¹И сказал Господь Моисею, говоря:

¹Господ говори още на Моисея, казвайки:

²объяви сынам Израилевым и скажи им: если кто дает обет посвятить душу Господу по оценке твоей,

²Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато някой направи обрек, ти да направиш оценката на лицата за Господа.

³то оценка твоя мужчине от двадцати лет до шестидесяти должна бытьпятьдесят сиклей серебряных, по сиклю священному;

³Ето каква трябва да бъде оценката ти: на мъжко лице от двадесет години до шестдесет години оценката ти да бъде петдесет сребърни сикли, според сикъла на светилището.

⁴если же это женщина, то оценка твоя должна быть тридцать сиклей;

⁴И ако е женско лице, оценката ти да бъде тридесет сикли.

⁵от пяти лет до двадцати оценка твоя мужчине должна быть двадцать сиклей, а женщине десять сиклей;

⁵Ако е лице от пет години до двадесет години, оценката ти да бъде за мъжко двадесет сикли, а за женско десет сикли.

⁶а от месяца до пяти лет оценка твоя мужчине должна быть пятьсиклей серебра, а женщине оценка твоя три сикля серебра;

⁶Ако е лице от един месец до пет години, оценката ти да бъде за мъжко пет сребърни сикли; а за женско оценката ти да бъде три сребърни сикли.

⁷от шестидесяти лет и выше мужчине оценка твоя должна быть пятнадцать сиклей серебра, а женщине десять сиклей.

⁷И ако е лице от шестдесет години нагоре, оценката ти да бъде петнадесет сикли, ако е мъжко, и десет сикли, ако е женско.

⁸Если же он беден и не в силах отдать по оценке твоей, то пусть представят его священнику, и священник пусть оценит его: соразмерно с состоянием давшего обет пусть оценит его священник.

⁸Но ако човекът е по-сиромах отколкото си го оценил, да се представи пред свещеника, и свещеникът да го оцени [изново;] нека го оцени свещеникът според средствата на онзи, който е направил обрека.

⁹Если же то будет скот, который приносят в жертву Господу, то все, что дано Господу, должно быть свято:

⁹Ако [обрекът] е за животно от ония, които се принасят Господу, всичко що дава някой Господу от тях ще бъде свето.

¹⁰не должно выменивать его и заменять хорошее худым, или худое хорошим; если же станет кто заменять скотину скотиною, то и она и замен ее будет святынею.

¹⁰Да го не промени, нито да замени добро [животно] с лошо или лошо с добро; и ако някога замени животното с животно, тогава и едното и другото, което го е заменило, ще бъдат свети.

¹¹Если же то будет какая-нибудь скотина нечистая, которую не приносят в жертву Господу, то должно представить скотину священнику,

¹¹Но ако [обрекът] е за някое нечисто животно, от ония, които не се принасят Господу, тогава да представи животното пред свещеника;

¹²и священник оценит ее, хороша ли она, или худа, и как оценитсвященник, так и должно быть;

¹²и свещеникът да го оцени според както е добро или лошо; по твоята оценка, о свещениче, така ще бъде.

¹³если же кто хочет выкупить ее, то пусть прибавит пятую долю к оценке твоей.

¹³Но ако поиска човекът да го откупи, то върху твоята оценка да придаде петата й част.

¹⁴Если кто посвящает дом свой в святыню Господу, то священник должен оценить его, хорош ли он, или худ, и как оценит его священник, так и состоится;

¹⁴Когато някой посвети къщата си да бъде света Господу, то свещеникът да я оцени, според както е добра или лоша; както я оцени свещеникът, така ще остане.

¹⁵если же посвятивший захочет выкупить дом свой, топусть прибавит пятую часть серебра оценки твоей, и тогда будет его.

¹⁵Но ако оня, който я посвети, поиска да си откупи къщата, нека придаде на парите, с които си я оценил, петата им част, и ще бъде негова.

¹⁶Если поле из своего владения посвятит кто Господу, то оценка твоя должна быть по мере посева: за посев хомера ячменя пятьдесят сиклей серебра;

¹⁶Ако някой посвети Господу част от нивата, която съставлява притежанието му, оценката ти да бъде според [семето, което може] да се засее в нея; един кор ечемичено семе [да се цени] за петдесет сребърни сикли.

¹⁷если от юбилейного года посвящает кто поле свое, – должно состояться по оценке твоей;

¹⁷Ако посвети нивата си от юбилейната година, то по твоята оценка ще остане.

¹⁸если же после юбилея посвящает кто поле свое, то священник должен рассчитать серебро по мере лет, оставшихся до юбилейного года, и должно убавить из оценки твоей;

¹⁸Но ако посвети нивата си след юбилея, свещеникът да му пресметне парите според годините, които остават до юбилейната година, и [според това] да се спадне от оценката ти.

¹⁹если же захочет выкупить поле посвятивший его, то пусть он прибавит пятую часть серебра оценки твоей, и оно останется за ним;

¹⁹Но ако тоя, който е посветил нивата, поиска някога да я откупи, нека придаде на парите, с които си я оценил, петата им част, и ще стане негова.

²⁰если же он не выкупит поля, и будет продано поле другому человеку, то уже нельзя выкупить:

²⁰Обаче, ако не откупи нивата, или ако е продал нивата другиму, да се не откупува вече;

²¹поле то, когда оно в юбилей отойдет, будет святынею Господу, как бы поле заклятое; священнику достанется оно во владение.

²¹а когато се освободи нивата в юбилея, ще бъде Света Господу като нива обречена; ще бъде притежание на свещеника.

²²А если кто посвятит Господу поле купленное, которое не из полей его владения,

²²И ако някой посвети Господу нива, която е купил, която, [обаче], не е част от нивата съставляваща притежанието му,

²³то священник должен рассчитать ему количество оценки до юбилейного года, и должен онотдать по расчету в тот же день, как святыню Господню;

²³свещеникът да му пресметне цената й до юбилейната година, според твоята оценка; и в същия ден нека даде оцененото от тебе, като свето Господу.

²⁴поле же в юбилейный год перейдет опять к тому, укого куплено, кому принадлежит владение той земли.

²⁴В юбилейната година нивата да се върне на онзи, от когото е била купена, сиреч, на онзи, комуто се пада земята като притежание.

²⁵Всякая оценка твоя должна быть по сиклю священному, двадцать гер должно быть в сикле.

²⁵И всичките твои оценки да стават според сикъла на светилището; сикълът да е равен на двадесет гери.

²⁶Только первенцев из скота, которые по первенству принадлежат Господу, не должен никто посвящать: вол ли то, или мелкий скот, – Господни они.

²⁶Но никой да не посвещава първородното между животните, което, като първородно, принадлежи Господу; говедо или овца, Господно е.

²⁷Если же скот нечистый, то должно выкупить по оценке твоей и приложить к тому пятую часть; если не выкупят, то должно продать по оценке твоей.

²⁷И ако е от нечистите животни, нека го откупи според твоята оценка, като придаде върху нея петата й част; или, ако се не откупува, нека се продаде според твоята оценка.

²⁸Только все заклятое, что под заклятием отдает человек Господу из своей собственности, – человека ли, скотину ли, поле ли своего владения, – не продается и не выкупается: все заклятое есть великая святыня Господня;

²⁸Но нито да се продаде, нито да се откупи нещо обречено, което би обрекъл някой Господу от онова що има, било човек или животно или нива от притежанието си; всяко нещо обречено е пресвето Господу.

²⁹все заклятое, что заклято от людей, не выкупается: оно должно быть предано смерти.

²⁹Никое обречено нещо, обречено от човек, да не се откупи; то трябва непременно да се умъртви.

³⁰И всякая десятина на земле из семян земли и из плодов дерева принадлежит Господу: этосвятыня Господня;

³⁰Всеки десетък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свет е Господу.

³¹если же кто захочет выкупить десятину свою, то пусть приложит к цене ее пятую долю.

³¹Ако някой поиска да откупи нещо от десетъка си, нека придаде петата част [на цената му].

³²И всякую десятину из крупного и мелкого скота, из всего, что проходитпод жезлом десятое, должно посвящать Господу;

³²И всеки десетък от черда и от стада, десетъкът от всичко що минава [при преброяване] под жезъла, да бъде свет на Господа.

³³не должно разбирать, хорошее ли то, или худое, и не должно заменять его; если же кто заменит его, то и само оно и замен его будет святынею и не может быть выкуплено.

³³Да не издирва [посветителят] добро ли е [животното] или лошо, нито да го промени; но ако го промени някога, то и едното и другото, което го е заменило, да бъдат свети; [животното] да се не откупува.

³⁴Вот заповеди, которые заповедал Господь Моисею для сынов Израилевых на горе Синае.

³⁴Тия са заповедите, които Господ заповяда на Моисея за израилтяните на Синайската планина.