Russian 1876

Bulgarian

Numbers

16

1Корей, сын Ицгара, сын Каафов, сын Левиин, и Дафан и Авирон, сыны Елиава, и Авнан, сын Фалефа, сыны Рувимовы,
1А Корей син на Исаара, син на Каата Левиевият син, и Датан и Авирон синове на Елиава, и Он син на Фалета, Рувимуви потомци, като си взеха човеци,
2восстали на Моисея, и с ними из сынов Израилевых двести пятьдесят мужей, начальники общества, призываемые на собрания, люди именитые.
2дигнаха се против Моисея, с двеста и петдесет човеци от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.
3И собрались против Моисея и Аарона и сказали им: полно вам; все общество, все святы, и среди их Господь! почему же вы ставите себя выше народа Господня?
3Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свето, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?
4Моисей, услышав это, пал на лице свое
4А Моисей, като чу това, падна на лицето си,
5и сказал Корею и всем сообщникам его, говоря: завтра покажет Господь, кто Его, и кто свят, чтобы приблизить его к Себе; и кого Он изберет, того и приблизит к Себе;
5и говори на Корея и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свет, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере ще направи да се приближи при Него.
6вот что сделайте: Корей и все сообщники его возьмите себе кадильницы
6Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,
7и завтра положите в них огня и всыпьте в них курения пред Господом; и кого изберет Господь, тот и будет свят. Полно вам, сыны Левиины!
7турете в тях огън, и турете в тях темян пред Господа утре; и когото Господ избере, той ще бъде свет. Стига толкоз и вам, левийци!
8И сказал Моисей Корею: послушайте, сыны Левия!
8И Моисей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци:
9неужели мало вам того, что Бог Израилев отделил вас от общества Израильского и приблизил вас к Себе, чтобы вы исполняли службы при скинии Господней и стоялипред обществом, служа для них?
9малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?
10Он приблизил тебя и с тобою всех братьев твоих, сынов Левия, и вы домогаетесь еще исвященства.
10Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците; а искате ли и свещенството?
11Итак ты и все твое общество собрались против Господа. Что Аарон, что вы ропщете на него?
11Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против него?
12И послал Моисей позвать Дафана и Авирона, сынов Елиава. Но они сказали: не пойдем!
12И Моисей изпрати да повикат Датана и Авирона, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.
13разве мало того, что ты вывел нас из земли, в которой течет молоко и мед, чтобы погубить нас в пустыне? и ты еще хочешь властвовать над нами!
13Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?
14привел ли ты нас в землю, где течет молоко и мед, и дал ли нам во владение поля и виноградники? глаза людей сих ты хочешь ослепить? не пойдем!
14При това, ти не си ни довел в земя, гдето текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма да дойдем.
15Моисей весьма огорчился и сказал Господу: не обращай взора Твоего на приношение их; я не взял ни у одного из них осла и не сделал зла ни одному из них.
15Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не погледвай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло.
16И сказал Моисей Корею: завтра ты и все общество твое будьте предлицем Господа, ты, они и Аарон;
16И Моисей рече на Корея: Утре ти и всички, които си събрал, да се намерите пред Господа, - ти, и те, и Аарон;
17и возьмите каждый свою кадильницу, и положите в них курения, и принесите пред лице Господне каждый свою кадильницу, двести пятьдесят кадильниц; ты и Аарон, каждый свою кадильницу.
17и вземете всеки кадилницата си, турете в тях темян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон, - всеки своята кадилница.
18И взял каждый свою кадильницу, и положили в них огня, и всыпали в них курения, и стали при входе в скинию собрания; также и Моисей и Аарон.
18Прочее, те взеха всеки кадилницата си, туриха огън в тях, туриха в тях и темян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисея и Аарона,
19И собрал против них Корей все общество ко входу скинии собрания. И явилась слава Господня всему обществу.
19Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество.
20И сказал Господь Моисею и Аарону, говоря:
20Тогава Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки:
21отделитесь от общества сего, и Я истреблю их во мгновение.
21Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг.
22Они же пали на лица свои и сказали: Боже, Боже духов всякой плоти! один человек согрешил, и Ты гневаешься на все общество?
22А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?
23и сказал Господь Моисею, говоря:
23Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
24скажи обществу: отступите со всех сторон от жилища Корея, Дафана и Авирона.
24Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона.
25И встал Моисей, и пошел к Дафану и Авирону, и за ним пошли старейшины Израилевы.
25И тъй, Моисей стана та отиде при Датана и Авирона; подир него отидоха и Израилевите старейшини.
26И сказал обществу: отойдите от шатров нечестивых людей сих, и неприкасайтесь ни к чему, что принадлежит им, чтобы не погибнуть вам во всех грехах их.
26И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се от шатрите на тия нечестиви човеци, и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове.
27И отошли они со всех сторон от жилища Корея, Дафана и Авирона; а Дафан и Авирон вышли и стояли у дверей шатров своих с женами своими и сыновьями своими и с малыми детьми своими.
27И тъй, те навред отстъпиха от жилищата на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при входовете на шатрите си, с жените си и малките си деца.
28И сказал Моисей: из сего узнаете, что Господь послал меня делать все дела сии, а не по своему произволу я делаю сие :
28И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не [ги правя] от себе си:
29если они умрут, как умирают все люди, и постигнет их такое наказание, какое постигает всех людей, то не Господь послал меня;
29ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил;
30а если Господь сотворит необычайное, и земля разверзет уста своии поглотит их и все, что у них, и они живые сойдут в преисподнюю, то знайте, что люди сии презрели Господа.
30но ако Господ направи ново нещо, - ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада {Еврейски: шеол, т.е., мястото на умрелите.}, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа.
31Лишь только он сказал слова сии, расселась земля под ними;
31Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях.
32и разверзла земля уста свои, и поглотила их и домы их, и всех людей Кореевых и все имущество;
32Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.
33и сошли они со всем, что принадлежало им, живые в преисподнюю, и покрыла их земля, ипогибли они из среды общества.
33Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото.
34И все Израильтяне, которые были вокруг них, побежали при их вопле, дабы, говорили они,и нас не поглотила земля.
34А целият Израил, които бяха около тях, побягнаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас.
35И вышел огонь от Господа и пожрал тех двести пятьдесят мужей, которые принесли курение.
35И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темяна.
36И сказал Господь Моисею, говоря:
36След това Господ говори на Моисея, казвайки:
37скажи Елеазару, сыну Аарона, священнику, пусть он соберет кадильницы сожженных и огонь выбросит вон; ибо освятились
37Кажи на Елеазара, син на свещеника Аарона, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото свети са
38кадильницы грешников сих смертью их, и пусть разобьют их в листы для покрытия жертвенника, ибо они принесли их пред лице Господа, и они сделались освященными; и будут они знамением для сынов Израилевых.
38кадилниците на тия човеци, които съгрешиха против своя си живот {Или: своята си душа.}, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтара; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са свети; и те ще бъдат за знамение на израилтяните.
39И взял Елеазар священник медные кадильницы, которые принеслисожженные, и разбили их в листы для покрытия жертвенника,
39И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара,
40в память сынам Израилевым, чтобы никто посторонний, который не отсемени Аарона, не приступал приносить курение пред лице Господне, и небыло с ним, что с Кореем и сообщниками его, как говорил ему Господь чрез Моисея.
40да напомнюват на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не стане като Корея и дружината му. [Това стори Елеазар], както Господ му рече чрез Моисея.
41На другой день все общество сынов Израилевых возроптало на Моисея и Аарона и говорило: вы умертвили народ Господень.
41А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона, като казваха: Вие избихте Господните люде.
42И когда собралось общество против Моисея и Аарона, они обратились к скинии собрания, и вот, облако покрыло ее, и явилась слава Господня.
42Но когато обществото се беше събрало против Моисея и Аарона, погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри, и Господната слава се яви.
43И пришел Моисей и Аарон к скинии собрания.
43И Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.
44И сказал Господь Моисею, говоря:
44И Господ говори на Моисея, казвайки:
45отсторонитесь от общества сего, и Я погублю их во мгновение. Но они пали на лица свои.
45Оттеглете се отсред това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си.
46И сказал Моисей Аарону: возьми кадильницу и положи в нее огня с жертвенника и всыпь курения, и неси скорее к обществу изаступи их, ибо вышел гнев от Господа, и началось поражение.
46Тогава Моисей рече на Аарона: Вземи кадилницата си, тури в нея огън от олтара, и тури на него темян та иди скоро в обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата почна.
47И взял Аарон, как сказал Моисей, и побежал в среду общества, и вот, уже началось поражение в народе. И он положил курения и заступил народ;
47Аарон, прочее, взе [кадилницата си], както рече Моисей, и завтече се сред обществото; и, ето, язвата беше почнала между людете; и той тури темяна и направи умилостивение за людете.
48стал он между мертвыми и живыми, и поражение прекратилось.
48А като застана между мъртвите и живите, язвата престана.
49И умерло от поражения четырнадцать тысяч семьсот человек, кромеумерших по делу Корееву.
49Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин човеци, освен ония, които умряха в Кореевата работа.
50И возвратился Аарон к Моисею, ко входу скинии собрания, после того как поражение прекратилось.
50И Аарон се върна при Моисея до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.