¹Zvino nyika yose yaiva yerurimi rwumwe neyeshoko rimwe.

¹А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.

²Zvino zvakaitika vachifamba kubva kumabvazuva, kuti vakawana bani munyika yeShinari, ndokugarako.

²И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.

³Ndokuti umwe neumwe kumuvakidzani wake: Uyai, ngatiite zvidhina, tizvipise zvikuru. Zvino zvidhina zvakava mabwe kwavari, netara ikava dope kwavari.

³И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.

⁴Zvino vakati: Uyai, ngatizviva­kire guta neshongwe ine musoro uri­kudenga, uye ngatizviitirei zita, zvikasadaro tingapararira pamusoro pechiso chenyika yose.

⁴И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх [да стига] до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.

⁵Zvino Jehovha wakaburuka kuzoona guta neshongwe, yakangi yava­kwa nevanakomana vevanhu.

⁵А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.

⁶Jehovha ndokuti: Tarira, rudzi nderwumwe, uye vane rurimi rwumwe vose, zvino ndizvo zvavanotanga kuita; uye ikozvino hakuchina chi­nhu chavangada kuita chavangadziviswa.

⁶И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.

⁷Uyai, ngatiburuke, tivhiringidze rurimi rwavo ipapo, kuti vasanzwa mutauro weumwe neumwe.

⁷Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.

⁸Naizvozvo Jehovha wakavaparadzira kubva ipapo pamusoro pechiso chenyika, vakamira kuvaka guta.

⁸Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.

⁹Naizvozvo va­katumidza zita raro kuti Bhabheri, nekuti ipapo Jeho­vha wakavhiringidza rurimi rwenyika yose; uye kubva ipapo Jehovha akavaparadzira pachiso chenyika yose.

⁹За това той се наименува Вавилон {Т.е., Бъркотия.}, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

¹⁰Awa marudzi aShemu. Shemu wakange ane makore zana, akabereka Aripakishadhi, makore maviri shure kwemafashame.

¹⁰Ето Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа;

¹¹Shemu ndokurarama, shure kwekubereka Aripakishadhi, makore mazana mashanu; akabereka vanako­mana nevanasikana.

¹¹а откак роди Арфаксада, Сим живя петстотин години, и роди синове и дъщери.

¹²Aripakishadhi ndokurarama makore makumi matatu nemashanu, akabe­reka Shera.

¹²Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала;

¹³Aripakishadhi ndokurarama, shure kwekubereka kwake Shera, makore mazana mana nematatu; akabereka vanakomana nevanasikana.

¹³а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.

¹⁴Shera ndokurarama makore ma­kumi matatu, akabereka Ebheru.

¹⁴Сала живя тридесет години и роди Евера;

¹⁵Shera ndokurarama, shure kwekubereka kwake Ebheru, makore mazana mana nematatu; akabereka vanakomana nevanasikana.

¹⁵а откак роди Евера, Сала живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.

¹⁶Ebheru ndokurarama makore ma­kumi matatu nemana, akabereka Peregi.

¹⁶Евер живя тридесет и четири години и роди Фалека;

¹⁷Ebheru ndokurarama, shure kwekubereka kwake Peregi, makore mazana mana nemakumi matatu; akabereka vanakomana nevanasi­kana.

¹⁷а откак роди Фалека, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.

¹⁸Peregi ndokurarama makore ma­kumi matatu, akabereka Rehu.

¹⁸Фалек живя тридесет години и роди Рагава;

¹⁹Zvino Peregi wakararama, shure kwekubereka kwake Rehu, makore mazana maviri nemapfumbamwe; akabereka vanakomana nevanasikana.

¹⁹а откак роди Рагава, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.

²⁰Rehu ndokurarama makore ma­kumi matatu nemaviri, akabereka Serugu.

²⁰Рагав живя тридесет и две години и роди Серуха;

²¹Zvino Rehu wakararama, shure kwekubereka kwake Serugu, makore mazana maviri nemanomwe; akabereka vanakomana nevanasikana.

²¹а откак роди Серуха, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.

²²Serugu ndokurarama makore ma­kumi matatu, akabereka Nahori.

²²Серух живя тридесет години и роди Нахора;

²³Zvino Serugu wakararama, shure kwekubereka kwake Nahori, makore mazana maviri, akabereka vanako­mana nevanasikana.

²³а откак роди Нахора, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.

²⁴Nahori ndokurarama makore ma­kumi maviri nemapfumbamwe, akabe­reka Tera.

²⁴Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара;

²⁵Zvino Nahori wakararama, shure kwekubereka kwake Tera, makore zana negumi nemapfumbamwe, akabereka vanakomana nevanasikana.

²⁵а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.

²⁶Tera ndokurarama makore ma­kumi manomwe, akabereka Abhuramu, Nahori naHarani.

²⁶Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.

²⁷Zvino izvi zvizvarwa zvaTera. Tera waka­bereka Abhuramu, Nahori naHarani; Harani ndokubereka Roti;

²⁷Ето потомството и на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота.

²⁸Harani akafa, baba vake Tera vasati vafa, panyika yechiberekerwa chake, muUri yevaKara­dhea.

²⁸И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.

²⁹Zvino Abhuramu naNahori vakazvitorera vakadzi; zita remukadzi waAbhu­ramu raiva Sarai; uye zita remukadzi waNahori raiva Mirika, mukunda waHa­rani, baba vaMirika, nababa vaIsika.

²⁹И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарайя, а името на Нахоровата жена Мелха, дъщеря на Арана, който [освен че] беше баща на Мелха, беше баща и на Есха.

³⁰Asi Sarai waiva mhanje, wakange asina mwana.

³⁰А Сарайя беше бездетна, нямаше чадо.

³¹Zvino Tera wakatora Abhuramu mwanakomana wake, naRoti, mwanakomana waHarani, mwanako­mana wemwanakomana wake, naSarai, muroora wake, mukadzi waAbhuramu mwanakomana wake; vakabva Uri yevaKaradhea navo, kuenda kunyika yeKanani; vakasvika Harani, vakagarapo.

³¹И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама та излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, дето се и заселиха.

³²Zvino mazuva aTera aiva makore mazana maviri nemashanu; Tera akafira Harani.

³²И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.