¹И сказал Господь Моисею, говоря:

¹Господ още говори на Моисея, казвайки:

²если кто согрешит и сделает преступление пред Господом и запрется пред ближним своим в том, что ему поручено, или у него положено, или им похищено, или обманет ближнего своего,

²Ако някой съгреши и направи престъпление против Господа, като излъже ближния си за нещо поверено нему, или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си;

³или найдет потерянное и запрется в том, и поклянется ложно в чем-нибудь, что люди делают и тем грешат, –

³или намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; в каквото и да било нещо [съгреши той] между всички ония неща, които прави човек та с тях съгрешава,

⁴то, согрешив и сделавшись виновным, он должен возвратить похищенное, что похитил, или отнятое, что отнял, или порученное, чтоему поручено, или потерянное, что он нашел;

⁴тогава, ако е съгрешил и е виновен, нека повърне това, което е вземал с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или повереното нему нещо, или изгубеното нещо, което е намерил,

⁵или если он в чем поклялся ложно, то должен отдать сполна, и приложить к тому пятую долю и отдать тому, кому принадлежит, в день приношения жертвы повинности;

⁵или какво да е нещо за което се е заклел лъжливо; нека го повърне напълно и му притури една пета; в деня когато се намери виновен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи.

⁶и за вину свою пусть принесет Господу к священнику в жертву повинности из стада овец овна без порока, по оценкетвоей;

⁶При свещеника нека принесе Господу приноса си за престъпление, овен от стадото без недостатък, [достатъчен], според твоята оценка, в принос за престъпление;

⁷и очистит его священник пред Господом, и прощено будет ему, что бы он ни сделал, все, в чем он сделался виновным.

⁷и свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа, и ще му се прости за какво да било от всичко, което е сторил, чрез което е виновен.

⁸И сказал Господь Моисею, говоря:

⁸Господ още говори на Моисея, казвайки:

⁹заповедай Аарону и сынам его: вот закон всесожжения: всесожжение пусть остается наместе сожигания на жертвеннике всю ночь до утра, и огонь жертвенника пусть горит на нем.

⁹Заповядай на Аарона и на синовете му, като речеш: Ето законът за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на олтара цялата нощ до заранта, и да се направи огънят върху олтара да гори на него непрекъснато.

¹⁰и пусть священник оденется в льняную одежду свою, и наденет на тело свое льняное нижнее платье, и снимет пепел от всесожжения, которое сжег огонь на жертвеннике, и положит его подле жертвенника;

¹⁰Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени гащи на тялото си; и да дигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на олтара, и да го тури при олтара.

¹¹и пусть снимет с себя одежды свои, и наденет другие одежды, и вынесет пепел вне стана на чистое место;

¹¹Тогава да съблече одеждите си та да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място.

¹²а огонь на жертвеннике пусть горит, не угасает; и пусть священник зажигает на нем дрова каждое утро, и раскладывает на нем всесожжение, и сожигает на нем тук мирной жертвы;

¹²А да се направи огънят, който е върху олтара, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка заран свещеникът да тури дърва на него да горят, и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на примирителните приноси.

¹³огонь непрестанно пусть горит на жертвеннике и не угасает.

¹³Да се направи огънят да гори непрекъснато на олтара; не бива да угасва.

¹⁴Вот закон о приношении хлебном: сыны Аароновы должны приносить его пред Господа к жертвеннику;

¹⁴Ето и законът за хлебния принос: Аароновите синове да го принасят пред Господа, пред олтара.

¹⁵и пусть возьмет священник горстью своею из приношения хлебного и пшеничной муки и елея и весь ливан, который на жертве, и сожжет на жертвеннике: это приятное благоухание, в память пред Господом;

¹⁵И [свещеникът], като вземе от него една пълна шепа чисто брашно от хлебния принос и от дървеното му масло, и всичкия ливан, който е на хлебния принос, да ги изгори на олтара, като негов спомен, за благоухание Господу.

¹⁶а остальное из него пусть едят Аарон и сыны его; пресным должно есть его на святом месте, на дворе скинии собрания пусть едят его;

¹⁶А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свето място; в двора на шатъра за срещане да го ядат.

¹⁷не должно печь его квасным. Сие даю Я им в долю из жертв Моих. Это великая святыня, подобно как жертва за грех и жертва повинности.

¹⁷Да се не пече с квас. От Моите приноси дадох им това за дял; пресвето е, както са приносът за грях и приносът за престъпление.

¹⁸Все потомки Аароновы мужеского пола могут есть ее. Это вечный участок в роды ваши из жертв Господних. Все, прикасающееся к ним, освятится.

¹⁸Всяко мъжко от Аароновите потомци да яде от него като свое вечно право от Господните чрез огън приноси, във всичките ви поколения; всеки, който се допре до тях, ще бъде свет.

¹⁹И сказал Господь Моисею, говоря:

¹⁹Господ още говори на Моисея, казвайки:

²⁰вот приношение от Аарона и сынов его, которое принесут они Господу в день помазания его: десятая часть ефы пшеничной муки вжертву постоянную, половина сего для утра и половина для вечера;

²⁰Ето приносът, който Аарон и синовете му трябва да принесат Господу в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа чисто брашно за всегдашен хлебен принос, половината заран, и половината вечер.

²¹на сковороде в елее она должна быть приготовлена; напитанную елеем приноси ее в кусках, как разламывается в куски приношение хлебное; приноси ее в приятное благоухание Господу;

²¹На тава да се сготви с дървено масло; сготвено да го донесеш; във вид на печени уломъци да принесеш хлебния принос за благоухание Господу.

²²и священник, помазанный на место его из сынов его, должен совершать сие: это вечный устав Господа. Вся она должна быть сожжена;

²²Онзи от синовете му да го принесе, който ще стане помазан свещеник вместо него; вечен закон е да се изгаря цял за Господа.

²³и всякое хлебное приношение от священника все да будет сожигаемо, а не съедаемо.

²³Всеки хлебен принос[, принесен] от свещеника, да се изгаря цял; да се не яде.

²⁴И сказал Господь Моисею, говоря:

²⁴Господ още говори на Моисея, казвайки:

²⁵скажи Аарону и сынам его: вот закон о жертве за грех: жертва за грех должна быть заколаема пред Господом на том месте, где заколается всесожжение; это великая святыня;

²⁵Говори на Аарона и на синовете му, като речеш: Ето законът за приноса за грях: на мястото, гдето се коли всеизгарянето, да се закаля и приноса за грях пред Господа; пресвето е.

²⁶священник, совершающий жертву за грех, должен есть ее; она должна быть съедаема на святом месте, на дворе скинии собрания;

²⁶Свещеникът, който го принася за грях, да го яде; на свето място да се яде, в двора на шатъра за срещане.

²⁷все, что прикоснется к мясу ее, освятится; и если кровью ее обрызгана будет одежда, то обрызганное омой на святом месте;

²⁷Всичко, което се допре до месото му ще бъде свето; и ако някоя дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свето място.

²⁸глиняный сосуд, в котором она варилась, должно разбить; если же она варилась в медном сосуде, то должно его вычистить и вымыть водою;

²⁸А пръстният съд, в който е било варено, да се строшава; но ако е било варено в меден съд, той да се затрива и да се мие с вода.

²⁹весь мужеский пол священнического рода может есть ее: это великая святыня.

²⁹Всеки от мъжки пол между свещеническите [семейства] да яде от него; то е пресвето.

³⁰а всякая жертва за грех, от которой кровь вносится в скинию собрания для очищения во святилище, не должна быть съедаема; еедолжно сожигать на огне.

³⁰И никой принос за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището да се не яде; с огън да се изгаря.