¹Zvino Festo wakati asvika padunhu iro shure kwemazuva matatu akakwira kuJerusarema achibva Kesariya.

¹А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.

²Ipapo vapristi vakuru nevakuru vevaJudha vakamhan'arira Pauro kwaari, vakamukumbirisa,

²Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,

³vakakumbira kuti avafadze pamusoro pake, kuti amudanire kuJerusarema, vakamuvandira kuti vamuuraye panzira.

³и молейки му се искаха да склони на това против него, - да изпрати да го доведат в Ерусалим; като [крояха да] поставят засада и да го убият на пътя.

⁴Asi Festo wakapindura kuti Pauro wakachengetwa Kesariya, uye kuti iye amene wakange okurumidza kuendako.

⁴Фест обаче отговори, че Павел [вече] се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне [за там;]

⁵Akati: Naizvozvo avo vanokwanisa pakati penyu ngavaburuke neni; vagopomera munhu uyu kana pane chakaipa maari.

⁵затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

⁶Wakati agara pakati pavo mazuva anopfuura gumi, wakuburukira Kesariya; chifume agara pachigaro chekutonga akaraira Pauro kuti auiswe.

⁶И като преседя между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария, и на следния ден седна на съдийския стол, и заповяда да доведат Павла.

⁷Zvino wakati asvika, vaJudha vakaburuka vachibva kuJerusarema vakamira vakamukomba, vakapomera Pauro mhosva zhinji dzakaipa, dzavakange vasingagoni kupa uchapupu.

⁷И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

⁸Zvino wakati achizvidavirira akati: Kumurairo wevaJudha, kana kutembere, kanawo kuna Kesari handina kutadza chinhu.

⁸но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.

⁹Zvino Festo achida kufadza vaJudha, akapindura Pauro akati: Unoda here kukwira kuJerusarema, unotongwako pamusoro pezvinhu izvi pamberi pangu?

⁹Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?

¹⁰Ipapo Pauro akati: Ndimire pamberi pechigaro chekutonga chaKesari, pandinofanira kutongwa; kuvaJudha handina kuita zvisakarurama, sezvamunoziva imwiwo.

¹⁰А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, гдето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

¹¹Zvino kana ndiri mudariki kana kuti ndakaita chinhu chakafanira rufu handirambi kufa; asi kana pasina chinhu chezvinhu izvi zvavanondipomera, hakuna munhu ungandikumikidza kwavari. Ndinozvipfuuridzira kuna Kesari.

¹¹Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия, не е [истинно], никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.

¹²Ipapo Festo ataurirana nedare remakurukota, akapindura akati: Waipfuudzira kuna Kesari? Kuna Kesari uchaenda.

¹²Тогава Фест, след като поразиска [въпроса] със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.

¹³Zvino mushure memamwe mazuva, mambo Agripa naBhenike vakasvika Kesariya kuzokwazisa Festo.

¹³А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.

¹⁴Vakati vagarako mazuva mazhinji, Festo akarondedzera mhosva yaPauro kuna mambo, achiti: Kune umwe murume wakasiiwa naFerikisi ari musungwa;

¹⁴И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Феликса в окови.

¹⁵iye wandakati pandakange ndichiri kuJerusarema, vapristi vakuru nevakuru vevaJudha vakamumhan'arira, vachikumbira mutongo pamusoro pake.

¹⁵За него, когато бях в Ерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини [ми] подадоха жалба и искаха да го осъдя.

¹⁶Vandakapindura ndikati: Haizi tsika yevaRoma kukumikidza munhu kurufu, uyo unopomerwa asati ambotarisana nevanomupomera, akapiwa mukana wekuzvipindurira pamhosva yaanopomerwa.

¹⁶Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек [на смърт], преди обвиняемият да е бил [поставен] лице с лице с обвинителите си, и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.

¹⁷Zvino vakati vaungana pano, handina kunonoka, chifume ndakagara pachigaro chekutonga, ndikaraira kuti murume auyiswe.

¹⁷И тъй, когато дойдоха тук заедно [с мене], на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

¹⁸Zvino vapomeri vakamusimukira, asi havana kumupomera mhosva sezvandaifungira;

¹⁸Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, каквито аз предполагах;

¹⁹asi vaipikisana nezvemamwe mashoko echitendero chavo, neumwe Jesu wakange afa, wainzi naPauro mupenyu.

¹⁹но имаха против него разисквания за техните си вярвания, и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив.

²⁰Zvino ini zvandakange ndichikahadzika maererano negakava rakadai, ndakabvunza kana achida kuenda Jerusasrema kunotongwa ikoko pamusoro pezvinhu izvi.

²⁰И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах дали би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.

²¹Pauro wakati akumbira kuregerwa kuzobvunzwa naAgasito, ndakaraira kuti achengetwe kusvikira ndichimutumira kuna Kesari.

²¹Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази [за него], заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.

²²Agripa ndokuti kuna Festo; Neni ndinoda kunzwa munhu uyu ndomene. Iye akati: Mangwana muchamunzwa.

²²Тогава Агрипа [рече] на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

²³Chifume Agripa wakati asvika naBhenike, vachitaridzika kwazvo, vakapinda mumba mekutambirwa mhosva, nevatungamiriri vakuru, nevakuru veguta sekuraira kwaFesto, vakauya naPauro.

²³На следния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.

²⁴Zvino Festo akati: Mambo Agripa, nevarume vose vari pano nesu, munoona uyu, wandakakumbirwa nechaunga chevaJudha zvose paJerusarema nepano, vachidanidzira kuti haafaniri kuramba achirarama.

²⁴Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба, и в Ерусалим, и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

²⁵Asi ini ndakati ndawana kuti haana kuita chinhu chakafanira rufu, uye kuti iye pachake wakakumbira kupfuudzwa kuna mambo mukuru, ndazvigadzirira kumutumira.

²⁵Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.

²⁶Asi handina chinhu chaicho chandinganyorera ishe pamusoro pake, naizvozvo ndauya naye pamberi penyu, zvikuru pamberi penyu, mambo Agripa, kuti mamubvunzurudza, ndingava nechandinganyora.

²⁶А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; за това го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването [му] да имам какво да пиша.

²⁷Nekuti ndinoona sezvisina kufanira kutuma musungwa, pasina kutaridzwa mhosva dzakanangana naye.

²⁷Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.