, только добычу его и скот его разделите себе; сделай засаду позадигорода.
2и да сториш на Гай и на царя му, както стори на Ерихон и на царя му; само че ще заплените за себе си користите му и добитъка му. Постави против града засада от задната му страна.
3Иисус и весь народ, способный к войне, встал, чтобы идти к Гаю,и выбрал Иисус тридцать тысяч человек храбрых и послал их ночью,
3Тогава Исус стана с всичките военни люде, за да отидат в Гай; и Исус избра тридесет хиляди мъже силни и храбри изпрати ги нощем,
4и дал им приказание и сказал: смотрите, вы будете составлять засаду у города позади города; не отходите далеко от города и будьте все готовы;
4и заповяда им, казвайки: Гледайте, поставете засада против града от задната страна на града; да се не отдалечите много от града, и да бъдете всички готови;
5а я и весь народ, который со мною, подойдем к городу; и когда жители Гая выступят против нас, как и прежде, то мы побежим от них;
5а аз и всичките люде, които са с мене, ще се приближим до града; и когато излязат против нас, както изпърво, тогава ние ще побегнем от тях.
6они пойдут за нами, так что мы отвлечем их от города; ибо они скажут: „бегут от нас, как и прежде"; когда мы побежим от них,
6Те ще излязат след нас догде ги отдалечим от града; защото ще си рекат: Те бягат от нас, както по-напред; и ние ще побегнем от тях.
7тогда вы встаньте из засады и завладейте городом, и Господь Бог ваш предаст его в руки ваши;
7Тогава вие станете от засадата и превземете града; защото Господ вашият Бог ще го предаде в ръката ви.
8когда возьмете город, зажгите город огнем, по слову Господню сделайте; смотрите, я повелеваю вам.
8И като превземете града да запалите града, да сторите според Господното повеление; ето, заповядах ви.
9Таким образом послал их Иисус, и они пошли в засаду и засели междуВефилем и между Гаем, с западной стороны Гая; а Иисус в ту ночь ночевал среди народа.
9И тъй, Исус ги изпрати; и те отидоха в засада, като седнаха между Ветил и Гай, на западната страна от Гай; а Исус остана през оная нощ всред людете.
10Встав рано поутру, Иисус осмотрел народ, и пошел он и старейшины Израилевы впереди народа к Гаю;
10И Исус, като стана рано на сутринта и прегледа людете, отиде, той и Израилевите старейшини, пред людете за Гай.
11и весь народ, способный к войне, который был с ним, пошел, приблизился и подошел к городу,
11И всичките военни люде, които бяха с него, отидоха и се приближиха, дойдоха срещу града, и разположиха стан на северната страна от Гай; а между тях и Гай имаше долина.
12и поставил стан с северной стороныГая, а между ним и Гаем была долина. Потом взял он около пяти тысяч человек и посадил их в засаде между Вефилем и Гаем, с западной стороны города.
12И той взе около пет хиляди мъже и ги постави в засада между Ветил и Гай на западната страна от града.
13И народ расположил весь стан, который был с северной стороны города, так, что задняя часть была с западной стороны города. Ипришел Иисус в ту ночь на средину долины.
13И като наредиха людете - цялото войнство, което беше на север от града, и засадата му на запад от града - Исус отиде през оная нощ всред долината.
14Когда увидел это царь Гайский, тотчас с жителями города, встав рано, выступил против Израиля насражение, он и весь народ его, на назначенное место пред равниною; а он не знал, что для него есть засада позади города.
14А гайският цар, като видя това, побърза, той и всичките му люде, мъжете на града, та станаха рано, и в определен час излязоха на полето на бой против Израиля; но той не знаеше, че имаше засада против него зад града.
15Иисус и весь Израиль, будто пораженные ими, побежали к пустыне;
15А Исус и целият Израил се престориха на разбити пред тях и бягаха през пътя за пустинята.
16а они кликнули весь народ, который был в городе, чтобы преследовать их, и, преследуя Иисуса, отдалились от города;
16И всичките люде, които бяха в Гай, бяха свикани, за да ги гонят; и гониха Исуса, и отдалечиха се от града.
17в Гае и Вефиле не осталось ни одного человека, который не погнался бы за Израилем; и город свой они оставили отворенным, преследуя Израиля.
17Така в Гай и Ветил не остана човек, който не излезе след Израиля; и те оставиха града отворен и гониха Израиля.
18Тогда Господь сказал Иисусу: простри копье, которое в руке твоей,к Гаю, ибо Я предам его в руки твои. Иисус простер копье, которое было в его руке, к городу.
18Тогава Господ каза на Исуса: Простри към Гай копието, което държиш в ръката си; защото ще предам [града] в ръката ти. Исус, прочее, простря към града копието, което държеше в ръката си.
19Сидевшие в засаде тотчас встали с места своего и побежали, как скоро он простер руку свою, вошли в город и взяли его и тотчас зажгли город огнем.
19И щом простря ръката си засадата стана бързо от мястото си, завтекоха се изведнъж и влязоха в града и го превзеха; и побързаха та запалиха града.
20Жители Гая, оглянувшись назад, увидели, что дым от города восходил к небу. И не было для них места, куда бы бежать – ни туда, ни сюда; ибо народ, бежавший к пустыне, обратился на преследователей.
20А когато гайските мъже се огледаха надире, видяха, и, ето че дим се издигаше от града към небето; и нямаха где да бягат ни тук ни там, понеже людете, които бягаха към пустинята, се обърнаха назад против гонителите.
21Иисус и весь Израиль, увидев, что сидевшие в засаде взяли город, и дым от города восходил к небу , возвратились и стали поражать жителей Гая;
21А Исус и целият Израил, като видяха, че засадата беше превзела града, и че се издигаше дим от града, обърнаха се назад и поразиха гайските мъже.
22а те из города вышли навстречу им, так что они находились в средине между Израильтянами, из которых одни были с той стороны, а другие с другой; так поражали их, что не оставили ни одного из них, уцелевшего или убежавшего;
22Другите също излязоха из града против тях; и тъй, те се намериха всред израилтяните, [които бяха] едни отсам а едни оттам; и тия ги поразиха така щото не оставиха никой от тях да живее или да побегне.
23а царя Гайского взяли живого и привели его к Иисусу.
23А царя на Гай хванаха жив, и го доведоха при Исуса.
24Когда Израильтяне перебили всех жителей Гая на поле, в пустыне, куда они преследовали их, и когда все они до последнего пали от острия меча, тогда все Израильтяне обратились к Гаю и поразили его острием меча.
24И като изби Израил всичките жители на Гай в полето и пустинята, гдето ги гонеха, и те всички паднаха от острото на ножа догде се изтребиха, тогава целият Израил се върна в Гай и поразиха го с острото на ножа.
25Падших в тот день мужей и жен, всех жителей Гая, было двенадцать тысяч.
25И всичките паднали в оня ден, мъже и жени, бяха дванадесет хиляди души, всичките гайски люде.
26Иисус не опускал руки своей, которую простер с копьем, доколе не предал заклятию всех жителей Гая;
26Защото Исус не оттегли ръката си, с която бе прострял копието, догде не изтреби като обречени, всичките жители на Гай.
27только скот и добычу города сего сыны Израиля разделили между собою, по словуГоспода, которое Господь сказал Иисусу.
27Само че Израил плени за себе си добитък и користите на оня град, според думата, която Господ заповяда на Исуса.
28И сожег Иисус Гай и обратил его в вечные развалины, в пустыню, до сего дня;
28И така, Исус изгори Гай и го направи всегдашен куп развалини, [както е] до днес.
29а царя Гайского повесил на дереве, до вечера; по захождении же солнца приказал Иисус, и сняли труп его с дерева, и бросили его у ворот городских, и набросали над ним большую груду камней, которая уцелела даже до сего дня.
29А царя на Гай обеси на дърво [и го остави да виси] до вечерта; и като зайде слънцето, Исус заповяда та снеха трупа му от дървото, хвърлиха го във входа на градската порта, и натрупаха на него голяма грамада камъни, [която стои] и до днес.
30Тогда Иисус устроил жертвенник Господу Богу Израилеву на гореГевал,
30Тогава Исус издигна олтар на Господа Израилевия Бог на хълма Гевал,
31как заповедал Моисей, раб Господень, сынам Израилевым, о чем написано в книге закона Моисеева, – жертвенник из камней цельных, на которые не поднимали железа; и принесли на нем всесожжение Господу и совершили жертвы мирные.
31както Господният слуга Моисей беше заповядал на израилтяните, според написаното в книгата на Моисеевия закон, олтар от цели камъни, по които желязно [сечиво] не се бе издигнало; и принесоха на него всеизгаряния Господу, и пожертвуваха примирителни приноси.
32И написал Иисус там на камнях список с закона Моисеева, который он написал пред сынами Израилевыми.
32И там написа на камъните един препис на Моисеевия закон, който написа пред израилтяните.
33Весь Израиль, старейшины его и надзиратели его и судьи его, стали с той и другой стороны ковчега против священников и левитов, носящих ковчег завета Господня, как пришельцы, так и природные жители, одна половина их у горы Гаризим, а другая половина у горы Гевал, как прежде повелел Моисей, раб Господень, благословлять народ Израилев.
33И целият Израил, със старейшините им, първенците и съдиите им, чужденци и туземци, застанаха отсам и оттам ковчега, срещу левитските свещеници, които държаха ковчега на Господния завет, - [едната] им половина към хълма Гаризин, и [другата] им половина към хълма Гевал, - както Господният слуга Моисей беше заповядал по-напред, за да благославят Израилевите люде.
34И потом прочитал Иисус все слова закона, благословение и проклятие, как написано в книге закона;
34И след това прочете всичките думи на закона, благословенията и проклетиите, според всичко каквото бе написано в книгата на закона.
35из всего, что Моисей заповедал Иисусу , не было ни одного слова, которого Иисус не прочитал бы пред всем собранием Израиля, и женами, и детьми, и пришельцами, находившимися среди них.
35От всичко що заповяда Моисей нямаше дума, която Исус не прочете пред всичките събрани израилтяни, с жените, децата и чужденците, които се събираха между тях.