Russian 1876

Bulgarian

Numbers

21

1Ханаанский царь Арада, живущий к югу, услышав, что Израиль идет дорогою от Афарима, вступил в сражениес Израильтянами и несколько из них взял в плен.
1А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници.
2И дал Израиль обет Господу, и сказал: если предашь народ сей в руки мои, то положу заклятие на города их.
2И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.
3Господь услышал голос Израиля и предал Хананеев в руки ему, и онположил заклятие на них и на города их и нарек имя месту тому: Хорма.
3И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха [и разориха] градовете им. И мястото се нарече Хорма {Т.е., Проклетия, [или], Погибел.}.
4От горы Ор отправились они путем Чермного моря, чтобы миновать землю Едома. И стал малодушествовать народ на пути,
4А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя.
5и говорил народ против Бога и против Моисея: зачем вывели вы нас из Египта, чтоб умереть нам в пустыне, ибо здесь нет ни хлеба, ни воды, и душе нашей опротивела эта негодная пища.
5И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.
6И послал Господь на народ ядовитых змеев, которые жалили народ, и умерло множество народа из сынов Израилевых.
6За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля.
7И пришел народ к Моисею и сказал: согрешили мы, что говорили против Господа и против тебя; помолись Господу, чтоб Он удалил от нас змеев. И помолился Моисей о народе.
7Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете.
8И сказал Господь Моисею: сделай себе змея и выставь его на знамя, и ужаленный, взглянув на него, останется жив.
8И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.
9И сделал Моисей медного змея и выставил его на знамя, и когда змей ужалил человека, он, взглянув на медного змея, оставался жив.
9И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.
10И отправились сыны Израилевы и остановились в Овофе;
10Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.
11и отправились из Овофа и остановились в Ийе-Авариме, в пустыне, что против Моава, к восходу солнца;
11И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.
12оттуда отправились, и остановились на долине Заред;
12От там отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.
13отправившись отсюда, остановились у той части Арнона в пустыне, которая течет вне пределов Аморрея, ибо Арнон граница Моава, между Моавом и Аморреем.
13От там отпътуваха и разположиха стан оттатък [реката] Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.
14Потому и сказано в книге браней Господних:
14За това е казано в книгата на Господните войни: - Ваев в Суфа И потоците на Арнон,
15Вагеб в Суфе и потоки Арнона, и верховье потоков, которое склоняется к Шебет-Ару и прилегает к пределам Моава.
15И течението на потоците, Което се простира до селището Ар И допира границата на Моав.
16Отсюда отправились к Беэр; это тот колодезь, о котором Господь сказал Моисею: собери народ, и дам им воды.
16А от там дойдоха при Вир {Т.е., Кладенец.}. Тоя е кладенецът, за който Господ рече на Моисея: Събери людете, и ще им дам вода.
17Тогда воспел Израиль песнь сию: наполняйся, колодезь, пойте ему;
17Тогава Израил изпя тая песен: - Бликай, о кладенче; пейте за него;
18колодезь, который выкопали князья, вырыли вожди народа с законодателем жезлами своими. Из пустыни отправились в Матанну,
18Кладенец изкопаха първенците, Благородните от людете изкопаха, Чрез [заповед на] законодателя; с жезлите си. А от пустинята [отидоха] в Матана,
19из Матанны в Нагалиил, из Нагалиила в Вамоф,
19и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,
20из Вамофа в Гай, который в земле Моава, на вершине горы Фасги, обращенной лицем к пустыне.
20а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон {Т.ест: Пустинята.}.
21И послал Израиль послов к Сигону, царю Аморрейскому, чтобы сказать:
21Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:
22позволь мне пройти землею твоею; не будем заходить в поля и виноградники, не будем пить воды из колодезей твоих , а пойдем путем царским, доколе не перейдем пределов твоих.
22Остави ме да замина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивите ни по лозята; не щем да пием вода от кладенците; през царевия друм ще вървим, докато преминем твоите предели.
23Но Сигон не позволил Израилю идти через свои пределы; и собрал Сигон весь народ свой и выступил против Израиля в пустыню, и дошел до Иаацы, и сразился с Израилем.
23А Сион не пусна Израиля да мине през пределите му; но Сион събра всичките си люде, излезе та се опълчи срещу Израиля в пустинята, и дойде в Яса та воюва против Израиля.
24И поразил его Израиль мечом и взял во владение землю его от Арнона до Иавока, до пределов Аммонитских, ибо крепок был предел Аммонитян;
24Но Израил го порази с острото на ножа, и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше крепка.
25и взял Израиль все города сии, и жил Израиль во всех городахАморрейских, в Есевоне и во всех зависящих от него;
25Израил завладя всички тия градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.
26ибо Есевон был город Сигона, царя Аморрейского, и он воевал с прежним царем Моавитским и взял из руки его всю землю его до Арнона.
26Понеже Есевон бе град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон.
27Потому говорят приточники: идите в Есевон, да устроят и утвердят город Сигона;
27За това, ония, които говорят с притчи, казват: - Дойдете в Есевон; Да се съгради и да се закрепи града Сионов;
28ибо огонь вышел из Есевона, пламень из города Сигонова, и пожрал Ар-Моав и владеющих высотами Арнона.
28Защото огън излезе от Есевон, Пламък из града Сионов; Пояде Ар моавски, И първенците на високите места на Арнон.
29Горе тебе, Моав! погиб ты, народ Хамоса! Разбежались сыновья его, идочери его сделались пленницами Аморрейского царя Сигона;
29Горко ти, Моаве! Погина ти, Хамосови люде! Даде синовете си на бяг И дъщерите си на плен При Сиона аморейския цар.
30мы поразили их стрелами; погиб Есевон до Дивона, мы опустошили их до Нофы, которая близ Медевы.
30Ние ги застреляхме; Есевон погина до Девон; И запустихме ги до Нофа, Която [се простира] до Медева.
31И жил Израиль в земле Аморрейской.
31Така Израил се засели в земята на аморейците.
32И послал Моисей высмотреть Иазер, и взяли селения, зависящие от него, и прогнали Аморреев, которые в них были.
32После Моисей изпрати [човеци] да съгледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях.
33И поворотили и пошли к Васану. И выступил против них Ог, царь Васанский, сам и весь народ его, на сражение к Едреи.
33Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, на бой в Едраи.
34И сказал Господь Моисею: не бойся его, ибо Я предам его и весь народ его и всю землю его в руки твои, и поступишь с ним, как поступил с Сигоном, царем Аморрейским, который жил в Есевоне.
34Но Господ рече на Моисея: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.
35И поразили они его и сынов его и весь народ его, так что ни одного не осталось, и овладели землею его.
35И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, догдето не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.