¹Zvino Abhurahamu wakange akwegura, ava nemazuva mazhinji kwazvo; naJehovha wakange aropafadza Abhurahamu pazvinhu zvose.

¹А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,

²Abhurahamu ndokuti kumuranda wake, mukurusa weimba yake, waitonga zvose zvaaka­nge anazvo: Chimboisa chanza chako pasi pechidya changu,

²рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми;

³ndigokupi­kisa naJehovha, Mwari wekumatenga, naMwari wepasi, kuti haungatoreri mwanakomana wangu mukadzi kuvanasikana veKanani, vandinogara pakati pavo;

³и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;

⁴asi uchaende kunyika yekwangu nekuhama dzekwangu, unotorera mukadzi mwanakomana wangu Isaka.

⁴но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и [от там] да вземеш жена за сина ми Исаака.

⁵Zvino muranda wakati kwaari: Zvimwe mukadzi ungasada kunditevera ku­nyika ino, zvino ndingadzosera zvirokwazvo mwanakomana wenyu kunyika kwama­kabva here?

⁵А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл?

⁶Abhurahamu ndokuti kwaari: Che­njera kuti urege kudzosera mwanako­mana wangu ikoko.

⁶Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.

⁷Jehovha, Mwari wekumatenga, iye wakanditora paimba yababa vangu nemunyika yechizvarigo cha­ngu, iye wakataura neni, newakandipikira, achiti: Kumbeu yako, ndichapa nyika ino, ndiye achatuma mutumwa wake pamberi pako, kuti umutorere ikoko mukadzi mwanakomana wangu.

⁷Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там.

⁸Asi kana mukadzi asingatendi kukutevera, ipapo iwe uchasunungurwa pamhiko yangu iyi; chete usadzosera mwanakomana wangu ikoko.

⁸Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.

⁹Muranda ndokuisa ruoko rwake pasi pechi­dya chaAbhurahama tenzi wake, ndokupika kwaari pamusoro penyaya iyi.

⁹Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо.

¹⁰Muranda ndokutora makamera gumi pamakamera atenzi wake, akaenda, nenhumbi dzose dzakanaka dzatenzi wake muruoko rwake, ndokusimuka ndokuenda Mesopotamia kuguta raNahori.

¹⁰И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.

¹¹Zvino wakafugamisa maka­mera kunze kweguta patsime remvura panguva yemadekwana, iri nguva vakadzi yavanobuda kunochera mvura.

¹¹И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.

¹²Zvino wakati: Jehovha, Mwari watenzi wangu Abhu­rahamu, ndibudiririsei henyu nhasi, muitire tsitsi tenzi wangu Abhurahamu.

¹²Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама.

¹³Tarirai, ndimire patsime re­mvura, uye vakunda vevanhu veguta vobuda kuzochera mvura.

¹³Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода.

¹⁴Zvino ngazviitike kuti musikana muduku wandichati kwaari: Ndirerekerewo chirongo chako ndimwe, ndokuti: Imwai, nemakamera enyu ndichaamwisa; ndiye wamakatsaurira muranda wenyu Isaka; uye neizvozvo ndichaziva kuti makaitira tenzi wangu tsitsi.

¹⁴Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; - тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.

¹⁵Zvino zvakaitika asati apedza ku­taura, kuti tarira, Rabheka wakabuda, wakaberekerwa Bhetueri, mwanakomana waMirika, mukadzi waNahori munin'ina waAbhurahamu, uye ane chirongo pafudzi rake.

¹⁵Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.

¹⁶Zvino musikana uyu wakange akanaka kwazvo pakuonekera, mhandara isina murume wakambomuziva; ndokuburukira kutsime, ndokuzadza chirongo chake, ndokukwira.

¹⁶Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.

¹⁷Zvino muranda wakamhanyira kunomuchingamidza, ndokuti: Dondipawo svimvura pachirongo chako ndimwe.

¹⁷А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.

¹⁸Iye ndokuti: Imwai, ishe wangu; ndokukurumidza kutura chirongo chake paruoko rwake, ndokumumwisa.

¹⁸А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие.

¹⁹Zvino apedza kumumwisa wakati: Ndichachererawo makamera enyu ku­svikira apedza kunwa.

¹⁹И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят.

²⁰Zvino akakurumidza ndokudururira chirongo chake muchimwiro, ndokumhanyirazve kutsime kunochera, akacherera makamera ake ose.

²⁰И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.

²¹Zvino murume wakamutarisisa anyerere, kuti azive kana Jehovha amubudiririsa parwendo rwake kana kwete.

²¹А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.

²²Zvikaitika makamera apedza kumwa, kuti murume wakatora chindori chendarama chine uremu hwehafu yeshekeri, nezvishongo zviviri zvemaoko ake, uremu hwazvo hwaiva mashekeri gumi endarama;

²²Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:

²³ndokuti: Uri mukunda waani? Ndiudze. Kumba kwababa vako kune nzvimbo yekuti tirare here?

²³Чия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?

²⁴Iye ndokuti: Ndiri mukunda waBhe­tueri mwanakomana waMirika waaka­berekera Nahori.

²⁴А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.

²⁵Akatiwo kwaari: Zvose tinazvo uswa hwakaoma nechikafu chezvipfuwo chizhinji, nenzvimbo yekurara.

²⁵Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване.

²⁶Murume ndokukotamisa musoro wake, ndokushumira Jehovha.

²⁶Тогава човекът се наведе та се поклони на Господа.

²⁷Zvino wakati: Ngaarumbidzwe Jehovha Mwari watenzi wangu Abhurahamu, usina kurega nyasha dzake nekutendeka kwake kuna tenzi wangu; ndiri ini, ndiri munzira, Jehovha wakanditungamirira kumba kwehama dzatenzi wangu.

²⁷И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.

²⁸Zvino musikana wakamhanya, ndokunoudza imba yamai vake zvemashoko akadai.

²⁸А момата се затече, та разказа тия неща на майка си.

²⁹Zvino Rabheka waiva nehanzvadzi wezita rainzi Rabhani; Rabhani ndokumhanyira panze kumurume kutsime.

²⁹И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се затече вън при човека на извора.

³⁰Uye zvakaitika paakaona chindori nezvishongo pamaoko ehanzvadzi yake, anzwa mashoko aRabheka hanzvadzi yake, achiti: Ndizvo zva­taura murume kwandiri, kuti wakaenda kumurume, zvino tarira, umire pamakamera patsime.

³⁰Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора.

³¹Zvino akati: Pinda iwe wakaro­pafadzwa naJehovha; unomirirei ku­nze? nekuti ndagadzirira imba nenzvimbo yemakamera.

³¹И рече му: Влез, ти благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.

³²Murume ndokuuya mumba, ndokusunungura makamera ndokupa makamera uswa hwakaoma nezveku­dya zvezvipfuwo; nemvura yekushambidza tsoka dzake netsoka dzevarume vaiva naye.

³²И тъй, човекът влезе в къщи; а [Лаван] разтовари камилите [му] и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.

³³Zvino kwakagadzikwa pa­mberi pake kuti adye; asi iye akati: Handizodyi kusvikira ndataura ­shoko rangu. Iye ndokuti: Taura.

³³И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям доде не кажа думата си. А [Лаван] рече: Казвай.

³⁴Ndokuti: Ndiri muranda waAbhurahamu.

³⁴Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама.

³⁵Zvino Jehovha wakaropafadza te­nzi wangu zvikuru; uye wava mukuru, waka­mupawo makwai, nemombe, nesirivha, nendarama, nevarandarume nevarandakadzi, nemakamera, nemadhongi.

³⁵Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.

³⁶NaSara mukadzi watenzi wangu wakaberekera tenzi wangu mwanakomana paakange akwegura; zvino wakapa kwaari zvose zvaanazvo.

³⁶И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко що има.

³⁷Zvino tenzi wangu wakandipikisa achiti: Usa­torera mwanakomana wangu mukadzi kuvakunda vevaKanani, vemunyika yavo mandigere;

³⁷И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.

³⁸asi uchaenda kuimba yababa vangu nekuhama dzangu unotorera mwanakomana wangu mukadzi.

³⁸Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и [от там] да вземеш жена за сина ми.

³⁹Zvino ndakati kuna tenzi wangu: Zvimwe mukadzi haanganditeveri.

³⁹И рекох на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мене.

⁴⁰Iye ndokuti: Jehovha, wandinogarofamba pamberi pake, uchatuma mutumwa wake newe, uchabudiririsa nzira yako; uye uchatorera mwanakomana wangu mukadzi kuhama dzangu nekuimba yababa vangu.

⁴⁰Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.

⁴¹Ipapo uchasunungurwa pamhiko yangu kana wasvika kuhama dzangu, uye kana vasingakupi iye, uchasunungurwa pamhiko yangu.

⁴¹[Само] тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

⁴²Zvino ndasvika nhasi ku­tsime, ndokuti: Jehovha, Mwari watenzi wangu Abhurahamu, kana muchibudiririsa nzira yangu, yandinofamba nayo;

⁴²И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,

⁴³tarirai, ndimire patsime remvura; zvino ngazviitike kuti mhandara inobuda kuzochera mvura, uye ndikati kwaari: Ndipewo svimvura pachiro­ngo chako, ndimwe;

⁴³ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,

⁴⁴iye ndokuti kwandiri: Imwai nemwi, uye ndichacherera makamera enyuwo; ave ndiye mukadzi Jehovha waakatsaurira mwanakomana watenzi wangu.

⁴⁴и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.

⁴⁵Zvino ndisati ndape­dza kutaura mumoyo mangu, tarira, Rabheka wabuda ane chirongo chake pafudzi rake; ndokuburukira kutsime, ndokuchera. Zvino ndati kwaari: Dondipawo ndi­mwe.

⁴⁵Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия.

⁴⁶Iye ndokukurumidza, akatura chirongo paari ndokuti: Imwai, uye ndichamwisa makamera enyu­wo; ini ndikamwa, akamwisa makame­rawo.

⁴⁶И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите.

⁴⁷Zvino ndamubvunza ndokuti: Uri mukunda waani? Iye ndokuti: Mukunda waBhetueri, mwanakomana waNahori, Mirika waakamuberekera; zvino ndaisa chindori mumhino dzake, nezvishongo pamaoko ake.

⁴⁷Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: [Аз съм] дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й.

⁴⁸Ndokukota­misa musoro wangu, ndokushumira Jeho­vha, ndikakudza Jehovha, Mwari watenzi wangu Abhurahamu, iye wakanditungamirira panzira yakarurama, kuti mukunda wemunin'ina watenzi wangu ndimutorere mwanakomana wake.

⁴⁸И наведох се та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.

⁴⁹Ikozvino kana muchiitira tenzi wangu moyochena nekutendeka, ndiudzei; kana zvisakadaro, ndiudzei, kuti ndiende kuruoko rwerudyi kana kuruboshwe.

⁴⁹Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, [пак] ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.

⁵⁰Ipapo Rabhani naBhetueri vakapi­ndura vakati: Chinhu ichi chinobva kuna Jehovha; hatigoni kutaura kwauri zvakaipa kana zvakanaka.

⁵⁰А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.

⁵¹Tarira, Rabheka uri pamberi pako, tora uende, uye ngaave mukadzi wake, Jehovha sezvakareva.

⁵¹Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.

⁵²Zvino zvakaitika, kuti muranda waAbhura­hamu paakanzwa mashoko avo, waka­kotamira pasi pamberi paJehovha.

⁵²Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.

⁵³Muranda ndokubudisa zvishongo zvesiri­vha, nezvishongo zvendarama, nenguvo, akapa Rabheka, akapawo hanzvadzi yake namai vake nhumbi dzinokosha.

⁵³И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.

⁵⁴Zvino vakadya vakamwa, iye nevarume vaiva naye, vakagara usiku hwose, vakamuka mangwanani, iye ndokuti: Regai ndiende kuna tenzi wangu.

⁵⁴Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, [слугата] рече: Изпратете ме при господаря ми.

⁵⁵Asi hanzvadzi yake namai vake vakati: Musikana ngaagare nesu ma­zuva kana gumi, shure kweizvozvi ngaaende.

⁵⁵А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.

⁵⁶Zvino wakati kwavari: Musandinonosa, Jehovha zvaakabudiririsa nzira yangu; regai ndie­nde kuti ndiende kuna tenzi wangu.

⁵⁶Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.

⁵⁷Ivo ndokuti: Ngatidane musikana, tinzwe muromo wake.

⁵⁷А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.

⁵⁸Zvino vakadana Rabheka, ndokuti kwaari: Uchaenda nemu­rume uyu here? Iye ndokuti: Ndichaenda.

⁵⁸И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.

⁵⁹Zvino vakarega Rabheka hanzvadzi yavo achienda, nemureri wake, nemu­randa waAbhurahamu nevarume vake.

⁵⁹И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.

⁶⁰Zvino vakaropafadza Rabheka, vakati kwaari: Iwe, hanzvadzi yedu, uve zvuru zvemazana, mbeu yako ngaive varidzi vemasuwo evanoivenga.

⁶⁰И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.

⁶¹Zvino Rabheka wakasimuka nevasikana vake, vakatasva makamera, vakatevera murume uyo; muranda akatora Rabheka, akaenda.

⁶¹И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.

⁶²Zvino Isaka wakasvika achibva pamusuwo wetsime Rahayi-Royi; nekuti waigara kunyika yekuchamhembe.

⁶²А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.

⁶³Zvino Isaka waka­buda kunorangarira kusango nenguva yemadekwani; ndokusimudza meso ake, akaona, tarira, makamera anouya.

⁶³И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха.

⁶⁴Zvino Rabheka wakasimudza meso ake; akati aona Isaka akazviwisa paka­mera.

⁶⁴Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата.

⁶⁵Zvino wakati kumuranda: Ndiani mu­rume uyu unofamba musango kuzotichingamidza? Muranda ndokuti: Nditenzi wangu. Iye ndokutora chifukidzo chechiso chake, akazvifukidza.

⁶⁵Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.

⁶⁶Zvino muranda wakaudza Isaka zvinhu zvose zvaakange aita.

⁶⁶И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил.

⁶⁷Isaka aka­muisa mutende ramai vake Sara, akatora Rabheka, akava mukadzi wake; akamuda. Isaka akanyaradzwa shure kwekufa kwa­mai vake.

⁶⁷Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след [смъртта] на майка си.