¹Zvino vatumwa vaviri vakasvika So­dhomua madekwanai. Uye Roti wakangae agere pasuwo reSodhoma. Roti ndokuvaona, ndokusimuka kunovachingamidza, akakotamira pasi nechiso chake;

¹Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече:

²ndokuti: Tarirai zvino, madzishe angu, chitsaukirai henyu mumba memuranda wenyu, mu­gare usiku, uye mushambe tsoka dzenyu, mugofumira moenda rwendo rwenyu. Zvino vakati: Kwete asi tichagara panzira usiku hwose.

²Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме.

³Zvino wakavagombedzera zvikuru kusvikira vatendeukira kwaari ndokupinda mimba make; iye ndokuvaitira mabiko, ndokuvabikira chingwa chisina mbiriso, ndokubva va­dya.

³Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.

⁴Zvino vasati vavata, varume veguta, varume veSodhoma, vakako­mba imba, kubva kumuduku kusvikira kumukuru, vanhu vose vachibva kumugumo.

⁴А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата

⁵Zvino vakadana Roti ndokuti kwaari: Varipi varume vasvika kwauri usiku huno? Vabudisire kwatiri kuti tiva­zive.

⁵и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем.

⁶Roti ndokubudira kwavari kumusuwo, ndokuvhara musuwo shure kwake.

⁶А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си, и рече:

⁷Ndokuti: Ndinokukumbirai, hama dzangu, musaita zvakaipa.

⁷Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.

⁸Tarirai zvino, ndine vakunda vaviri vasina kumboziva murume, ndinokumbirisa, regai ndivabudisire kwamuri, mugoita kwavari sezvakanakira meso enyu; asi kuvarume ava, musaita chinhu, nekuti ndizvo zvava­kapindira mumumvuri wedenga reimba rangu.

⁸Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми.

⁹Asi vakati: Suduruka! Vakatizve: Uyu woga wakauya kuva mweni, zvino unoda kuva mutongi here? Ikozvino tichaita zvakaipa kwauri kupfuura ivo. Vakamanikidza zvikuru murume Roti, vakaswedera kuputsa gonhi.

⁹Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата.

¹⁰Asi va­rume vakatambanudza maoko avo, vaka­kwevera Roti mumba mavari, ndokupfiga gonhi.

¹⁰Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата.

¹¹Ndokurova varume vaiva pamusuwo weimba neupofu, kubva kumuduku kusvikira kumukuru, vakaneta nekutsvaka musuwo.

¹¹Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата.

¹²Va­rume ndokuti kuna Roti: Uchine vana ani pano? Mukwasha, nevanakomana vako, nevakunda vako, newose waunaye muguta, mubudise panzvimbo ino.

¹²Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място;

¹³Nekuti tichaparadza nzvimbo ino, nekuti kuchema kwavo kukuru pamberi pechiso chaJehovha; zvino Jehovha watituma kuiparadza.

¹³защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем.

¹⁴Zvino Roti wakabuda, ndokutaura nevakwasha vake, vaizo­wana vakunda vake, ndokuti: Simukai mubude munzvimbo ino; nekuti Jehovha uchaparadza guta. Asi vakaita seunoita musara pameso evakwasha vake.

¹⁴И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.

¹⁵Zvino utonga huchitsvuka, vatumwa va­kakurumidzisa Roti vachiti: Simuka, tota mukadzi wako nevakunda vako vaviri vari pano, zvimwe ungaparadzwa mukurangwa kweguta.

¹⁵Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град.

¹⁶Asi achiri kunonoka, varume vakabata ruoko rwake, neruoko rwemukadzi wake, neruoko rwevakunda vake vaviri; Jehovha achimuitira tsitsi; ndokumubudisa, vakamuisa kunze kweguta.

¹⁶Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали.

¹⁷Zvino zvakaitika vavabu­disa kunze, kuti wakati: Tiza nekuda kweupenyu hwako, usacheuka shure kwako, kana kumira pabani rose, tizira kugomo, zvimwe ungaparadzwa.

¹⁷И като го изведоха вън, рече [единият на Лота]: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш [някъде] в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш.

¹⁸Roti ndokuti kwavari: Zvisadaro Ishe wangu.

¹⁸А Лот им рече: Ах, Господи, не така!

¹⁹Tarirai zvino, muranda wenyu wakawana nyasha pameso enyu, uye ma­kurisa tsitsi dzenyu dzamaira kwandiri, pakuponesa upenyu hwangu; asi handigoni kutizira kugomo, zvimwe zvakaipa zvingandinamatira ndikafa.

¹⁹Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш [още] по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра.

²⁰Tarirai zvino, guta iri riri pedo kutizira kwariri; uye iduku. ndinokumbira nditizire kwariri (harizi duku here?) Mweya wangu ugorarama.

²⁰Гледай, моля, тоя град е близо, за да прибягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък [град?]) и така животът ми ще се опази.

²¹Zvino wakati kwaari: Tarira, ndagamuchira chiso chako pachinhu ichi, kuti ndisaparadza guta iri rawareva.

²¹Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.

²²Kurumi­dza, tizirako, nekuti handigoni kuita chinhu kusvikira wasvikapo. Naizvozvo zita reguta rakanzi Zoari.

²²Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, доде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор {Т.е., Малък.}.

²³Zuva rakange rabuda panyika Roti paakasvika paZoari.

²³Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.

²⁴Zvino Jehovha wakanaisa pamusoro peSodhoma nepamusoro peGomora sarufa nemoto, zvichibva kunaJehovha kumatenga.

²⁴Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.

²⁵Zvino wakaparadza maguta iwawo, nebani rose, nevagari vose vemaguta, nezvaitunga pavhu.

²⁵Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.

²⁶Asi mukadzi wake wakacheuka ari shure kwake, akava mbiru yemunyu.

²⁶Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.

²⁷Zvino Abhurahamu wakafumira kunzvimbo kwaakamira pamberi paJehovha.

²⁷Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа;

²⁸Zvino wakatarira kurutivi rweSodhoma neGomora neku­nyika yose yebani, akaona, zvino tarira, utsi hwenyika iyo huchikwira seutsi hwechoto.

²⁸и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.

²⁹Zvino zvakaitika Mwari paakaparadza maguta ebani, kuti Mwari wakarangarira Abhurahamu, akabudisa Roti pakati pekuparadzwa ikoko, nguva yaakaparadza maguta makanga muchigara Roti.

²⁹И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот.

³⁰Zvino Roti wakakwira achibuda muZoari, akagara mugomo, nevaku­nda vake vaviri pamwe naye; nekuti wakatya kugara muZoari; ndokugara, mubako, iye nevakunda vake vaviri.

³⁰А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.

³¹Zvino dangwe rakati kumuduku: Baba vedu vakwegura, uye hakuna murume panyika ino ungapinda kwatiri, nemutowo wenyika yose.

³¹Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.

³²Uya timwise baba vedu waini, tigovata navo kuti tichengete mbeu kubva kuna baba vedu.

³²Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.

³³Vakamwisa baba vavo waini usiku ihwohwo, dangwe ndokupinda ndoku­vata nababa vake; asi havana kuziva pakuvata kwake pasi kana pakumuka kwake.

³³И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе.

³⁴Zvino zvakaitika chifume kuti dangwe rakati kumuduku: Tarira, ndakavata nababa va­ngu usiku hwapfuura; ngativamwise waini usiku hunowo, ugopinda, vata navo kuti tichengete mbeu kubva kuna baba vedu.

³⁴На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомство от баща си.

³⁵Vakamwisa baba vavo waini usiku ihwohwowo, muduku akasimuka, ndokuvata navo, asi havana ku­ziva pakuvata kwake pasi kana pakumuka kwake.

³⁵И тъй, и оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.

³⁶Naizvozvo vakunda vaRoti va­viri vakava nemimba kuna baba vavo.

³⁶Така и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си.

³⁷Zvino dangwe rakabereka mwanakomana, akatumidza zita rake kuti Moabhu, ndiye baba vevaMoabhu ku­svikira zuva rino.

³⁷И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците.

³⁸Nemuduku wakaberekawo mwanakomana, akatumi­dza zita rake kuti Bheniami; ndivo baba vevana vaAmoni kusvikira zuva rino.

³⁸Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.