¹(30:2) И сказал Моисей начальникам колен сынов Израилевых, говоря: вот что повелел Господь:

¹Така също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:

²(30:3) если кто даст обет Господу, или поклянется клятвою, положив зарок на душу свою, то он не должен нарушать слова своего, но должен исполнить все, что вышло из уст его.

²Когато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му.

³(30:4) Если женщина даст обет Господу и положит на себя зарок в доме отца своего, в юности своей,

³Тоже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже [себе си] със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,

⁴(30:5) и услышит отец обет ее и зарок, который она положила на душу свою, и промолчит о том отец ее, то все обеты ее состоятся, и всякий зарок ее, который она положила на душу свою, состоится;

⁴и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.

⁵(30:6) если же отец ее, услышав, запретит ей, то все обеты ее и зароки,которые она возложила на душу свою, не состоятся, и Господь простит ей, потому что запретил ей отец ее.

⁵Но ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й.

⁶(30:7) Если она выйдет в замужество, а на ней обет ее, или слово уст ее, которым она связала себя,

⁶Но ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорено с устните й, с което е обвързала душата си,

⁷(30:8) и услышит муж ее и, услышав, промолчит: то обеты ее состоятся, и зароки ее, которые она возложила на душу свою, состоятся;

⁷и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците й си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

⁸(30:9) если же муж ее, услышав, запретит ей и отвергнет обет ее, который на ней, и слово уст ее, которым она связала себя, то они не состоятся, и Господь простит ей.

⁸Но ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости.

⁹(30:10) Обет же вдовы и разведенной, какой бы она ни возложила зарок на душу свою, состоится.

⁹Обрек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си, си остава върху нея.

¹⁰(30:11) Если жена в доме мужа своего дала обет,или возложила зарок на душу свою с клятвою,

¹⁰Но ако [една жена] е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение,

¹¹(30:12) и муж ее слышал, и промолчал о том, и не запретил ей, то всеобеты ее состоятся, и всякий зарок, который она возложила на душу свою, состоится;

¹¹и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

¹²(30:13) если же муж ее, услышав, отвергнул их, то все вышедшие из устее обеты ее и зароки души ее не состоятся: муж ее уничтожил их, и Господь простит ей.

¹²Но ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й и относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще й прости.

¹³(30:14) Всякий обет и всякий клятвенный зарок, чтобы смирить душу, мужее может утвердить, и муж ее может отвергнуть;

¹³Мъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й;

¹⁴(30:15) если же муж ее молчал о том день за день, то он тем утвердил все обеты ее и все зароки ее, которые на ней, утвердил, потому что он, услышав, молчал отом;

¹⁴но ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.

¹⁵(30:16) а если отвергнул их, после того как услышал, то он взял на себягрех ее.

¹⁵Но ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.

¹⁶(30:17) Вот уставы, которые Господь заповедал Моисею об отношении между мужем и женою его, между отцом и дочерью его в юности ее, в доме отца ее.

¹⁶Тия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, [да се пазят] между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом, [относно обреците].