¹Zvino zvakaitika kuti Isaka ava mutana, meso ake owonera madzedzerere, asingachaoni, wakadana Esau mwa­nakomana wake mukuru, ndokuti kwaari: Mwana wangu! Iye ndokuti kwaari: Tarirai ndiri pano.

¹Когато остаря Исаак и очите му ослабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме.

²Akabva ati: Tarira zvino ndakwegura; handizivi zuva rekufa kwangu.

²Тогава той каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра;

³Naizvozvo ikozvino, tora hako zvombo zvako, goba rako, neuta hwako, ugobuda kusango undivhimire nyama yemhuka,

³вземи прочее, още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и улови ми лов,

⁴Ugondigadzirira chikafu chinonaka, sechandinoda, ugondivigira kuti ndi­dye, kuti mweya wangu ukuropafadze ndisati ndafa.

⁴та ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра.

⁵Zvino Rabheka wakanzwa Isaka paakataura naEsau mwanakomana wake. Esau ndokuenda kusango kunovhima nyama yemhuka kuti auye nayo.

⁵А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исава. И Исав отиде на полето да улови лов и го донесе.

⁶Rabheka ndoku­taura naJakove mwanakomana wake achiti: Tarira, ndanzwa baba vako va­chitaura naEsau, mukoma wako, vachiti:

⁶Тогава Ревека продума на сина си Якова, казвайки: Виж, аз чух баща ти да говори на брата ти с тия думи:

⁷Nditorere nyama yemhuka, ugondigadzirira chikafu chinoanaka kuti ndidye, ndigokuro­pafadza pamberi paJehovha ndisati ndafa.

⁷Донеси ми лов и сготви ми вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа преди да умра.

⁸Naizvozvo ikozvino mwanakomana wangu, teerera inzwi rangu kune zvandinokuraira.

⁸Сега, прочее, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми.

⁹Chidoenda ikozvino kuboka rezvipfuwo, unditorere kubva ipapo mbudzana mbiri dzakanaka dzembudzi, zvino ndichadzigadzira chikafu chinonaka chababa vako, sechavanoda;

⁹Иди още сега в стадото и донеси ми от там две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;

¹⁰ugoenda nacho kuna baba vako vadye, uye kuti vakuropafadze rufu rwavo rasati rwasvika.

¹⁰и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре.

¹¹Jakove ndokuti kuna Rabheka mai vake: Tarirai, Esau mukoma wa­ngu, murume une mvere, asi ini ndiri murume wakatsetseka.

¹¹Но Яков рече на майка си Ревека: Виж брат ми Исав е космат, а аз съм гладък.

¹²Zvimwe baba vangu vachandipurudzira, ndokuva pameso avo­seunovadadira, uye ndichazviuyisira rushambwa pachinzvimbo chekuro­pafadzwa.

¹²Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.

¹³Mai vake ndokuti kwaari: Rushambwa rwako ngarwuve pamusoro pangu, mwanakomana wangu; teerera chete inzwi rangu, ugoenda unonditorera.

¹³А майка му рече: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми, и иди та ми ги донеси.

¹⁴Zvino wakaenda, akadzi­tora, akadziuisa kuna mai vake; mai vake ndokugadzira chikafu chinonaka sechaidika­mwa nababa vake.

¹⁴И тъй, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.

¹⁵Zvino Rabheka wakatora nguvo dzakanaka dzaEsau mwa­nakomana wake mukuru, dzaaiva nadzo mumba, ndokudzifukidza Jakove mwana­komana wake muduku;

¹⁵После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исава, които се намираха в къщи при нея и с тях облече по-младия си син Якова.

¹⁶zvino zvikumba zvembudzana wakaisa pamaoko ake, nepakatsetseka pemutsipa wake.

¹⁶И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи.

¹⁷Zvino wakapa chikafu chinonaka nechingwa zvaakange agadzirira muruoko rwaJakove mwana­komana wake.

¹⁷Тогава даде в ръцете на сина си Якова вкусното ястие и хляба, който бе приготвила.

¹⁸Iye ndokuenda kuna baba vake akati: Baba vangu! Ivo ndokuti: Ndiri pano; ndiwe ani mwanakomana wangu?

¹⁸И тъй, той отиде при баща си и рече: Тате. А Исаак рече: Ето ме; кой си ти, синко?

¹⁹Jakove ndokuti kuna baba vake: Ndini Esau dangwe renyu; ndaita sezvamandi­udza; mukai henyu mugare, mudye zvenyama yangu yemhuka, kuti mweya wenyu undiropafadze.

¹⁹И Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти.

²⁰Isaka ndokuti kumwanakomana wake: Sei waiwana nekukurumidza zvakadai mwanakomana wangu? Iye ndokuti: Nekuti Jehovha Mwari wenyu waiuisa pamberi pangu.

²⁰Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог ми даде добър успех.

²¹Isaka ndokuti kuna Jakove: Swedera hako kuti ndikupurudzire, mwanakomana wangu, ndizive kuti uri mwanakomana wangu Esau amene, kana kwete.

²¹Тогава Исаак рече на Якова: Моля, синко, приближи се, за да те попипам да ли си същият ми син Исав, или не.

²²Jakove ndokuswedera kuna Isaka baba vake; ivo vakamupurudzira vakati: Inzwi inzwi raJakove, asi maoko maoko aEsau.

²²И приближи се Яков при баща си Исаака; и той, като го попипа, рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови.

²³Asi haana kumu­ziva nekuti maoko ake akanga ane mvere semaoko emukuru wake Esau; naizvozvo wakamuropafadza.

²³И не го позна, защото ръцете му бяха космати, като ръцете на брата му Исава; и благослови го.

²⁴Ndokuti: Ndiwe mwa­nakomana wangu Esau chaiye here? Iye ndokuti: Ndini.

²⁴И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той рече: Аз.

²⁵Zvino akati: Iswededze kwandiri kuti ndidye zvenyama yemhuka yemwana­komana wangu, kuti mweya wangu ukuropa­fadze. Iye ndokuswededza kwaari, zvino akadya; ndokumuvigira waini, ndokumwa.

²⁵Тогава каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде; донесе му и вино, та пи.

²⁶Zvino baba vake Isaka vakati kwaari: Chiswedera, unditsvode, mwanakomana wangu.

²⁶А баща му Исаак му рече: Приближи се сега и целуни ме, синко.

²⁷Zvino wakaswedera, akamutsvoda; ndoku­nzwa munhuwi wenguvo dzake, ndokumuro­pafadzwa, zvino akati: Tarira, munhuwi wemwanakomana wangu, semunhuwi wesango Jehovha raakaropafadza.

²⁷И той се приближи та го целуна; и [Исаак] помириса дъха на облеклото му, и го благослови, казвайки: - Ето, дъхът на сина ми Е като дъх на поле, което е благословил Господ.

²⁸Naizvozvo Mwari ngaakupe zvedova rekumatenga, nekukora kwenyika, nezviyo zvakawanda newaini itsva.

²⁸Бог да ти даде от росата на небето, И от тлъстината на земята, И изобилие на жито и на вино.

²⁹Vanhu ngavakushumire, nemarudzi ngaakufugamire. Iva ishe wehama dzako, nevanakomana vamai vako ngavakufugamire. vanokupa rushambwa ngavapiwe rushambwa, uye vanokuropafadza ngavaropafadzwe.

²⁹Племена да ти слугуват И народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си, И да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, И благословен всеки, който те благославя.

³⁰Zvino zvakaitika Isaka paakangopedza kuropa­fadza Jakove, Jakove achangobuda pamberi palsaka baba vake, Esau mu­koma wake wakasvika achibva paku­vhima kwake.

³⁰Щом като свърши Исаак да благославя Якова, и Яков току що беше се разделил с баща си Исаака, дойде брат му Исав от лова си.

³¹Naiye wakagadzira chikafu chinonaka, akauya nacho kuna baba vake; akati kuna baba vake: Baba vangu ngavamuke, vadye zvenyama yemhuka yemwanakomana wavo, kuti mweya we­nyu undiropafadze.

³¹Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му рече: Да стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.

³²Zvino Isaka baba vake vakati: Ndiwe ani? Iye ndokuti: Ndini mwa­nakomana wenyu, dangwe renyu Esau.

³²А баща му Исаак му рече: Кой си ти? И той каза: Аз съм син ти, първородният ти, Исав.

³³Isaka ndokubvunda nekubvunda kukurusa, akati: Ko ndiani wavhima nyama yemhuka, akauya nayo kwandiri, ndikadya zvayo zvose usati wasvika? Zvino ndamuropa­fadza, hongu ucharo­pafadzwa.

³³Тогава Исаак се разтрепери твърде много, и каза: А кой ще е оня, който улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да дойдеш ти, и го благослових? - Да! и благословен ще бъде.

³⁴Zvino Esau wakati achinzwa mashoko ababa vake, akachema nekuchema ku­kuru kunorwadza zvikurusa, ndokuti kuna baba vake: Ndiropafadzei, iniwo, baba vangu!

³⁴Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и рече на баща си: Благослови ме, ей мене, тате.

³⁵Zvino akati: Munin'ina wako wauya nekunyengedzera, akatora ropafadzo yako.

³⁵А той рече: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.

³⁶Zvino akati: Imhaka yekuti vakatumidza zita rake Jakove here, ­kuti zvino wandinyengedzera kaviri aka; udangwe hwangu wakatora, zvino tarira, ikozvino wanditorera ropafadzo yangu. Ndokuti: Hamuna kundichengeterawo ropafadzo here?

³⁶И рече [Исав]: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път той ме е изместил: отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И рече: Не си ли задържал за мене благословение?

³⁷Isaka ndokupindura ndokuti kuna Esau: Tarira, ndamuita ishe wako, nehama dzake dzose ndapa kwaari vave varanda vake; ndamusimbisa nezviyo newaini; zvino chii chandingakuitira, mwanakomana wangu?

³⁷А Исаак в отговор рече на Исава: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги, и надарих го с жито и вино; какво, прочее, да сторя за тебе, синко?

³⁸Esau ndokuti kuna baba vake: Mu­nongova neropafadzo imwe yoga here, baba vangu? Ndiropafadzei i­niwo, baba vangu. Esau ndokusimudza inzwi rake ndokuchema.

³⁸И Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови ме, ей мене, тате. И Исав плака с висок глас.

³⁹Zvino Isaka baba vake ndokupindura akati kwaari: Tarira, ugaro hwako huchava kure nekukora kwenyika,uye kure nedova rekudenga rinobva kumusoro.

³⁹Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, Наросявани от небето горе;

⁴⁰Uye nemunondo wako uchararama, uye uchashumira munin'ina wako. Asi zvichaitika pauchapukunyuka, kuti uchavhuna joko rake ribve pamutsipa wako.

⁴⁰С ножа си ще живееш, а на брата си ще слугуваш; Но когато въстанеш Ще строшиш ярема му от врата си.

⁴¹Zvino Esau wakavenga Jakove nekuda kweropafadzo baba vake yavakamuropafadza nayo. Esau ndokuti mumoyo make: Mazuva ekuchema baba vangu aswedera, zvino ndichauraya munin'ina wangu Jakove.

⁴¹И Исав мразеше Якова поради благословението, с което баща му го благослови; и думаше Исав в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брата си Якова.

⁴²Zvino mashoko awa aEsau mwanakomana wake mukuru akaudzwa Rabheka, ndokutuma kunodana Jako­bho, mwanakomana wake muduku, ndokuti kwaari: Tarira, Esau mukoma wako unozvivaraidza pamusoro pako kuti akuuraye.

⁴²И казаха на Ревека думите на по-стария й син Исав; затова тя прати да повикат по-младия й син Якова, и му рече: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие.

⁴³Naizvozvo ikozvino, mwanakomana wa­ngu, teerera inzwi rangu; simuka utizire kuna Rabhani hanzvadzi yangu kuHarani,

⁴³Сега прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата ми Лавана в Харан,

⁴⁴ugare naye mazuva mashoma, kusvikira shungu dzemukoma wako dzaserera,

⁴⁴и поживей при него известно време, доде премине яростта на брата ти, -

⁴⁵kusvikira kutsamwa kwemukoma wako kwaserera kubva kwauri, uye akangamwe zvawamuitira; Ipapo ndichatuma kuzokutora kubva ikoko; nemhaka yei ndicharasikirwa nemwi muri vaviri nemusi mu­mwe?

⁴⁵доде премине от тебе гнева на брата ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?

⁴⁶Rabheka ndokuti kuna Isaka: Ndanetswa neupenyu hwangu nekuda kwevakunda vaHeti; kana Jakove akatora mukadzi ku­vakunda vaHeti, sevava, kuvakunda venyika ino, ndichararamirei?

⁴⁶И Ревека каза на Исаака: Омръзна ми живота поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия от дъщерите на тая земя, защо живея?