¹Авимелех, сын Иероваалов, пошел в Сихем к братьям матери своей иговорил им и всему племени отца матери своей, и сказал:

¹След това, Авимелех, Еровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си, та говори на тях и на цялото семейство на бащиния дом на майка си, като рече:

²внушите всем жителям Сихемским: что лучше для вас, чтобы владеливами все семьдесят сынов Иеровааловых, или чтобы владел один? и вспомните, что я кость ваша и плоть ваша.

²Кажете, моля, на всеослушание пред всичките сихемски мъже; Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всичките Ероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете още, че аз съм ваша кост и ваша плът.

³Братья матери его внушили о нем все сии слова жителям Сихемским; исклонилось сердце их к Авимелеху, ибо говорили они: он брат наш.

³Братята, прочее, на майка му изказаха всички тия думи за него на всеослушание пред всичките сихемски мъже; и сърцата им склониха към Авимелеха, защото рекоха: Той ни е брат.

⁴И дали ему семьдесят сиклей серебра из дома Ваалверифа; Авимелех нанял на оные праздных и своевольных людей, которые и пошли за ним.

⁴И дадоха му седемдесет сребърници от капището на Ваалверита; и с тях Авимелех нае едни никакви и развалени мъже, които вървяха подир него.

⁵И пришел он в дом отца своего в Офру и убил братьев своих, семьдесят сынов Иеровааловых, на одном камне. Остался только Иофам, младший сын Иероваалов, потому что скрылся.

⁵И, като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си Еровааловите синове, седемдесет души; само че най-младият Ероваалов син, Иотам, оцеля, защото се скри.

⁶И собрались все жители Сихемские и весь дом Милло, и пошли и поставили царем Авимелеха у дуба, что близ Сихема.

⁶Тогава всичките сихемски мъже и целият дом Милов се събраха, и отивайки, поставиха Авимелеха цар, близо при дъба на гарнизона, който бе в Сихем.

⁷Когда рассказали об этом Иофаму, он пошел и стал на вершине горы Гаризима и, возвысив голос свой, кричал и говорил им: послушайте меня, жители Сихема, и послушает вас Бог!

⁷А когато се извести това на Иотама, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин, и като издигна гласа си, извика и каза им: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог:

⁸Пошли некогда дерева помазать над собою царя исказали маслине: царствуй над нами.

⁸еднъж дърветата отишли да помажат цар, който да ги владее, и рекли на маслината: Царувай над нас.

⁹Маслина сказала им: оставлю ли я тук мой, которым чествуют богов и людей и пойду ли скитаться по деревам?

⁹Но маслината им отговорила: Да оставя ли аз тлъстината си, чрез която отдавам почит на Бога и на човека, та да ида да се развявам {Т.е., да началствувам.} над дърветата?

¹⁰И сказали дерева смоковнице: иди ты, царствуй над нами.

¹⁰Тогава дърветата рекли на смокинята: Дойди ти и царувай над нас.

¹¹Смоковница сказала им: оставлю ли я сладость мою и хороший плодмой и пойду ли скитаться по деревам?

¹¹Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и добрия си плод, та да ида да се развявам над дърветата?

¹²И сказали дерева виноградной лозе: иди ты, царствуй над нами.

¹²После дърветата рекли на лозата: Дойди ти та царувай над нас.

¹³Виноградная лоза сказала им: оставлю ли я сок мой,который веселит богов и человеков, и пойду ли скитаться по деревам?

¹³Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и човеците, та да ида да се развявам над дърветата?

¹⁴Наконец сказали все дерева терновнику: иди ты, царствуй над нами.

¹⁴Сетне всичките дървета рекли на тръна: Дойди ти, та царувай над нас.

¹⁵Терновник сказал деревам: если вы по истине поставляете меня царемнад собою, то идите, покойтесь под тенью моею; если же нет, то выйдет огонь из терновника и пожжет кедры Ливанские.

¹⁵А трънът рекъл на дърветата: Ако наистина ме помазвате цар над вас, дойдете, прибегнете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън из тръна и изпояде ливанските кедри.

¹⁶Итак смотрите, по истине ли и по правде ли вы поступили, поставив Авимелеха царем? И хорошо ли вы поступили с Иероваалом и домом его, и сообразноли с его благодеяниями поступили вы?

¹⁶Сега, прочее, ако сте постъпили вярно и справедливо, като сте поставили Авимелеха цар, и ако сте се обходили добре с Ероваала и с дома му, и ако сте му сторили, според както [извършеното от] ръцете му заслужава, -

¹⁷За вас отец мой сражался, не дорожил жизнью своею и избавил вас от руки Мадианитян;

¹⁷(защото баща ми воюва за вас и тури в опасност живота си та ви избави от ръката на Мадиама;

¹⁸а вы теперь восстали против дома отца моего, и убили семьдесят сынов отца моего на одном камне, и поставили царем над жителямиСихемскими Авимелеха, сына рабыни его, потому что он брат ваш.

¹⁸а днес сте въстанали против бащиния ми дом, и сте изклали върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и сте поставили Авимелеха, син на слугинята му, цар на сихемските мъже, защото ви е брат), -

¹⁹Если вы ныне по истине и по правде поступили с Иероваалом и домом его, то радуйтесь об Авимелехе, и он пусть радуется о вас;

¹⁹ако, прочее, днес сте постъпили вярно и справедливо с Ероваала и дома му, то радвайте се на Авимелеха, па нека се радва и той на вас!

²⁰если же нет, то да изыдет огонь от Авимелеха и да пожжет жителей Сихемских и весь дом Милло и да изыдет огонь от жителей Сихемских и от дома Милло, и да пожжет Авимелеха.

²⁰Но ако не, нека излезе огън из Авимелеха и изпояде сихемските мъже и Миловия дом; и нека излезе огън из сихемските мъже и из Миловия дом и изпояде Авимелеха!

²¹И побежал Иофам, и убежал и пошел в Беэр, и жил там, укрываясь от брата своего Авимелеха.

²¹Тогава Иотам се спусна и побягна, и като отиде във Вир, живееше там, поради страха от брата си Авимелеха.

²²Авимелех же царствовал над Израилем три года.

²²И Авимелех началствува над Израиля три години.

²³И послал Бог злого духа между Авимелехом и между жителями Сихема,и не стали покоряться жители Сихемские Авимелеху,

²³А Бог прати злобен дух между Авимелеха и сихемските мъже, та сихемските мъже измениха на Авимелеха,

²⁴дабы таким образом совершилось мщение за семьдесят сынов Иеровааловых, и кровь ихобратилась на Авимелеха, брата их, который убил их, и на жителей Сихемских, которые подкрепили руки его, чтоб убить братьев своих.

²⁴за да дойде [наказание] за насилието, извършено над седемдесетте Ероваалови синове, върху Авимелеха брата им, който ги изкла, за да се наложи кръвта им [върху него] и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си.

²⁵Жители Сихемские посадили против него в засаду людей на вершинах гор, которые грабили всякого проходящего мимо их по дороге. О сем донесено было Авимелеху.

²⁵Сихемските мъже, прочее, поставиха засади против него по върховете на хълмовете, та обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това се извести на Авимелеха.

²⁶Пришел же и Гаал, сын Еведов, с братьями своими в Сихем, и ходилиони по Сихему, и жители Сихемские положились на него.

²⁶В това време дойде Гаал, Еведовият син и братята му, та заминаха в Сихем; и сихемските мъже се довериха на него.

²⁷И вышли в поле, и собирали виноград свой, и давили в точилах, и делали праздники, ходили в дом бога своего,и ели и пили, и проклинали Авимелеха.

²⁷И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха [гроздето] и се развеселиха, и отидоха в капището на бога си, ядоха и пиха, и проклеха Авимелеха.

²⁸Гаал, сын Еведов, говорил: кто Авимелех и что Сихем, чтобы нам служить ему? Не сын ли он Иероваалов, и не Зевул ли главный начальник его? Служите лучше потомкам Еммора, отца Сихемова, а ему для чего нам служить?

²⁸Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех, и кой е Сихем, та да му слугуваме? Не е ли той Ероваалов син? и не е ли Зевул настойника му? Слугувайте на мъжете на Сихемовия баща Емора; а нему защо да слугуваме ние?

²⁹Если бы кто дал народ сей в руки мои, я прогнал бы Авимелеха. И сказано было Авимелеху: умножь войско твое и выходи.

²⁹Дано бяха тия люде под моята ръка! тогава аз бих изгонил Авимелеха. И рече на Авимелеха: Увеличи войската си и излез!

³⁰Зевул, начальник города, услышал слова Гаала, сына Еведова, и воспылал гнев его.

³⁰И когато чу Зевул, управителят на града, думите на Гаала, Еведовия син, гневът му пламна.

³¹Он хитрым образом отправляет послов к Авимелеху, чтобы сказать: вот, Гаал, сын Еведов, и братья его пришли в Сихем, и вот, они возмущают против тебя город;

³¹И прати тайно вестители до Авимелеха да кажат: Ето, Гаал Еведовият син и братята му са дошли в Сихем; и, ето, те подигат града против тебе.

³²итак, встань ночью, ты и народ, находящийся с тобою, и поставь засаду в поле;

³²Затова, стани през нощта, ти и людете, които са с тебе, та постави засади по полето.

³³поутру же, при восхождении солнца, встань рано и приступи к городу; и когда он и народ, который у него, выйдут к тебе, тогда делай с ними, что может рука твоя.

³³И на утринта, щом изгрее слънцето, стани рано и спусни се върху града; и, ето, когато [Гаал] и людете, които са с него, излязат против тебе, тогава ти му направи каквото ти дойде отръка.

³⁴И встал ночью Авимелех и весь народ, находившийся с ним, и поставили взасаду у Сихема четыре отряда.

³⁴И тъй, през нощта Авимелех стана и всичките люде, които бяха с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.

³⁵Гаал, сын Еведов, вышел и стал у ворот городских; и встал Авимелех и народ, бывший с ним, из засады.

³⁵И Гаал, Еведовият син, излезе та застана във входа на градската порта; и Авимелех и людете, които бяха с него, станаха от засадата.

³⁶Гаал, увидев народ, говорит Зевулу: вот, народ спускается с вершины гор. А Зевул сказал ему: тень гор тебе кажется людьми.

³⁶А когато видя людете, Гаал рече на Зевула: Ето, люде слизат от върховете на хълмовете. А Зевул му каза: Сянката на хълмовете ти се вижда като човеци.

³⁷Гаал опять говорил и сказал: вот, народ спускается с возвышенности, и один отряд идет от дуба Меонним.

³⁷Пак Гаал проговори, казвайки: Виж, люде слизат посред местността и една дружина иде покрай дъба Маоненим.

³⁸И сказал ему Зевул: где уста твои, которые говорили: „кто Авимелех,чтобы мы стали служить ему?" Это тот народ, который ты пренебрегал; выходи теперь и сразись с ним.

³⁸Тогава Зевул му каза: Где е сега хвалението {Еврейски: Где са сега устата ти.} ти, Гдето рече: Кой е Авимелех та да му слугуваме? Не са ли тия людете, които ти презираше? Излез, прочее, сега, та се бий с тях.

³⁹И пошел Гаал впереди жителей Сихемских и сразился с Авимелехом.

³⁹Тогава Гаал излезе на чело на сихемските мъже, та се би с Авимелеха.

⁴⁰И погнался за ним Авимелех, и побежал он от него, и много пало убитых до самых ворот города.

⁴⁰И Авимелех го погна; и той побягна пред него, и мнозина падаха мъртви чак до върха на портата.

⁴¹И остался Авимелех в Аруме, а Гаала и братьев его Зевул выгнал, чтоб они не жили в Сихеме.

⁴¹И Авимелех остана в Арума; а Зевул изпъди Гаала и братята му, за да не живеят в Сихем.

⁴²На другой день вышел народ в поле, и донесли о сем Авимелеху.

⁴²А на утринта людете излязоха на полето; и това се извести на Авимелеха.

⁴³Он взял свой народ и разделил его на три отряда и поставил в засаду в поле. И увидев, что народ вышелиз города, восстал на них и побил их.

⁴³Тогава той взе людете [си] та ги раздели на три дружини, и постави засади на полето; и когато видя, че, ето, людете излизаха из града, стана против тях та ги порази.

⁴⁴Между тем как Авимелех и отряды, бывшие с ним, приступили и стали у ворот городских, другие два отряда напали на всех, бывших в поле, и убивали их.

⁴⁴И Авимелех и дружината, която беше с него, се спуснаха и застанаха във входа на градската порта, а двете дружини се хвърляха върху всичките, които бяха по полето та ги порази.

⁴⁵И сражался Авимелех с городом весь тот день, и взял город, и побил народ, бывший в нем, и разрушил город и засеял его солью.

⁴⁵И Авимелех, като се биеше против града през целия ден, превзе града и изби людете, които бяха в него, разори града и посея го със сол.

⁴⁶Услышав об этом, все бывшие в башне Сихемской ушли в башню капища Ваал-Верифа .

⁴⁶А всичките мъже на сихемската кула, като чуха това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верита.

⁴⁷Авимелеху донесено, что собрались туда все бывшие в башне Сихемской.

⁴⁷И извести се на Авимелеха, че всичките мъже от сихемската кула се били събрали.

⁴⁸И пошел Авимелех на гору Селмон, сам и весь народ, бывший с ним, и взял Авимелех топоры с собою и нарубил сучьев древесных, и положил на плечи свои, и сказал народу, бывшему с ним: вы видели, что я делал; скорее делайте и вы то же, что я.

⁴⁸Тогава Авимелех се качи на гората Салмон, той и всичките люде, които бяха с него; и Авимелех взе брадвата в ръка та отсече клон от едно дърво, дигна го, и като го тури на рамото си, каза на людете, които бяха с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите и вие като мене.

⁴⁹И нарубил каждый из всего народа сучьев, и пошли за Авимелехом, и положили к башне, и сожгли посредством их башню огнем, и умерли все бывшие в башне Сихемской, около тысячи мужчин и женщин.

⁴⁹И така, всичките люде отсякоха, всеки клона си, и като отидоха подир Авимелеха натрупаха ги на укреплението, и, като бяха човеците вътре, запалиха укреплението, тъй щото и всичките мъже от сихемската кула умряха, около хиляда мъже и жени.

⁵⁰Потом пошел Авимелех в Тевец и осадил Тевец и взял его.

⁵⁰След това Авимелех отиде в Тевес та разположи стан против Тевес и го превзе.

⁵¹Среди города была крепкая башня, и убежали туда все мужчины и женщины и все жители города, и заперлись и взошли на кровлю башни.

⁵¹Но всред града имаше яка кула, гдето прибягнаха всичките мъже и жени, и всичките градски жители, та се затвориха, и качиха се на покрива на кулата.

⁵²Авимелех пришел к башне и окружил ее и подошел к дверям башни, чтобы сжечь ее огнем.

⁵²Но Авимелех, като стигна до кулата, би се против нея, и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън.

⁵³Тогда одна женщина бросила обломок жернова на голову Авимелеху ипроломила ему череп.

⁵³Тогава една жена хвърли един горен воденичен камък на Авимелеховата глава та му строши черепа.

⁵⁴Авимелех тотчас призвал отрока, оруженосца своего, и сказал ему: обнажи меч твой и умертви меня, чтобы не сказали обо мне: женщинаубила его. И пронзил его отрок его, и он умер.

⁵⁴И той бърже извика към момъка, оръженосеца си, и му каза: Изтегли меча си та ме убий, за да не рекат за мене: Жена го уби. И момъкът му го прободе, та умря.

⁵⁵Израильтяне, видя, что умер Авимелех, пошли каждый в свое место.

⁵⁵И Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, разотидоха се, всеки на мястото си.

⁵⁶Так воздал Бог Авимелеху за злодеяние, которое он сделал отцу своему,убив семьдесят братьев своих.

⁵⁶Така Бог въздаде на Авимелеха злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.

⁵⁷И все злодеяния жителей Сихемских обратил Бог на голову их; и постигло их проклятие Иофама, сына Иероваалова.

⁵⁷Тоже Бог въздаде на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и дойде на тях проклетията, [произнесена] от Иотама Еровааловия син.