Russian 1876

Bulgarian

Numbers

22

1И отправились сыны Израилевы, и остановились на равнинах Моава,при Иордане, против Иерихона.
1Подир това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък {На изток от.} Иордан, срещу Ерихон.
2И видел Валак, сын Сепфоров, все, что сделал Израиль Аморреям;
2А Валак Сепфоровият син видя всичко що стори Израил на аморейците.
3и весьма боялись Моавитяне народа сего, потому что он был многочислен; и устрашились Моавитяне сынов Израилевых.
3И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени; и Моав се обезпокояваше поради израилтяните.
4И сказали Моавитяне старейшинам Мадиамским: этот народ поедает теперьвсе вокруг нас, как вол поедает траву полевую. Валак же, сын Сепфоров, был царем Моавитян в то время.
4И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,
5И послал он послов к Валааму, сыну Веорову, в Пефор, который на реке Евфрате , в земле сынов народа его, чтобы позвать его и сказать: вот, народ вышел из Египта и покрыл лице земли, и живет он подле меня;
5изпрати посланици до Валаама Веоровия син във Фатур, който е при реката [Евфрат], в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята, и са разположени срещу мене;
6итак приди, прокляни мне народ сей, ибо он сильнее меня: может быть, я тогда буду в состоянии поразить его и выгнать его из земли; я знаю, что кого ты благословишь, тот благословен, и кого ты проклянешь, тот проклят.
6Ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим, и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш е проклет.
7И пошли старейшины Моавитские и старейшины Мадиамские, с подаркамив руках за волхвование, и пришли к Валааму, и пересказали ему слова Валаковы.
7И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха, с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаама, казаха му Валаковите думи.
8И сказал он им: переночуйте здесь ночь, и дам вам ответ, как скажет мне Господь. И остались старейшины Моавитские у Валаама.
8А той им рече: Пренощувайте тука, и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаама.
9И пришел Бог к Валааму и сказал: какие это люди у тебя?
9И Бог дойде при Валаама и рече: Какви са тия човеци у тебе?
10Валаам сказал Богу: Валак, сын Сепфоров, царь Моавитский, прислал их ко мне сказать :
10И Валаам рече на Бога: Валак Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене [да кажат:]
11вот, народ вышел из Египта и покрыл лице земли, итак приди, прокляни мне его; может быть я тогда буду в состоянии сразиться с ним и выгнать его.
11Ето, людете, които излязоха из Египет, покриват лицето на земята; дойди сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя.
12И сказал Бог Валааму: не ходи с ними, не проклинай народа сего, ибо он благословен.
12А Бог рече на Валаама: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.
13И встал Валаам поутру и сказал князьям Валаковым: пойдите в землю вашу, ибо не хочет Господь позволить мне идти с вами.
13И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас.
14И встали князья Моавитские, и пришли к Валаку, и сказали ему : не согласился Валаам идти с нами.
14Тогава моавските първенци станаха та дойдоха при Валака и рекоха: Валаам отказва да дойде с нас.
15Валак послал еще князей, более и знаменитеетех.
15А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-почтени от ония.
16И пришли они к Валааму и сказали ему: так говорит Валак, сын Сепфоров: не откажись придти ко мне;
16И те, като дойдоха при Валаама, му казаха: Така казва Валак Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене;
17я окажу тебе великую почесть и сделаю тебе все, что ни скажешь мне; приди же, прокляни мне народ сей.
17защото ще те въздигна до голяма почит, и ще сторя все що би ми рекъл; прочее, дойди, моля, прокълни ми тия люде.
18И отвечал Валаам и сказал рабам Валаковым: хотя бы Валак давал мне полный свой дом серебра и золота, не могу преступить повеления Господа, Бога моего, и сделать что-либо малое или великое по своему произволу;
18А Валаам отговори на Валаковите слуги, казвайки; Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа моя Бог, да направя по-малко или повече.
19впрочем, останьтесь здесь и вы на ночь, и я узнаю, что еще скажет мне Господь.
19За това, моля, пренощувайте и вие тука, за да се науча какво още ще ми каже Господ.
20И пришел Бог к Валааму ночью и сказал ему: если люди сии пришли звать тебя, встань, пойди с ними; но только делай то, что Я буду говорить тебе.
20И Бог дойде при Валаама през нощта, та му рече: Щом са дошли човеците да те повикат, стани иди с тях; но само онова, което ти река, него да направиш.
21Валаам встал поутру, оседлал ослицу свою и пошел с князьями Моавитскими.
21За това, Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци.
22И воспылал гнев Божий за то, что он пошел, и стал Ангел Господень на дороге, чтобы воспрепятствовать ему. Он ехал на ослице своей и с ними двое слуг его.
22Но Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя [пред Валаама], за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него).
23И увидела ослица Ангела Господня, стоящего на дороге с обнаженным мечом в руке, и своротила ослица с дороги, и пошлана поле; а Валаам стал бить ослицу, чтобы возвратить ее на дорогу.
23И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.
24И стал Ангел Господень на узкой дороге, между виноградниками, где с одной стороны стена и с другой стороны стена.
24Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, [дето имаше] преграда отсам и преграда оттам [край пътя].
25Ослица, увидев Ангела Господня, прижалась к стене и прижала ногу Валаамову к стене; и он опять стал бить ее.
25И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак.
26Ангел Господень опять перешел и стал в тесномместе, где некуда своротить, ни направо, ни налево.
26После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да се отбие ни надясно ни наляво.
27Ослица, увидев Ангела Господня, легла под Валаамом. И воспылал гнев Валаама, и стал он бить ослицупалкою.
27И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си.
28И отверз Господь уста ослицы, и она сказала Валааму: что я тебесделала, что ты бьешь меня вот уже третий раз?
28Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?
29Валаам сказал ослице: за то, что ты поругалась надо мною; если бы у меня в руке был меч, то я теперь же убил бы тебя.
29А Валаам рече на ослицата: Защото се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! сега бих те заклал.
30Ослица же сказала Валааму: не я ли твоя ослица, на которой ты ездил сначала до сего дня? имела ли я привычку так поступать с тобою? Он сказал: нет.
30И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не.
31И открыл Господь глаза Валааму, и увидел он Ангела Господня, стоящего на дороге с обнаженным мечом в руке, и преклонился, и пал на лице свое.
31Тогава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.
32И сказал ему Ангел Господень: за что ты бил ослицу твою вот уже три раза? Я вышел, чтобы воспрепятствовать тебе , потому что путь твой не прав предо Мною;
32И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене;
33и ослица, видев Меня, своротила от Меня вот уже три раза; если бы она не своротила от Меня, то Я убил бы тебя, а ее оставил бы живою.
33и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.
34И сказал Валаам Ангелу Господню: согрешил я, ибо не знал, что Ты стоишь против меня на дороге; итак, если это неприятно в очах Твоих,то я возвращусь.
34Тогава Валаам рече на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.
35И сказал Ангел Господень Валааму: пойди с людьми сими, только говори то, что Я буду говорить тебе. И пошел Валаам с князьями Валаковыми.
35А ангелът Господен рече на Валаама: Иди с човеците; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.
36Валак, услышав, что идет Валаам, вышел навстречу ему в город Моавитский, который на границе при Арноне, что у самого предела.
36А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град [разположен там], гдето Арнон е границата, в най-далечната част на границата.
37И сказал Валак Валааму: не посылал ли я к тебе, звать тебя? почемуты не шел ко мне? неужели я в самом деле не могу почтитьтебя?
37Тогава Валак рече на Валаама: Не пратих ли до тебе усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?
38И сказал Валаам Валаку: вот, я и пришел к тебе, но могу ли я что от себя сказать? что вложит Бог в уста мои, то и буду говорить.
38А Валаам рече на Валака: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря.
39И пошел Валаам с Валаком и пришли в Кириаф-Хуцоф.
39И Валаам отиде с Валака, и дойдоха в Кириатузот.
40И заколол Валак волов и овец, и послал к Валааму и князьям, которые были с ним.
40И Валак жертвува говеда и овци, и изпрати [от тях] и на Валаама и на първенците, които бяха с него,
41На другой день утром Валак взял Валаама и возвел его на высотыВааловы, чтобы он увидел оттуда часть народа.
41А на сутринта Валак взе Валаама и го заведе на високите Ваалови места от гдето, той видя людете [до] крайната им част.