Russian 1876

Bulgarian

Ruth

3

1И сказала ей Ноеминь, свекровь ее: дочь моя, не поискать ли тебе пристанища, чтобы тебе хорошо было?
1След това, свекърва й Ноемин й рече: Дъщерьо моя, да не потърся ли спокойствие за тебе та да благоденствуваш?
2Вот, Вооз, со служанками которого ты была, родственник наш; вот, он в эту ночь веет на гумне ячмень;
2И сега, не е ли от нашия род Вооз, с чиито момичета беше ти? Ето, тая нощ той вее ечемика на гумното.
3умойся, помажься, надень на себя нарядные одежды твои и пойди на гумно, но не показывайся ему, доколе не кончит есть и пить;
3Умий се, прочее, и помажи се, и облечи се с дрехите си и слез на гумното; но да се не покажеш на човека, догде не е свършил яденето и пиенето си.
4когда же он ляжет спать, узнай место, где он ляжет; тогда придешь и откроешь у ног его и ляжешь; он скажет тебе, что тебе делать.
4И като си ляга, забележи мястото гдето ляга, и иди та подигни покривката из към нозете му и легни; и той ще ти каже що трябва да направиш.
5Руфь сказала ей: сделаю все, что ты сказала мне.
5А тя й рече: Всичко, що ми казваш, ще сторя.
6И пошла на гумно и сделала все так, как приказывала ей свекровь ее.
6И тъй слезе на гумното, та стори всичко, що й заповяда свекърва й.
7Вооз наелся и напился, и развеселил сердце свое, и пошел и лег спать подле скирда. И она пришла тихонько, открыла у ног его и легла.
7А Вооз, като яде и пи и сърцето му се развесели, отиде да си легне край купа ечемик; а тя дойде тихо та подигна покривката от нозете му и легна.
8В полночь он содрогнулся, приподнялся, и вот, у ног его лежит женщина.
8И около среднощ човекът се стресна и обърна; и, ето, жена лежеше при нозете му.
9И сказал ей Вооз : кто ты? Она сказала: я Руфь, раба твоя, простри крыло твое на рабу твою, ибо ты родственник.
9И рече: Коя си ти? И тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут; простри, прочее, полата си над слугинята си, защото си[ ми] близък сродник.
10Вооз сказал: благословенна ты от Господа, дочь моя! это последнее твое доброе дело сделала ты еще лучше прежнего, что ты не пошла искать молодых людей, ни бедных, ни богатых;
10А той каза: Благословена да си от Господа, дъщерьо; тая последна доброта, която си показала, е по-голяма от предишната, гдето ти не отиде след млади, били те сиромаси или богати.
11итак, дочь моя, не бойся, я сделаю тебе все, что ты сказала; ибо у всех ворот народа моего знают, что ты женщина добродетельная;
11И сега, дъщерьо, не бой се; аз ще сторя за тебе всичко що казваш; защото целият град на людете ми знае, че си добродетелна жена.
12хотя и правда, что я родственник, но есть еще родственник ближе меня;
12И сега, вярно е, че аз съм близък сродник; има, обаче, друг сродник по-близък от мене.
13переночуй эту ночь; завтра же, если он примет тебя, то хорошо, пусть примет; а если он не захочет принять тебя, то я приму; жив Господь! Спи до утра.
13Остани тая нощ и утре, ако иска той да изпълни към тебе длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но, ако не иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, тогава [заклевам се] в живота на Господа, аз ще изпълня тая длъжност към тебе. Пренощувай тук.
14И спала она у ног его до утра и встала прежде, нежели могли они распознать друг друга. И сказал Вооз: пусть не знают, что женщина приходила на гумно.
14И тя лежа при нозете му до сутринта, и стана преди да може човек да разпознава човека, защото той рече: Нека не се знае, че жена е дохождала на гумното.
15И сказал ей: подай верхнюю одежду, которая на тебе, подержи ее. Она держала, и он отмерил ей шесть мер ячменя, и положил на нее, и пошел в город.
15Рече още: Донеси покривалото, което е върху тебе, и дръж го. И като го държеше, той премери шест [мери] ечемик, та го натовари на нея; и тя си отиде в града.
16А Руфь пришла к свекрови своей. Та сказала ей : что, дочь моя? Она пересказала ей все, что сделал ей человек тот.
16И като дойде при свекърва си, тя й каза: Що ти [стана], дъщерьо моя. И тя й разправи всичко, що й стори човекът.
17И сказала ей : эти шесть мер ячменя он дал мне и сказал мне:не ходи к свекрови своей с пустыми руками.
17Каза още: Даде ми тия шест [мери] ечемик, защото ми рече: Да не идеш празна при свекърва си.
18Та сказала: подожди, дочь моя, доколе не узнаешь, чем кончится дело; ибо человек тот не останется в покое, не кончив сегодня дела.
18А тя рече: Седни, дъщерьо моя, догде видиш как ще се свърши работата; защото човекът няма да се спре, докато не свърши работата [още] днес.