¹Если кто согрешит тем, что слышал голос проклятия и был свидетелем, или видел, или знал, но не объявил, то он понесет на себе грех.

¹Ако някой съгреши в това, че, като е свидетел [в някое дело], и чуе [че го попитат с] думи на клетва дали е видял или знае [за работата], той не обажда, тогава ще носи беззаконието си.

²Или если прикоснется к чему-нибудь нечистому, или к трупу зверя нечистого, или к трупу скота нечистого, или к трупу гада нечистого, но не знал того, то он нечист и виновен.

²Или ако някой се допре до какво да е нечисто нещо, било, че е мърша на нечисто животно, или мърша на нечист добитък, или мърша на нечиста гадина, и ако не му е известно, че е нечист, пак ще бъде виновен.

³Или если прикоснется к нечистоте человеческой, какая бы то ни была нечистота, от которой оскверняются, и он не знал того, но после узнает, то он виновен.

³Или ако се прикосне до човешка нечистота; или каквато и да е [причината на] нечистотата, чрез която някой се осквернява, и ако това е без знанието му, то щом знае за него, ще бъде виновен.

⁴Или если кто безрассудно устами своими поклянется сделать что-нибудь худое или доброе, какое бы то ни было дело, в котором люди безрассудноклянутся, и он не знал того, но после узнает, то он виновен в том.

⁴Или ако някой се закълне и обяви несмислено с устните си, че ще направи [някакво си] зло или добро [нещо], то каквото и да обяви човек несмислено с клетва, и бъде без знанието му, когато узнае, ще бъде виновен в едно от тях.

⁵Если он виновен в чем-нибудь из сих, и исповедается, в чем он согрешил,

⁵А когато стане виновен в едно от тия неща, нека изповяда онова, в което е съгрешил;

⁶то пусть принесет Господу за грех свой, которым он согрешил, жертвуповинности из мелкого скота, овцу или козу, за грех, и очистит его священник от греха его.

⁶и нека принесе Господу за престъплението си, за греха, който е сторил, женско агне или яре от стадото в принос за грях; и свещеникът да направи умилостивение за него поради греха му.

⁷Если же он не в состоянии принести овцы, то в повинность за грех свой пусть принесет Господу двух горлиц или двух молодых голубей, одного в жертву за грех, а другого во всесожжение;

⁷Но ако му не стига ръка да принесе овца или коза, то за греха що е сторил нека принесе Господу две гургулици или две гълъбчета, едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне.

⁸пусть принесет их к священнику, и священник представит прежде ту из сих птиц , которая загрех, и надломит голову ее от шеи ее, но не отделит;

⁸Да ги донесе на свещеника, който да принесе първо оня принос, който е за грях, като пречупи главата от шията му, но без да я откъсне;

⁹и покропит кровью сей жертвы за грех на стену жертвенника, а остальную кровь выцедит к подножию жертвенника: это жертва за грех;

⁹и от кръвта на приноса за грях да поръси страната на олтара; а останалото от кръвта да изцеди в подножието на олтара; това е принос за грях;

¹⁰а другую употребит во всесожжение по установлению; и так очистит его священник от греха его, которым он согрешил, и прощено будет ему.

¹⁰а второто да направи всеизгаряне според наредбата. Така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха що е сторил, и ще му се прости.

¹¹Если же он не в состоянии принести двух горлиц илидвух молодых голубей, пусть принесет за то, что согрешил, десятую часть ефы пшеничной муки в жертву за грех; пусть не льет на нее елея, и ливана пусть не кладет на нее, ибо это жертва загрех;

¹¹Но ако му не стига ръка да донесе две гургулици или две гълъбчета, тогава съгрешилият да донесе в принос за себе си една десета от ефа чисто брашно в принос за грях; да не го полива с масло, нито да тури на него ливан, защото е принос за грях.

¹²и принесет ее к священнику, а священник возьмет из нее полную горсть в память и сожжет на жертвеннике в жертву Господу: это жертва за грех;

¹²Да го донесе на свещеника; и свещеникът да вземе от него една пълна шепа за спомен и да го изгори на олтара, както се изгарят приносите чрез огън Господу; това е принос за грях.

¹³и так очистит его священник от греха его, которым он согрешил в котором-нибудь из оных случаев , и прощено будет ему; остаток же принадлежит священнику, как приношение хлебное.

¹³Така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха що е сторил в някое от тия неща, и ще му се прости; а [останалото] да бъде на свещеника, както хлебния принос.

¹⁴И сказал Господь Моисею, говоря:

¹⁴Господ още говори на Моисея, казвайки:

¹⁵если кто сделает преступление и по ошибке согрешит против посвященного Господу, пусть за вину свою принесет Господу из стада овец овна без порока, по твоей оценке, серебряными сиклями по сиклю священному, в жертву повинности;

¹⁵Ако някой наруши закона, като от незнание съгреши относно посветените Господу вещи, то за престъплението си да принесе Господу овен от стадото без недостатък, [достатъчен], според твоята оценка в сребърни сикли по сикъла на светилището, за принос за престъпление;

¹⁶за ту святыню, против которой он согрешил, пусть воздаст и прибавит к тому пятую долю, и отдаст сие священнику, и священник очистит его овном жертвы повинности, и прощено будет ему.

¹⁶и в каквото е съгрешил относно посветените вещи нека го плати, и нека му притури една пета, която да даде на свещеника; и свещеникът да направи умилостивение за него чрез принесения за престъпление овен, и ще му се прости.

¹⁷Если кто согрешит и сделает что-нибудь против заповедей Господних, чего не надлежало делать, и по неведению сделается виновным и понесет на себе грех,

¹⁷И ако някой съгреши като стори какво да било нещо, което Господ е заповядал да се не струва, макар че не го е познал, пак ще бъде виновен и ще носи беззаконието си.

¹⁸пусть принесет к священнику в жертву повинности овна без порока, по оценке твоей, и загладит священник проступок его, в чем он преступил по неведению, и прощено будет ему.

¹⁸Нека принесе при свещеника овен от стадото без недостатък, [достатъчен], според твоята оценка, за принос за престъпление; и свещеникът да направи умилостивение за него поради престъплението, което е извършил от незнание, и ще му се прости.

¹⁹Это жертва повинности, которою он провинился пред Господом.

¹⁹Това е принос за престъпление; [защото човекът] без съмнение е виновен пред Господа.