¹И сказал Господь Моисею, говоря:

¹Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

²скажи сынам Израилевым и возьми у них по жезлу от колена, от всех начальников их по коленам, двенадцать жезлов, и каждого имя напиши на жезле его;

²Говори на израилтяните, и вземи от тях дванадесет жезли, по един жезъл за всеки дом, от всичките им първенци, според домовете на бащите им, и напиши името на всекиго на жезъла му.

³имя Аарона напиши на жезле Левиином, ибо один жезл от начальника колена их должны они дать ;

³На Левиевия жезъл напиши името на Аарона; понеже ще има по един жезъл за всеки началник на бащините им домове.

⁴и положи их в скинии собрания, пред ковчегом откровения, где являюсь Я вам;

⁴Положи ги в шатъра за срещане пред [плочите на] свидетелството, гдето Аз се срещам с вас.

⁵и кого Я изберу, того жезл расцветет; и так Я успокою ропот сынов Израилевых, которым они ропщут на вас.

⁵И жезълът на човека, когото избера, ще процъфти. Така ще направя да престанат пред Мене роптанията на израилтяните, с които те роптаят против вас.

⁶И сказал Моисей сынам Израилевым, и дали ему все начальники их, откаждого начальника по жезлу, по коленам их двенадцать жезлов, и жезлАаронов был среди жезлов их.

⁶Моисей, прочее, каза на израилтяните; и всичките им първенци му дадоха дванадесет жезъла, всеки първенец по един жезъл, според бащините си домове; и Аароновият жезъл беше между жезлите им.

⁷И положил Моисей жезлы пред лицем Господа в скинии откровения.

⁷И Моисей положи жезлите пред Господа в шатъра [за плочите] на свидетелството.

⁸На другой день вошел Моисей в скинию откровения, ивот, жезл Ааронов, от дома Левиина, расцвел, пустил почки, дал цвет и принес миндали.

⁸И на следния ден Моисей влезе в шатъра [за плочите] на свидетелството; и ето, Аароновият жезъл за Левиевия дом беше покарал и произрастил пъпки, цъфнал, и завързал зрели бадеми.

⁹И вынес Моисей все жезлы от лица Господня ко всем сынам Израилевым. И увидели они это и взяли каждый свой жезл.

⁹И Моисей изнесе всичките жезли от пред Господа при всичките израилтяни; и те, като ги прегледаха, взеха всеки жезъла си.

¹⁰И сказал Господь Моисею: положи опять жезл Ааронов пред ковчегом откровения на сохранение, в знамение для непокорных,чтобы прекратился ропот их на Меня, и они не умирали.

¹⁰Тогава Господ каза на Моисея: Върни Аароновия жезъл пред [плочите на] свидетелството, за да се пази за знак против бунтовническия род; и така да направиш да престанат роптанията им против Мене, та да не измрат.

¹¹Моисей сделал это; как повелел ему Господь, так он и сделал.

¹¹И Моисей направи така; според както Господ му заповяда така направи.

¹²И сказали сыны Израилевы Моисею: вот, мы умираем, погибаем, все погибаем!

¹²Тогава израилтяните говориха на Моисея, казвайки: Ето, ние загиваме, погубени сме, всички сме погубени;

¹³всякий, приближающийся к скинии Господней, умирает: не придется ли всем нам умереть?

¹³всеки, който се приближава, който се приближи до Господната скиния, умира; ще измрем ли ние всички?