¹Zvino Agripa akati kuna Pauro: Unotenderwa kuzvidavirira. Ipapo Pauro akatambanudza ruoko, akazvipindurira, achiti:

¹Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:

²Pane zvose zvandakamhan'arirwa nevaJudha, Mambo Agripa, ndinoona ndichifara kuti ndodozvidavirira pamberi penyu nhasi;

²Честит се считам, царю Агрипо, за гдето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

³zvikuru imwi mune ruzivo rwetsika dzose nemakakava ari pakati pevaJudha; naizvozvo ndinokukumbirai kuti mundinzwe nemoyo murefu.

³а, най-вече, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

⁴Mufambiro wangu kubva pauduku, waiva pakutanga pakati porudzi rwangu paJerusarema, vaJudha vose vanoziva,

⁴Какъв, прочее, беше моят живот от младини, това всичките юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Ерусалим.

⁵vaindiziva kubva pakutanga, kana vachida kupupura kuti nenzira chaiyo yeboka rechitendero chedu, ndairarama ndiri muFarisi.

⁵Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях [като] фарисей.

⁶Nazvino ndimire ndichitongwa nekuda kwetariro yechivimbiso chakaitwa naMwari kumadzibaba edu,

⁶И сега стоя пред съда [понеже имам] надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

⁷mairi marudzi edu gumi nemaviri anoramba achishumira siku nesikati vachitarisira kuti inouya. Nekuda kwetariro iyi mambo Agripa, ndinopiwa mhosva nevaJudha.

⁷до [изпълнението на] което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат [на Бога] усърдно нощем и денем. За тая надежда, царю [Агрипо], ме обвиняват юдеите!

⁸Zvinofungwa sei kuti zvinhu zvisingatendeseki kwamuri, kana Mwari achimutsa vakafa?

⁸Защо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?

⁹Ini zvirokwazvo ndaifunga ndomene kuti ndinofanira kuita zvinhu zvizhinji zvinopesana nezita raJesu weNazareta.

⁹И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

¹⁰Ndizvo zvandakaitawo paJerusarema, nevazhinji vevatsvene ndakapfigira mutirongo ndagamuchira simba kubva kuvapristi vakuru; uye nepavaiurawa neni ndaibvumira.

¹⁰което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.

¹¹Uye ndaivaranga nguva zhinji musinagoge rimwe nerimwe, ndichivaroverera kuti vanyombe; zvino ndichinyanya kuvapengera, ndakavashusha kusvikira kumaguta evahedheni.

¹¹И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

¹²Ndipo ndichienda Dhamasiko nesimba uye nekutumwa kubva kuvapristi vakuru,

¹²По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,

¹³pamasikati makuru, mambo, ndakaona munzira chiedza chichibva kudenga, chaikunda kupenya kwezuva, chichipenyera chakandipoteredza nevaifamba neni.

¹³по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, [която] надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене.

¹⁴Zvino takati tose tawira pasi, ndakanzwa izwi richitaura kwandiri richiti nerurimi rwechiHebheru: Sauro, Sauro, Unondishushirei? Zvinokuremera kukava zvibayo.

¹⁴И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.

¹⁵Zvino ndikati: Ndimwi ani, Ishe? Akati: Ndini Jesu waunotambudza.

¹⁵И аз рекох: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

¹⁶Asi simuka umire nemakumbo ako; nekuti ndazviratidza kwauri nechikonzero ichi, ndikuite mushumiri nechapupu chezvinhu zvose zvawakaona, nezvandichazviratidza nazvo kwauri;

¹⁶Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,

¹⁷ndichakurwira kuvanhu nevahedheni, vandinokutumira kwavari zvino,

¹⁷като те избавям от [юдейския] народ и от езичниците, между които те пращам,

¹⁸usvinudze meso avo, kuvatendeusa kubva murima, vaende kuchiedza, nepasimba raSatani, vaende kuna Mwari; kuti vagamuchire kangamwiro yezvivi nenhaka pakati pevakaitwa vatsvene norutendo rwuri mandiri.

¹⁸да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете [си] и наследство между осветените, чрез вяра в Мене.

¹⁹Naizvozvo, mambo Agripa, handina kuramba kuteerera chiratidzo chekudenga;

¹⁹Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение;

²⁰asi ndakaparidza kutanga kune veDhamasiko, nepaJerusarema, nekudunhu rose reJudhiya nekuvahedheni, kuti vanofanira kutendeuka vadzokere kuna Mwari, vaite mabasa akafanira kutendeuka.

²⁰но проповядвах първо на [юдеите] в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а [после] и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.

²¹Nekuda kwezvinhu izvi vaJudha vakandibata mutembere, vakaidza kundiuraya.

²¹По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.

²²Naizvozvo ndawana rubatsiro kubva kuna Mwari, ndakamira kusvikira zuva rino, ndichipupura kuvaduku nekuvakuru, ndisingarevi zvimwe zvinhu asi zvakataurwa nevaporofita naMozisi kuti zvichaitika;

²²Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,

²³zvekuti Kristu wakafanira kutambudzika, uye kuti ave wokutanga kumuka kuvakafa, aparidze chiedza kuvanhu nekuvahedheni.

²³[сиреч], че Христос трябваше да пострада, и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на [юдейския] народ и на езичниците.

²⁴Zvino wakati achizvidavirira saizvozvi Festo akati nenzwi guru: Pauro, unopenga; kudzidza kukuru kunokupenza.

²⁴Когато той така се защищаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

²⁵Asi wakati: Handipengi, Festo makakurumbira; asi ndinotaura mashoko echokwadi akarurama.

²⁵А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи.

²⁶nekuti mambo vanoziva zvinhu izvi ivo vandinotaura pamberi pavo ndisingatyi; nekuti ndine chokwadi kuti hapana chimwe chezvinhu izvi chakavanzika kwaari, nekuti chinhu ichi hachina kuitwa pachikona*.

²⁶Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

²⁷Mambo Agripa, munotenda vaporofita here? Ndinoziva kuti munotenda.

²⁷Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная че ги вярваш.

²⁸Ipapo Agripa akati kuna Pauro: Wasara padiki kundipwisa kuva muKristu.

²⁸А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана християнин!

²⁹Pauro akati: Ndinoshuva kuna Mwari kunyange neduku, kana nehuru, musava imwi moga, asi vose vanondinzwa nhasi, vave vose vakadai sezvandiri ini, asi kunze kwezvisungo izvi.

²⁹А Павел [рече]: Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.

³⁰Zvino wakati ataura saizvozvi, mambo akasimuka, nemutungamiriri naBhenike, nevakange vagere navo;

³⁰Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.

³¹vakati vabuda vakataurirana, vachiti: Munhu uyu haaiti chinhu chakafanira rufu kana kusungwa.

³¹И като се оттеглиха [настрана], говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

³²Ipapo Agripa akati kuna Festo: Munhu uyu ungadai asunungurwa dai asina kuzvipfuuridza kuna Kesari.

³²А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне, ако не беше се отнесъл до Кесаря.