1Услышав сие, все цари, которые за Иорданом, на горе и на равнине и по всему берегу великого моря, близ Ливана, Хеттеи, Аморреи, Хананеи, Ферезеи, Евеи и Иевусеи,
1А когато чуха това всичките царе оттатък {На запад от.} Иордан, в хълмистите места и в полетата и във всичките крайбрежия на голямото море до срещу Ливан [сиреч], хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците,
2собрались вместе, дабы единодушно сразиться с Иисусом и Израилем.
2събраха се единодушно да се бият с Исуса и Израиля.
3Но жители Гаваона, услышав, что Иисус сделал с Иерихоном и Гаем,
3А жителите на Гаваон, като чуха що бе сторил Исус на Ерихон и на Гай,
4употребили хитрость: пошли, запаслись хлебом на дорогу и положили ветхие мешки на ослов своих и ветхие, изорванные и заплатанные мехи вина;
4постъпиха хитро, като отидоха та се престориха на посланици и взеха стари вретища[ та ги туриха] на ослите си и стари и раздрани и вързани мехове за вино,
5и обувь на ногах их была ветхая с заплатами, и одежда на них ветхая; и весь дорожный хлеб их был сухой и заплесневелый.
5и стари и кърпени обуща на нозете си, и стари дрехи на себе си, и всичкият хляб, който си доставиха за храна, беше сух и плесенясал.
6Они пришли к Иисусу в стан Израильский в Галгал и сказали ему и всем Израильтянам: из весьма дальней земли пришли мы; итак заключите с нами союз.
6Те дойдоха при Исуса в стана в Галгал та рекоха нему и на Израилевите мъже: От далечна страна сме дошли; сега, прочее, направете договор с нас.
7Израильтяне же сказали Евеям: может быть, вы живете близ нас? как нам заключить с вами союз?
7Но Израилевите мъже рекоха на евейците: Да не би вие да живеете всред нас; и как ще направим договор с вас?
8Они сказали Иисусу: мы рабы твои. Иисус же сказал им: кто вы и откуда пришли?
8А те казаха на Исуса: Твои слуги сме. И Исус им рече: Кои сте? и от где идете?
9Они сказали ему: из весьма дальней земли пришли рабы твои во имя Господа Бога твоего; ибо мы слышали славу Его и все, что сделал Он в Египте,
9А те му казаха: От много далечна земя дойдоха слугите ви поради името на Иеова твоя Бог; защото чухме славата Му и всичко що извършил в Египет,
10и все, что Он сделал двум царям Аморрейским, которые по ту сторону Иордана, Сигону, царю Есевонскому, и Огу, царю Васанскому, который жил в Астарофе.
10и всичко що сторил на двамата аморейски царе, които бяха оттатък {На изток от.} Иордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот.
11Слыша сие , старейшины наши и все жители нашей земли сказали нам: возьмите в руки ваши хлеба на дорогу и пойдите навстречу им и скажите им: „мы рабы ваши; итак заключите с нами союз".
11За това ни говориха старейшините ни и всичките жители на нашата земя, казвайки: Вземете в ръката си храна за из пътя та идете да ги посрещнете, и речете им: Ваши слуги сме; и тъй, сега направете договор с нас.
12Этот хлеб наш из домов наших мы взяли теплый в тот день, когда пошли к вам, а теперь вот, он сделался сухой и заплесневелый;
12Този наш хляб беше топъл, когато си го доставихме от къщите си за храна в деня, когато излязохме, за да дойдем при вас; а, ето, сега е сух и плесенясал.
13и эти мехи с вином, которые мы налили новые, вот, изорвались; и эта одежда наша и обувь наша обветшала от весьма дальней дороги.
13Тия мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, а ето, съдрани са; и тия наши дрехи и обущата ни овехтяха от много дългия ни път.
14Израильтяне взяли их хлеба, а Господа не вопросили.
14Тогава [израилтяните] приеха мъжете по причина на храната им; а до Господа не се допитаха.
15И заключил Иисус с ними мир и постановил с ними условие в том, что он сохранит им жизнь; и поклялись им начальники общества.
15Исус сключи мир с тях, и свърза договор с тях, че ще се опази живота им: и началниците на обществото им се заклеха.
16А чрез три дня, как заключили они с ними союз, услышали, что они соседи их и живут близ них;
16А три дена след като свързаха договор с тях чуха, че им били съседи и че живеели между тях;
17ибо сыны Израилевы, отправившись в путь, пришли в города их на третий день; города же их были : Гаваон, Кефира, Беероф и Кириаф-Иарим.
17и като пътуваха израилтяните, пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим.
18сыны Израилевы не побили их, потому что начальники общества клялись им Господом Богом Израилевым. За это все общество Израилево возроптало на начальников.
18Но израилтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото бяха им се заклели в Господа Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците.
19Все начальники сказали всему обществу: мы клялись им Господом Богом Израилевым и потому не можем коснуться их;
19Всичките началници, обаче, рекоха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа Израилевия Бог; и тъй, сега не можем да се допрем до тях.
20а вот что сделаем с ними: оставим их в живых, чтобы не постиг нас гнев за клятву, которою мы клялись им.
20Ето какво ще сторим с тях: ще запазим живота им, за да не бъде [Божият] гняв на нас поради клетвата, с която им се заклехме.
21И сказали им начальники: пусть они живут, но будут рубить дрова и черпать воду для всего общества. И сделало все общество так, как сказали им начальники.
21Началниците им казаха още: нека останат живи; но да бъдат дървосечци и водоносци на цялото общество, - според както началниците бяха им говорили.
22Иисус призвал их и сказал: для чего вы обманули нас, сказав: „мы весьма далеко от вас", тогда как вы живете близ нас?
22Тогава Исус ги свика та им говори, казвайки: Защо ни излъгахте като рекохте: Много далеч сме от вас, - когато вие сте живеели между нас?
23за это прокляты вы! без конца вы будете рабами, будете рубить дрова и черпать воду для дома Бога моего!
23Сега, прочее, проклети сте; и никога няма да липсват от вас слуги, [които да бъдат] и дървосечци и водоносци за дома на моя Бог.
24Они в ответ Иисусу сказали: дошло до сведения рабов твоих, что Господь Бог твой повелел Моисею, рабу Своему, дать вам всю землю и погубить всех жителей сей земли пред лицем вашим; посему мы весьма боялись, чтобы вы не лишили нас жизни, и сделали это дело;
24А те в отговор на Исуса казаха: Понеже слугите бяха добре предизвестени за онова, което Иеова твоят Бог заповядал на слугата Си Моисея, да ви даде цялата земя, и да изтреби от пред вас всичките жители на земята, за това много се уплашихме от вас за живота си, и сторихме това нещо.
25теперь вот мы в руке твоей: как лучше и справедливее тебе покажется поступить с нами,так и поступи.
25Сега, ето, в ръцете ти сме; каквото ти се вижда добро и право да ни сториш, стори.
26И поступил с ними так: избавил их от руки сынов Израилевых, и они не умертвили их;
26Той, прочее, стори с тях така, и ги избави от ръката на израилтяните, та не ги убиха.
27и определил в тот день Иисус, чтобы они рубили дрова и черпали воду для общества и для жертвенника Господня; – посему жители Гаваона сделались дровосеками и водоносами для жертвенника Божия, – даже до сего дня, на месте, какое ни избрал бы Господь .
27И в същия ден Исус ги направи дървосечци и водоносци на обществото и на олтара на Господа в мястото, което Той би избрал, [както са] и до днес.