Russian 1876

Bulgarian

Judges

8

1И сказали ему Ефремляне: зачем ты это сделал, что не позвал нас, когда шел воевать с Мадианитянами? И сильно ссорились с ним.
1Тогава ефремците казаха на [Гедеона]: Какво ни стори ти, че не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиама? И караха се силно с него.
2Гедеон отвечал им: сделал ли я что такое, как вы ныне? Не счастливее ли Ефрем добирал виноград, нежели Авиезер обирал?
2А той им рече: Що съм извършил аз сега в сравнение с вас? Ефремовият пабирък не е ли по-желателен от Авиезеровия гроздобер?
3В ваши руки предал Бог князей Мадиамских Орива и Зива, и что мог сделать я такое, как вы? Тогда успокоился дух их против него, когда сказал он им такие слова.
3Във вашите ръце Бог предаде мадиамските началници, Орива и Зива; и що съм могъл аз да извърша в сравнение с вас? Тогава гневът им се укроти към него, когато каза това.
4И пришел Гедеон к Иордану, и перешел сам и триста человек, бывшие с ним. Они были утомлены, преследуя врагов .
4И като дойде Гедеон при Иордан, той премина с тристата мъже, които бяха с него, уморени, но пак преследвайки.
5И сказал он жителям Сокхофа: дайте хлеба народу, который идет за мною; они утомились, а я преследую Зевея и Салмана, царей Мадиамских.
5И рече на сокхотските жители: Дайте, моля, няколко хляба на людете, които вървят подир мене защото са изнемощели; а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман.
6Князья Сокхофа сказали: разве рука Зевея и Салмана уже в твоей руке, чтобы нам войску твоему давать хлеб?
6А сокхотските първенци [му] казаха: Ръцете на Зевея и на Салмана в ръката ти ли са вече та да дадем хляб на войската ти?
7И сказал Гедеон: за это, когда предаст Господь Зевея и Салмана вруки мои, я растерзаю тело ваше терновником пустынным и молотильными зубчатыми досками.
7А Гедеон рече: Затова, когато Господ предаде Зевея и Салмана в ръката ми, тогава аз ще разкъсам месата ви с пустинните тръни и с глоговете.
8Оттуда пошел он в Пенуэл и то же сказал жителям его,и жители Пенуэла отвечали ему то же, что отвечали жители Сокхофа.
8От там отиде във Фануил и каза на [жителите] му същото; а фануилските мъже му отговориха, както бяха отговорили сокхотските мъже.
9Он сказал и жителям Пенуэла: когда я возвращусь в мире, разрушу башню сию.
9А той говори и на фануилските мъже, казвайки: Когато се върна с мир, аз ще съборя тая кула.
10Зевей же и Салман были в Каркоре и с ними их ополчение до пятнадцати тысяч, все, чтоосталось из всего ополчения жителей востока; пало же сто двадцатьтысяч человек, обнажающих меч.
10А Зевей и Салман бяха в Каркор и войските им с тях, около петнадесет хиляди души, всичките колкото бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото бяха паднали сто и двадесет хиляди мъже, които теглеха нож.
11Гедеон пошел к живущим в шатрах на восток от Новы и Иогбеги и поразил стан, когда стан стоял беспечно.
11И Гедеон отиде през пътя на ония, които живееха в шатри на изток от Нова и на Иогвея, та порази множеството; защото множеството беше в безгрижност.
12Зевей и Салман побежали; он погнался за ними и схватил обоих царей Мадиамских, Зевея и Салмана, и весь стан привел в замешательство.
12А Зевей и Салман побягнаха; но той ги гони, и хвана двамата мадиамски царе Зевея и Салмана, и разби цялото множество.
13И возвратился Гедеон, сын Иоаса, с войны от возвышенности Хереса.
13Тогава Гедеон Иоасовият син се върна от войната през нагорнището на Херес.
14И захватил юношу из жителей Сокхофа и выспросил у него; и он написал ему князей и старейшин Сокхофских семьдесят семь человек.
14И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го, и той му описа първенците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.
15И пришел он к жителям Сокхофским, и сказал: вот Зевей и Салман, закоторых вы посмеялись надо мною, говоря: разве рука Зевея и Салмана уже в твоей руке, чтобынам давать хлеб утомившимся людям твоим?
15И [Гедеон] дойде при сокхотските мъже та рече: Ето Зевея и Салмана, за които ми се подиграхте като казахте: Ръцете на Зевея и на Салмана в ръката ти ли са вече та да дадем хляб на човеците ти, че били изнемощели?
16И взял старейшин города и терновник пустынный и зубчатые молотильные доски и наказал ими жителей Сокхофа;
16И взе градските старейшини, и пустинни тръни и глогове, та наказа {Еврейски: поучи, [или], овърша.} с тях сокхотските мъже.
17и башню Пенуэльскую разрушил, и перебил жителей города.
17Също и събори кулата на Фануила и изби градските мъже.
18И сказал Зевею и Салману: каковы были те, которых вы убили на Фаворе? Они сказали: они были такие, как ты, каждый имел вид сынов царских.
18Тогава каза на Зевея и на Салмана: Какви бяха ония човеци, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те; всеки приличаше на царски син.
19Гедеон сказал: это были братья мои, сыны матери моей. Жив Господь! если бы вы оставили их в живых, я не убил бы вас.
19А той каза: Мои братя бяха, синовете на моята майка; заклевам се в живота на Господа, ако бяхте опазили живота им, аз не бих ви убил.
20И сказал Иеферу, первенцу своему: встань, убей их. Но юноша не извлек меча своего, потому что боялся, так как был еще молод.
20И рече на първородния си, Етер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, бидейки още млад.
21И сказали Зевей и Салман: встань сам и порази нас, потому что почеловеку и сила его. И встал Гедеон, и убил Зевея и Салмана, и взял пряжки, бывшие на шеях верблюдов их.
21Тогава Зевей и Салмана казаха: Стани ти, та ни нападни; защото според човека е и силата му. И тъй, Гедеон стана та уби Зевея и Салмана, и взе полумесецообразните [украшения], които бяха на вратовете на камилите им.
22И сказали Израильтяне Гедеону: владей нами ты и сын твой и сын сына твоего, ибо ты спас нас из руки Мадианитян.
22Тогава Израилевите мъже казаха на Гедеона: Владей над нас, и ти, и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиама.
23Гедеон сказал им: ни я не буду владеть вами, ни мойсын не будет владеть вами; Господь да владеет вами.
23А Гедеон им каза: Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас; Господ ще владее над вас.
24И сказал им Гедеон: прошу у вас одного, дайте мне каждый по серьге из добычи своей.(Ибо у неприятелей много было золотых серег, потому что они были Измаильтяне.)
24Гедеон, обаче, им рече: Едно нещо ще поискам от вас, - да ми дадете всеки обеците от користите си. (Защото [неприятелите], понеже бяха исмаиляни, носеха златни обеци).
25Они сказали: дадим. И разостлали одежду и бросали туда каждый по серьге из добычи своей.
25И те отговориха: На драго сърце ще ги дадем. И като простряха дреха, всеки хвърляше там обеците от користите си.
26Весу в золотых серьгах, которые он выпросил, было тысяча семьсотзолотых сиклей , кроме пряжек, пуговиц и пурпуровых одежд, которые были на царях Мадиамских, и кроме золотых цепочек, которые были на шее у верблюдов их.
26И теглото на златните обеци, които поиска, беше хиляда и седемстотин златни [сикли], освен полумесецообразните [украшения], огърлията и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен веригите, които бяха около вратовете на камилите им.
27Из этого сделал Гедеон ефод и положил его в своем городе, в Офре,и стали все Израильтяне блудно ходить туда за ним, и был он сетью Гедеону и всему дому его.
27И от тях Гедеон направи ефод, който положи в града си, в Офра; а там целият Израил блудствува след него; и той стана примка на Гедеона и на дома му.
28Так смирились Мадианитяне пред сынами Израиля и не стали уже поднимать головы своей, и покоилась земля сорок лет во дни Гедеона.
28Така Мадиам се покори пред израилтяните, и не дигна вече глава. И земята имаше спокойствие четиридесет години в дните на Гедеона.
29И пошел Иероваал, сын Иоасов, и жил в доме своем.
29Тогава Ероваал, Иоасовият син, отиде и седна в дома си.
30У Гедеона было семьдесят сыновей, происшедших от чресл его, потому что у него многобыло жен.
30И Гедеон имаше седемдесет сина, родени от самия него, защото имаше много жени.
31Также и наложница, жившая в Сихеме, родила ему сына, и он дал ему имя Авимелех.
31Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.
32И умер Гедеон, сын Иоасов, в глубокой старости, и погребен во гробе отца своего Иоаса, в Офре Авиезеровой.
32И Гедеон, Иоасовият син, умря в честита старост, и биде погребан в гроба на баща си Иоаса, в Офра на авиерците.
33Когда умер Гедеон, сыны Израилевы опять стали блудно ходить вслед Ваалов и поставилисебе богом Ваалверифа;
33А когато умря Гедеон, израилтяните пак се отвърнаха, и, като блудствуваха след ваалимите, поставиха си Ваалверита за бог.
34и не вспомнили сыны Израилевы Господа Бога своего, Который избавлял их из руки всех врагов, окружавших их;
34И израилтяните не си спомниха Господа своя Бог, Който ги бе избавил от ръката на всичките им околни неприятели;
35и дому Иероваалову, или Гедеонову, не сделали милости за все благодеяния,какие он сделал Израилю.
35нито показаха благост към дома на Ероваала ([който е] Гедеон) съответно на всичките добрини, които той бе сторил на Израиля.