¹Zvino Isaka wakadana Jakove, ndokumuropafadza, ndokumuraira ndokuti kwaari: Usawana mukadzi kuva­kunda veKanani.

¹Тогава Исаак повика Якова, и, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери.

²Simuka uende Padhani-Aramu, kuimba yaBhetueri baba vamai vako, uye uzviwanire ikoko mukadzi kubva kuvaku­nda vaRabhani, hanzvadzi yamai vako.

²Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и от там вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лавана.

³Zvino Mwari Wemasimbaose ngaakuropafa­dze, akuberekese vana, nekukuwanza, kuti uve chaunga chendudzi;

³И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така щото да произлязат от тебе редица племена;

⁴agopa­ropafadzo yaAbhurahamu, kwauri nekumbeu yako pamwe newe; kuti ugare nhaka yenyika maugere uri mutorwa, Mwari yaakapa Abhurahamu.

⁴и даденото на Авраама благословение да го даде на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята в която си пришелец, която Бог даде на Авраама.

⁵Isaka ndokuendesa Jakove, iye ndokuenda Padhani-Aramu kuna Rabhani mwanako­mana waBhetueri, muSiriya, hanzvadzi yaRabheka, mai vaJakove naEsau.

⁵Така Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан-арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава.

⁶Zvino Esau wakaona kuti Isaka waropafadza Jakove, akamue­ndesa Padhani-Aramu kunozvitorera ikoko mukadzi, pakumuropafadza kwake wakamuraira achiti: Usatora mukadzi kuvakunda veKanani;

⁶А Исав, като видя, че Исаак благослови Якова и го изпрати в Падан-арам, да си вземе жена от там, и че, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от Ханаанските дъщери;

⁷uye kuti Jakove wakateerera baba vake namai vake, akaenda Padhani-Aramu.

⁷и че Яков послуша баща си и майка си та отиде в Падан-арам;

⁸Esau ndokuona kuti vakunda veKanani vaiva vakaipa pameso aIsaka baba vake.

⁸и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се нравеха на баща му Исаака,

⁹Naizvozvo Esau wakaenda kuna Ishimaeri, akazvitorera Maharati muku­nda walshimaeri, mwanakomana waAbhurahamu, hanzvadzi yaNebhayoti ave mukadzi wake pamusoro pevakadzi vaaiva navo.

⁹то Исав отиде при Исмаила и, освен другите си жени, взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита.

¹⁰Zvino Jakove wakabuda paBheeri­shebha, ndokuenda akananga Harani.

¹⁰Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан.

¹¹Zvino wakasvika panzvimbo, akavatapo usiku, nekuti zuva rakange ravira. Ndokutora ibwe pamabwe enzvimbo iyo, akaita mutsamhiro, ndokurara panzvimbo iyo.

¹¹И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място.

¹²Zvino wakarota, uye tarira, danhiko rakange rami­swa panyika, musoro waro uchibata matenga, zvino tarira, vatumwa vaMwari va­chikwira nekuburuka pariri.

¹²И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.

¹³Zvino tarira, Je­hovha amire pamusoro paro, akati: Ndini Jehovha Mwari waAbhurahamu baba vako naMwari waIsaka; nyika yauvete pairi ndichakupa iyo, nembeu yako;

¹³И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти.

¹⁴uye mbeu yako ichaita seguruva renyika; zvino uchapararira kumavirazuva nekumabvazuva, nokumaodzanyemba nekuchamhembe; uye mauri nemumbeu yako dzimba dzose dzepanyika dzicharopafadzwa.

¹⁴Твоето потомство ще бъде [многочислено], като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.

¹⁵Zvino tarira, ndi­newe, uye ndichakuchengeta kwese kwaunoenda, nekukudzosera kunyika ino; ne­kuti handingakusii kusvikira ndaita izvo zvandataura kwauri.

¹⁵Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих.

¹⁶Zvino Jako­bho wakapepuka pahope dzake, ndokuti: Zvirokwazvo Jehovha uri panzvimbo ino, asi ini ndanga ndisingazivi.

¹⁶А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.

¹⁷Zvino wakatya, ndokuti: Nzvimbo ino inotyisa zvakadii! Haisi chimwe chinhu kunze kweimba yaMwari, iri isuwo rekudenga.

¹⁷И убоя се, и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна.

¹⁸Jakove ndokumuka mangwanani-ngwanani, ndokutora ibwe raakange aita mutsamhiro, akari­misa kuva mbiru, ndokudira mafuta pamusoro pepamusoro paro.

¹⁸На сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб, и изля масло на върха му.

¹⁹Zvino wakatumidza zita renzvimbo iyo Bheteri, asi zita reguta pakutanga rainzi Ruzi.

¹⁹И наименува онова място Ветил {Божий дом.}; а преди името на града беше Луз.

²⁰Jakove ndokupika mhiko achiti: Kana Mwari akava neni, akandichengeta panzira yandinoenda, uye akandipa chikafu chekudya, nezvipfeko zvekupfeka;

²⁰Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

²¹uye ndidzokere nerugare kuimba yababa vangu, ipapo Jehovha uchava Mwari wangu,

²¹така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог,

²²neiri ibwe randakamisa rikava mbiru richava imba yaMwari; nezvose zvamuchandipa, zvirokwazvo ndicha­pa chegumi chazvo kwamuri.

²²и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.