Russian 1876

Bulgarian

Ruth

4

1Вооз вышел к воротам и сидел там. И вот, идет мимо родственник, о котором говорил Вооз. И сказал ему Вооз : зайди сюда и сядь здесь. Тот зашел и сел.
1И Вооз възлезе на портата и седна там; и, ето, минаваше близкият сродник, за когото беше говорил Вооз. И рече: Господине, свърни, седни тук. И той свърна и седна.
2Вооз взял десять человек из старейшин города и сказал: сядьте здесь. И они сели.
2Тогава Вооз събра десет мъже от градските старейшини и рече: Седнете тук. И те седнаха.
3И сказал Вооз родственнику: Ноеминь, возвратившаяся с полейМоавитских, продает часть поля, принадлежащую брату нашему Елимелеху;
3После рече на сродника: Ноемин, която се върна от Моавската земя, продава нивата, дела, който принадлежеше на брата ни Елимелеха;
4я решился довести до ушей твоих и сказать: купи присидящих здесь и при старейшинах народа моего; если хочешь выкупить, выкупай; а если нехочешь выкупить, скажи мне, и я буду знать; ибо кроме тебя некому выкупить; а по тебе я. Тот сказал: я выкупаю.
4а аз рекох да ти известя и да ти кажа: Купи го пред седящите тука, пред старейшините на людете ми. Ако щеш да го откупиш като сродник, откупи го; но, ако не щеш да го откупиш, кажи ми, за да зная; защото освен тебе, няма друг да го откупи, като сродник; и аз съм подир тебе. И той рече: Аз ще го откупя.
5Вооз сказал: когда ты купишь поле у Ноемини, то должен купить и у Руфи Моавитянки, жены умершего, и должен взять ее в замужество, чтобы восстановить имя умершего в уделе его.
5И рече Вооз: В деня, когато купиш нивата от ръката на Ноемин, трябва да я купиш и от моавката Рут, жена на умрелия, за да възстановиш името на умрелия над наследството му.
6И сказал тот родственник: не могу я взять ее себе, чтобы не расстроить своего удела; прими ее ты, ибо я не могу принять.
6Тогава сродникът рече: Не мога да изпълня длъжността на сродник, да не би да напакостя на своето си наследство; ти приеми върху себе си моето право да откупя, защото не мога да откупя [нивата].
7Прежде такой был обычай у Израиля при выкупе и при мене для подтверждения какого-либо дела: один снимал сапог свой и давал другому, и это было свидетельством у Израиля.
7А в старо време, за да се утвърди всяко дело по откупване и размяна в Израиля, ето що беше [обичаят]: човекът изуваше обувката си, та я даваше на ближния си; и така се свидетелствуваше в Израиля.
8И сказал тот родственник Воозу: купи себе. И снял сапог свой.
8За това, сродникът като каза на Вооза: Купи го ти за себе си, изу си обувката.
9И сказал Вооз старейшинам и всему народу: вы теперь свидетели тому, что я покупаю у Ноемини все Елимелехово и все Хилеоново и Махлоново;
9Тогава Вооз каза на старейшините и на всичките люде: Днес сте свидетели, че купувам от ръката на Ноемин всичко, що беше Елимелехово и всичко що беше Хелеоново и Маалоново.
10также и Руфь Моавитянку, жену Махлонову, беру себе в жену, чтоб оставить имя умершего в уделе его, и чтобы не исчезло имя умершего между братьями его и у ворот местопребывания его: вы сегодня свидетели тому.
10А още и моавката Рут Маалоновата жена, придобих за жена, за да възстановя името на умрелия над наследството му, за да се не изличи името на умрелия измежду братята му и из града на обитаването му; вие сте свидетели днес.
11И сказал весь народ, который при воротах, и старейшины: мы свидетели; да соделает Господь жену, входящую в дом твой, как Рахиль и как Лию, которые обеустроили дом Израилев; приобретай богатство в Ефрафе, и да славится имя твое в Вифлееме;
11И всичките люде, които бяха в портата, и старейшините рекоха: Свидетели сме. Господ да направи жената, която влиза в дома ти, като Рахил и като Лия, двете, които са съградили Израилевия дом; и да станеш силен в Ефрата, и да бъдеш знаменит във Витлеем;
12и да будет дом твой, как дом Фареса, которого родила Фамарь Иуде, от того семени, которое даст тебе Господь от этой молодой женщины.
12и от потомството, което Господ ще ти даде от тая млада жена, нека бъде домът ти като дома на Фареса, когото Тамар роди на Юда.
13И взял Вооз Руфь, и она сделалась его женою. И вошел он к ней, и Господь дал ей беременность, и она родила сына.
13И така, Вооз взе Рут, и тя му стана жена; и като влезе при нея, Господ й даде зачатие, и тя роди син.
14И говорили женщины Ноемини: благословен Господь, что Он не оставил тебя ныне без наследника! И да будет славно имя его в Израиле!
14И жените казаха на Ноемин: Благословен Господ, Който днес не те остави без сродник; нека бъде прочуто Името Му в Израиля.
15Он будет тебе отрадою и питателем в старости твоей, ибо его родила сноха твоя, которая любит тебя, которая для тебя лучше семи сыновей.
15Тоя [син] ще ти бъде обнова на живота и прехрана в старините ти; защото го роди снаха ти, която те обича, която е за тебе по-желателна от седем сина.
16И взяла Ноеминь дитя сие, и носила его в объятиях своих, и была ему нянькою.
16И Ноемин взе детето и тури го в пазухата си, и стана му кърмилница.
17Соседки нарекли ему имя и говорили: „у Ноемини родился сын", и нарекли ему имя: Овид. Он отец Иессея, отца Давидова.
17И съседките му дадоха име казвайки: Син се роди на Ноемин. И нарекоха го Овид; той е баща на Есея, Давидовия баща.
18И вот род Фаресов: Фарес родил Есрома;
18И ето, Фаресовото родословие: Фарес роди Есрона,
19Есром родил Арама; Арам родил Аминадава;
19Есрон роди Арама, Арам роди Аминадава,
20Аминадав родил Наассона; Наассон родил Салмона;
20Аминадав роди Наасона, Наасон роди Салмона,
21Салмон родил Вооза; Вооз родил Овида;
21Салмон роди Вооза, Вооз роди Овида,
22Овид родил Иессея; Иессей родил Давида.
22Овид роди Есея, а Есей роди Давида.