¹Zvino kwakati kwatemwa kuti tiende Itaria nechikepe, vakakumikidza Pauro nevamwe vasungwa kuna Jurio mukuru wezana, wehondo yaAgasito.

¹И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

²Zvino takati tapinda muchikepe cheAdhiramitiyamu, chaiva choda kuenda nepamisha yemahombekombe eAsia, tikabva muchikepe Arisitako muMakedhonia weTesaronika anesu.

²И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

³Fume tikabata Sidhoni, Juriasi akaitira Pauro zvakanaka, akamutendera kuti aende kushamwari dzake, kuti abatsirwe.

³На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си, за да му пригодят.

⁴Takati tabva ipapo, tikapfuura nechikepe nenyasi kweSaipuresi, nekuti mhepo yaitipikisa.

⁴И оттам, като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

⁵Zvino takati tayambuka gungwa reKirikia nePamufiriya, takasvika Maira yeRisia.

⁵И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския [град] Мира.

⁶Ipapo mukuru wezana akawana chikepe cheAreksandira chaienda Itaria, ndokutipinzamo.

⁶Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него.

⁷Zvino takati tananaira nechikepe mazuva mazhinji, tikasvika pakatarisana neKinido nemanainai, mhepo isingatitenderi, tikapfuura nenyasi kweKirete, mhiri kwakatarisana neSarimoni.

⁷И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу [нос] Салмон.

⁸Tikapapfuura nemanainai, ndokusvika pane imwe nzvimbo panonzi Zororo Rakanaka, pedo neguta reRasea.

⁸И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей.

⁹Zvino nguva huru yakati yapfuura, nekufamba nechikepe kwava nenjodzi, nekuti kutsanya kwakange kwatopfuura, Pauro akavakurudzira,

⁹Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

¹⁰achiti kwavari: Varume, ndinoona kuti rwendo urwu ruchava nekukuvara nekurashikirwa kukuru, zvisati zviri zvemutoro nechikepe chete, asi nekweupenyu hweduwo.

¹⁰Господа, виждам, че плуването ще бъде [придружено] с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

¹¹Asi mukuru wezana wakateerera mufambisi wechikepe nemwene wechikepe, kupfuura zvinhu zvakarehwa naPauro.

¹¹Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.

¹²Zvino sezvo zororo rakange risina kunaka kugara muchando, vazhinji vavo vakayambira kuti pabviwe, zvimwe vangasvika Fenikisi vagarepo muchando; ndiro zororo reKirete, rakange rakatarira chamhembe mavirira nemaodzanyemba mavirira.

¹²И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и [там] да презимуват.

¹³Zvino mhepo yechamhembe yakati ichirira zvishoma, vakafunga kuti vawana vavariro yavo, vakabvisa zvisungo zvechikepe, vakatevedza Kirita nechikepe.

¹³И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.

¹⁴Asi pasina nguva kwakasimuka mhepo ine simba ichipikisa, yainzi Yuro-kiridhoni*;

¹⁴Но след малко, спусна се от [острова] бурен вятър, наречен евраквилон,

¹⁵Zvino chikepe chakati chabatwa, chisingagoni kumirisana nemhepo tikachirega chichienda.

¹⁵и когато корабът бе настигнат [от вятъра], и поради него не можеше да устои, оставихме се [на вълните] да ни носят.

¹⁶Zvino takamhanya zasi kwechimwe chiwi chiduku, chinonzi Kraudha, tikakwanisa kusungira chikepe nemutsutsuru.

¹⁶И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

¹⁷Vakati vachisimudza, vakashandisa zvibatsiro, vakasunga chikepe nepasi; vachitya kuti vacharasikira pajecha reSitisi, vakaderedza maseiri, ndokungotorwa.

¹⁷и когато я издигнаха, употребяваха[ всякакви] средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

¹⁸Zvino isu tichatambudzwa kwazvo nedutu remhepo, fume vakabudisa nhumbi kunze;

¹⁸И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят [товара].

¹⁹nezuva retatu, takarasa zvombo zvechikepe nemaoko edu.

¹⁹И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба.

²⁰Zvino hakuna kuonekwa zuva kana nyeredzi mazuva mazhinji, nedutu risati riri duku remhepo richingosimba, kubva ipapo tariro yose yekuti tichaponeswa ikapera.

²⁰И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

²¹Zvino vakati vagara nguva refu vasingadyi, Pauro akamira pakati pavo, akati: Varume, mungadai makanditeerera mukasabva Kirete, mukapukunyuka kutambudzika nekurashikirwa uku.

²¹А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.

²²Asi zvino ndinokusimudzirai kuti mutsunge moyo; nekuti hakungavi nekurashikirwa neupenyu pakati penyu, asi chikepe.

²²Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но [само] корабът;

²³Nekuti usiku hwuno kwakamira neni mutumwa waMwari, wandiri wake, newandinoshumira,

²³защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:

²⁴achiti: Usatya Pauro; unofanira kumiswa pamberi paKesari; zvino tarira, Mwari wakupa vose vanofamba newe muchikepe.

²⁴Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

²⁵Naizvozvo varume, tsungai moyo; nekuti ndinotenda Mwari kuti zvichava sezvandaudzwa.

²⁵Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.

²⁶Asi tinofanira kukandirwa pane chimwe chiwi.

²⁶Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

²⁷Zvino usiku hwegumi neuna hwakati hwasvika, tichangozvuzvurudzwa kukwira nekuburuka muAdhira, panenge pakati peusiku vafambisi vechikepe vakafunga kuti voswedera kune imwe nyika.

²⁷А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам натам по Адриатическото [море], около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

²⁸Vakakanda gavi rekuyera vakawana mafadomi* makumi maviri; vakati vapfuura zvishoma, ndokukandazve gavi rekuyera, vakawana mafadomi* gumi nemashanu;

²⁸И като измериха дълбочината, намериха, [че е] двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха, [че е] петнадесет разтега.

²⁹zvino vakatya kuti zvimwe tichawira pamabwe, vakakanda zvimiso zvina neshure kwechikepe, vakashuva kuedza.

²⁹Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

³⁰Zvino vafambisi vechikepe vakati vachida kutiza muchikepe, vaburusira igwa mugungwa, vachiita sevanenge vokanda zvimiso mberi kwechikepe.

³⁰И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

³¹Pauro akati kumukuru wezana nekumauto: Kana ava vakasagara muchikepe, hamugoni kuponeswa.

³¹Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите.

³²Ipapo mauto akagura mabote egwa vakarirega rikawa.

³²Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи [от морето].

³³Zvino kwakati koedza, Pauro akakumbirisa vose kuti vadye, achiti: Nhasi izuva regumi nechina, ramakagara muchitsanya, musingadyi chinhu.

³³А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

³⁴Saka ndinokukumbirisai kuti mudye, nekuti ndezvekuzviponesa; nekuti hakuna ruvhudzi rumwe ruchawa pamusoro weumwe wenyu.

³⁴Затуй ви моля да похапнете, защото това ще [помогне] за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

³⁵Wakati areva zvinhu izvi akatora chingwa akavonga kuna Mwari pamberi pavo vose, akati achimedura akatanga kudya.

³⁵И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде.

³⁶Zvino vakatsunga moyo vose vakatorawo chikafu.

³⁶От това всички се ободриха, та ядоха и те.

³⁷Zvino taiva tose muchikepe mweya mazana maviri nemakumi manomwe nevatanhatu.

³⁷И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

³⁸Zvino vakati vadya vakaguta, vakarerusa chikepe vachikandira zviyo mugungwa.

³⁸И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

³⁹Kwakati kwaedza, vakasaziva nyika; asi vakaona zororo raiva nejecha, vakarangana kana zvaibvira kuitika, kuti vaise chikepe pariri.

³⁹И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с [песъчлив] бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

⁴⁰Ipapo vakagura zvimiso, vakazviisa mugungwa, vakasunungura zvisungo zvekudzoresa nazvo, vakasimudzira seiri repamberi kumhepo, vakaruramira kumahombekombe.

⁴⁰И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.

⁴¹Zvino vakati vachisvika panzvimbo pamasanganirano emakungwa maviri, vakagumhirisa chikepe pasi; muromo ukabatwa kwazvo usingazununguki, asi rutivi rweshure rukavhunika nesimba remafungu.

⁴¹Но изпаднаха на едно място, гдето морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора [на вълните].

⁴²Zvino zano remauto raiva rekuuraya vasungwa, kuti zvimwe vamwe vangashambira vakatiza.

⁴²И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

⁴³Asi mukuru wezana achida kuponesa Pauro, akavadzivisa pazvinangwa zvavo; akaraira kuti vanogona kushambira, vatange kuzviwisira mugungwa, vaende kunyika;

⁴³Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

⁴⁴vamwe vakasara, vamwe pamatanda, vamwe panezvimwe zvipenga zvechikepe. Saizvozvo zvakaitika kuti vose vakapukunyukira kunyika vari vapenyu.

⁴⁴и останалите [да се спасяват], кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха на сушата.