1И сказал Господь Моисею в пустыне Синайской во второй год поисшествии их из земли Египетской, в первый месяц, говоря:
1И в първия месец на втората година, откак излязоха из Египетската земя, Господ говори още на Моисея в Синайската пустиня, казвайки:
2пусть сыны Израилевы совершат Пасху в назначенное для нее время:
2Нека направят израилтяните пасхата на определеното й време.
3в четырнадцатый день сего месяца вечером совершите ее в назначенное для нее время, по всем постановлениям и по всем обрядам ее совершите ее.
3На четиринадесетия ден от тоя месец привечер да я направите, на определеното й време; според всичките закони за нея и според всичките наредби за нея да я направите.
4И сказал Моисей сынам Израилевым, чтобы совершили Пасху.
4И тъй, Моисей каза на израилтяните да направят пасхата.
5И совершили они Пасху в первый месяц , в четырнадцатый день месяца вечером, в пустыне Синайской: во всем, как повелел Господь Моисею, так и поступили сыны Израилевы.
5Направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия [месец] привечер, в Синайската пустиня; напълно според както Господ заповяда на Моисея, така направиха израилтяните.
6Были люди, которые были нечисты от прикосновения к мертвым телам человеческим, и немогли совершить Пасхи в тот день; и пришли они к Моисею и Аарону в тот день,
6А имаше някои, които бяха нечисти, поради мъртво човешко тяло, та не можаха да направят пасхата в оня ден; и в същия ден те дойдоха пред Моисея и пред Аарона,
7и сказали ему те люди: мы нечисты от прикосновения к мертвым телам человеческим; для чего нас лишать того, чтобы мы принесли приношение Господу в назначенное время среди сынов Израилевых?
7и тия мъже му рекоха: Ние сме нечисти, поради мъртво човешко тяло, защо да ни спират да не принесем между израилтяните Господния принос на времето му?
8И сказал им Моисей: постойте, я послушаю, что повелит о вас Господь.
8А Моисей им рече: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас.
9И сказал Господь Моисею, говоря:
9И Господ говори на Моисея, казвайки:
10скажи сынам Израилевым: если кто из вас или из потомков ваших будет нечист от прикосновения к мертвому телу, или будет в дальней дороге, то и он должен совершить Пасху Господню;
10Говори на израилтяните, казвайки: Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист, поради мъртво тяло, или е далеч на път, нека и той направи пасхата Господу;
11в четырнадцатый день второго месяца вечером пусть таковые совершат ее и с опресноками и горькими травами пусть едят ее;
11нека я направят на четиринадесетия ден от втория месец привечер, и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви;
12и пусть не оставляют от нее до утра и костей ее не сокрушают; пусть совершат ее по всем уставам о Пасхе;
12да не оставят от нея до утрото, нито да трошат кост от нея; да я направят, според всичките повеления за пасхата.
13а кто чист и не находится в дороге и не совершит Пасхи, – истребится душа та из народа своего, ибо он не принес приношения Господу в свое время: понесет на себе грех человек тот;
13А който е чист, и не е на път, ако пренебрегне да направи пасхата, тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си; понеже не е принесъл Господния принос на времето му, тоя човек ще носи греха си.
14если будет жить у вас пришелец, то и он должен совершать Пасху Господню: по уставу о Пасхе и по обряду ее он должен совершить ее; один устав пусть будет у вас и для пришельца и для туземца.
14И ако някой чужденец, който е пришелец между вас, желае да направи пасхата Господу, нека я направи, според повеленията за пасхата и според наредбата за нея; един закон ще имате и за чужденеца и за туземеца.
15В тот день, когда поставлена была скиния, облакопокрыло скинию откровения, и с вечера над скиниею как бы огонь виден был до самого утра.
15И в деня, когато се постави скинията, облакът покри скинията, шатъра [за плочите] на свидетелството; и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление.
16Так было и всегда: облако покрывало ее днем и подобие огня ночью.
16Така ставаше всякога: облакът я покриваше, и нощем имаше огнено явление.
17И когда облако поднималось от скинии, тогда сыны Израилевы отправлялись в путь, и на месте, где останавливалось облако, тамостанавливались станом сыны Израилевы.
17И когато се дигаше облакът от шатъра, тогава, след това, израилтяните тръгваха; и гдето заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан.
18По повелению Господню отправлялись сыны Израилевы в путь, и по повелению Господню останавливались: во все то время, когда облако стояло над скиниею, и они стояли;
18По Господно повеление тръгваха израилтяните, и по Господно повеление разполагаха стан; до тогаз, до когато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана.
19и если облако долгое время было над скиниею, то и сыны Израилевыследовали этому указанию Господа и не отправлялись;
19И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израилтяните пазеха Господното заръчване и не тръгваха;
20иногда же облако немного времени было над скиниею: они по указанию Господнюостанавливались, и по указанию Господню отправлялись в путь;
20а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господно повеление оставаха разположени в стана, и по Господно повеление тръгваха.
21иногда облако стояло только от вечера до утра, и поутру поднималось облако, тогда и они отправлялись; или день и ночь стояло облако, и когда поднималось, и они тогдаотправлялись;
21И понякога облакът стоеше [само] от вечер до заран; но пак на заранта, когато се дигаше облакът, тогава и те тръгваха; когато се дигаше облакът, било денем или нощем, тогава и те тръгваха;
22или, если два дня, или месяц, или несколько дней стояло облако над скиниею, то и сыны Израилевы стояли и не отправлялись в путь; а когда оно поднималось, тогда отправлялись;
22Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дена, или един месец, или една година, то и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се дигаше, те тръгваха.
23по указанию Господню останавливались, и по указанию Господню отправлялись в путь: следовали указанию Господню по повелению Господню, данному чрез Моисея.
23Според Господно повеление разполагаха стан, и според Господно повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисея.