¹Zvino Jakove wakasimudza tsoka dzake, akaenda kunyika yevana vekumabvazuva.

¹Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

²Zvino wakaona, tarira, tsime musango, zvino tarira ipapo, mapoka matatu emakwai avete pariri; nekuti patsime iri vaimwisa mapoka; paiva neibwe guru patsime iroro.

²И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

³Uye ndipapo paiungana mapoka ose; zvino vaikungurutsa ibwe kubva pamuromo wetsime, ndokumwisa makwai, vachidzosera ibwe pamuromo wetsime panzvimbo yaro.

³И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.

⁴Jakove ndokuti kwavari: Hama dza­ngu, munobvepi? Ivo ndokuti: Tinobva kuHarani.

⁴И Яков каза на [овчарите]: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.

⁵Zvino wakati kwavari: Munoziva here Ra­bhani mwanakomana waNahori? Ivo ndokuti: Tinomuziva.

⁵И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.

⁶Zvino wakati kwavari: Wakafara here? Ivo ndokuti: Wakafara; zvino tarira, Rakeri mukunda wake, unouya nemakwai.

⁶И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците.

⁷Zvino wakati: Tarirai, achiri masikati ma­kuru, haisi nguva yekuti zvipfuwo zviunganidzwe; mwisai makwai, mugonoafudza.

⁷А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете.

⁸Zvino vakati: Hatingagoni kusvikira mapoka ose aunganidzwa, vagokungurusa ibwe pamuromo we­tsime; ndipo patichamwisa makwai.

⁸А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.

⁹Achiri kutaura navo, Rakeri wakasvika nemakwai ababa vake, nekuti waiva mufudzikadzi.

⁹Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше.

¹⁰Zvino zvakaitika Jako­bho achiona Rakeri mukunda waRabhani hanzvadzi yamai vake nemakwai aRabhani hanzvadzi yamai vake, kuti Jakove wakaswedera, akakungurutsa ibwe kubva pamu­romo wetsime, akamwisa makwai aRa­bhani, hanzvadzi yamai vake.

¹⁰А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.

¹¹Jakove ndokutsvoda Rakeri, akasimudza inzwi rake akabudisa misodzi.

¹¹И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

¹²Jakove ndokuudza Rakeri kuti ihama yababa vake, uye kuti mwanakomana waRabheka, ndokumhanya, ndokuudza baba vake.

¹²И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си.

¹³Zvino zvakaitika Rabhani anzwa ma­shoko aJakove mwanakomana wehanzvadzi yake, kuti wakamhanya kunomuchingamidza, ndokumumbundikira, ndokumutsvoda, ndokumuisa mumba make. Jakove ndokuudza Rabhani zvinhu izvo zvose.

¹³А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава [Яков] разказа на Лавана всичко.

¹⁴Rabhani ndokuti kwaari: Zvirokwazvo uri pfupa rangu nenyama yangu. Aka­gara naye mwedzi wose.

¹⁴И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И [Яков] живя при него един месец.

¹⁵Zvino Rabhani wakati kuna Jakove: Nekuti uri hama yangu, ungandibatira pachena here? Ndiudze kuti mubayiro wako uchava chii.

¹⁵След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.

¹⁶Zvino Rabhani wakange ane vakunda vaviri; zita remukuru rakange riri Rea, uye zita remuduku Rakeri.

¹⁶А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил,

¹⁷Rea wakange ane meso akaneta, asi Rakeri wakange aka­naka kwazvo pachimiro nepachiso.

¹⁷на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.

¹⁸Zvino Jakove wakada Rakeri. Ndokuti: Ndichakubatirai makore manomwe pamusoro paRakeri, mukunda wenyu muduku.

¹⁸И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.

¹⁹Rabhani ndokuti: Zviri nani kuti ndimupe kwauri pakuti ndimupe umwe murume; gara neni.

¹⁹И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.

²⁰Jakove ndokubatira Rakeri makore manomwe; asi akava pameso ake semazuva mashoma, nekuda kwekumuda kwake.

²⁰И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.

²¹Jakove ndokuti kuna Rabhani: Ndipei mukadzi wangu, nekuti mazuva angu azadzisika, kuti ndipinde kwaari.

²¹След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.

²²Rabhani ndokuunganidza vanhu vose venzvimbo iyo, ndokuita mabiko.

²²И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.

²³Zvino zvakaitika madekwani, kuti wakatora Rea, mukunda wake, ndokumuisa kwaari; iye ndokupinda kwaari.

²³А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.

²⁴Rabhani ndokupa kumukunda wake Rea Ziripa murandakadzi wake, ave mushandiri wake.

²⁴И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

²⁵Zvino zvakaitika, kuti mangwanani, tarira, ndiRea; ndokuti kuna Rabhani: Chii ichi chamaita kwandiri? Handina kukubatirai pamusoro paRakeri here? Mandinyengedzererei?

²⁵Но на утринта, ето че беше Лия. И [Яков] рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

²⁶Rabhani ndokuti: Hakunzarwo panzvimbo yekwedu kupa munin'ina kutangira dangwe.

²⁶А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.

²⁷Pedzisa vhiki yeuyu, tigokupa uyuwo pamusoro pebasa rauchabata nenizve mamwe makore manomwe.

²⁷Свърши [сватбарската] седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.

²⁸Jakove ndokuita saizvozvo, ndokuzadzisa vhiki yeuyu; ndokupa kwaari Ra­keri, mukunda wake kuva mukadzi.

²⁸И Яков стори така; свърши седмицата с [Лия и тогава Лаван] му даде дъщеря си Рахил за жена.

²⁹Rabhani ndokupa kuna Rakeri Bhiriha murandakadzi wake, ave murandakadzi kwaari.

²⁹И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

³⁰Jakove ndokupindawo kuna Rakeri, ndokudawo Rakeri kupfuura Rea, ndokubata pamwe naye mamwe makore manomwezve.

³⁰И [Яков] влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на [Лавана] още седем години.

³¹Kuzoti Jehovha aona kuti Rea waivengwa, wakazarura chibereko chake, asi Rakeri waiva mhanje.

³¹А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.

³²Rea ndokubata mimba, ndokubereka mwanakomana, ndokutumidza zita rake kuti Ru­bheni, nekuti wakati: Jehovha wakaona dambudziko rangu; naizvozvo ikozvino murume wangu uchandida.

³²И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.

³³Akabata mimbazve, ndokubereka mwanakomana, ndokuti: Nekuti Jehovha wanzwa kuti ndinovengwa, naizvozvo wandipawo uyu; ndokutumidza zita rake kuti Simioni.

³³И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}.

³⁴Akabata mimbazve, ndokubereka mwanakomana, ndokuti: Ikozvino nguva ino murume wangu achazvibatanidza neni, nekuti ndamuberekera vanakomana vatatu; naizvozvo zita rake rakanzi Revhi.

³⁴Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}.

³⁵Zvino wakabata mimbazve, akabereka mwanakomana, ndokuti: Nenguva ino ndicharumbidza Jehovha; naizvozvo wakamutumidza zita rake kuti Judha; aka­mira kubereka.

³⁵И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}. И престана да ражда.