¹Zvino Jehovha wakaonekera kwaari pamiouki* yeMa­mure, ndokugara pamusuwo wetende pakupisa kwezuva;

¹След това Господ се яви на [Авраама] при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата [си] в горещината на деня.

²ndokusimudza meso ake akaona, zvino tarira, varume vatatu vamire pamberi pake; zvino paakavaona wakamhanya kunovachingamidza pamusuwo wetende, akakotamira pasi,

²Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:

³ndokuti: Ishe wangu, kana zvino ndawana nya­sha pameso penyu, ndinokukumbirai, musapfuura pamura­nda wenyu.

³Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.

⁴Ngakuuiswewo mvura shoma, mugoshambidza tsoka dzenyu, muzorore pasi pemuti.

⁴Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.

⁵Zvino ndichauisa chi­medu chechingwa, mugonyaradza moyo yenyu, mugozopfuura, nekuti ndi­zvo zvamapfuurira nekumuranda wenyu. Ivo ndokuti: Ita saizvozvo sezvawataura

⁵И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.

⁶Abhurahamu ndokukurumidza kupi­nda mutende kuna Sara, akati: Kurumi­dza ugadzire zviyero zvitatu zveupfu hwakatsetseka! Kanya, ubike zvingwa zviduku.

⁶Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

⁷Abhurahamu ndokumhanyira kumombe, akatora mhuru ine nyama yakapfava, yakanaka, akapa kujaya, ndokukurumidza kuigadzira.

⁷А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

⁸Zvino wakatora mukaka wakafa, nemukaka mumbishi, nemhuru yaakange agadzira, akazviisa pamberi pavo; akamira pedo navo munyasi memuti, ivo ndokudya.

⁸После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.

⁹Ivo ndokuti kwaari: Uripi Sara mukadzi wako? Iye ndokuti: Tarirai, mutende.

⁹Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.

¹⁰Zvino akati: Zvirokwazvo ndichadzoka nenguva iyi yeupenyu; zvino tarira, Sara mukadzi wako uchava nemwanakomana. Sarawo akazvinzwa ari pamusuwo wetende shure kwake.

¹⁰И рече [Господ]: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.

¹¹Zvino Abhurahamu naSara vakange vakwegura, vava nemakore mazhinji; kwakange kwaguma kuna Sara nemutowo wevakadzi.

¹¹А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.

¹²Naizvozvo Sara wakaseka mukati make achiti: Ndakwegura, ndingava nemufaro here, naishe wangu wachemberawo?

¹²И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?

¹³Jehovha ndokuti kuna Abhurahamu: Sara wasekerei, achiti: Zvirokwazvo neni ndichabereka ndakwegura here?

¹³А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?

¹⁴Kune chi­nhu chinorema kukunda Jehovha here? Nenguva yakatarwa, ndichadzoka kwauri, nenguva ino yeupenyu, uye Sara achava nemwanakomana.

¹⁴Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.

¹⁵Sara ndokuramba achiti: Handina kuseka, nekuti waitya. Asi iye akati: Kwete asi waseka.

¹⁵Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не [е тъй]; ти се засмя.

¹⁶Zvino varume vakasimuka kubva ipapo ndokutarira Sodhoma; Abhurahamu ndokuenda navo achivaperekedza.

¹⁶Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.

¹⁷Zvino Jehovha akati: Ini ndicha­vanzira Abhurahamu zvandinoita here?

¹⁷И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя,

¹⁸Abhurahamu zvaachava zvirokwazvo rudzi rukuru rwune simba, nendudzi dzose dzenyika dzicharopafadzwa nemaari.

¹⁸тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?

¹⁹Nekuti nda­kamuziva, kuti araire vana vake nei­mba yake vanomutevera, vagoche­ngeta nzira yaJehovha kuti vaite kururamisira nekutonga; kuti Jehovha auyise pamusoro paAbhurahamu izvo zvaakataura maererano naye.

¹⁹Защото съм го избрал {Еврейски: познал. Вж. Амос 3:2}, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.

²⁰Jehovha ndokuti: Nekuti kuchema kweSodhoma neGomora kukuru, uye nekuti zvivi zvavo zvinorema zvikuru,

²⁰И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,

²¹ndichaburuka zvino ndigoona kana vakaita zvizere zvinoenderana nekuchema kwaro kwasvika kwandiri; asi kana zvisina kudaro, ndichazviziva.

²¹ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.

²²Zvino varume vakafuratira ipapo, va­kaenda vakananga Sodhoma; asi Abhurahamu wakange achakamira pamberi paJehovha.

²²Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.

²³Zvino Abhurahamu wakaswedera, akati: Mu­chaparadzawo vakarurama pamwe ne­vakaipa here?

²³И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?

²⁴Zvimwe varipo vakarurama makumi mashanu mukati meguta; muchaparadzawo mukasaregerera nzvimbo iyo nekuda kwevakarurama makumi mashanu varimo here?

²⁴Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него?

²⁵Ngazvive kure nemwi kuita chinhu chakadaro, kuuraya wakarurama pamwe newa­kaipa, kuti wakarurama ave sawakaipa; ngazvive kure nemwi. Mutongi wenyika yose haangaiti kururamisira here?

²⁵Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?

²⁶Jehovha ndokuti: Kana ndikawana muSodhoma vakarurama ma­kumi mashanu mukati meguta, ipapo ndicharegerera nzvimbo yose nekuda kwavo.

²⁶И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.

²⁷Zvino Abhurahamu wakapindura ndokuti: Tarirai zvino, ndatsunga kutaura naJehovha, ini guruva nedota.

²⁷А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;

²⁸Zvimwe kuchashaikwa vashanu kuvakarurama makumi mashanu; muchaparadza guta rose nekuda kwevashanu here? Ndokuti: Handingariparadzi kana ndikawa­namo makumi mana nevashanu.

²⁸може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.

²⁹Zvino wakataurazve naye akati: Zvimwe kuchawanikwamo makumi mana. Iye ndokuti: Handingazviiti nekuda kwamakumi mana.

²⁹А [Авраам] пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.

³⁰Akabva ati: Ndinokumbira Jehovha arege kunditsamwira, kana ndikataura. Zvi­mwe makumi matatu vachawanikwamo. Iye ndokuti: Handingazviiti kana ndikawanamo makumi matatu.

³⁰А [Авраам] рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.

³¹Zvino akati: Tarira zvino, ndatsunga kutaura naJehovha; zvimwe kuchawanikwamo makumi maviri. Iye ndokuti: Handingari­paradzi nekuda kwemakumi maviri.

³¹А [Авраам] рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя [града].

³²Zvino wakati: Ndinokumbira Jehovha ngaarege kutsamwa, ndikataurazve ka­mwe; zvimwe kuchawanikwa gumi. Iye ndokuti, Handingariparadzi nekuda kwevane gumi.

³²Тогава [Авраам] рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя.

³³Zvino Jehovha wakabva apedza kutaura naAbhurahamu; naAbhurahamu akadzokera kunzvimbo yake.

³³А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.