¹Zvino Jakove akaenda nenzira yake, vatumwa vaMwari ndoku­sangana naye.

¹Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

²Zvino Jakove paakavaona wakati: Iyi ihondo yaMwari. Ndokutumidza zita renzvimbo iyo kuti Mahanaimi.

²А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим {Т.е., Войнства.}.

³Zvino Jakove wakatuma nhume mberi kwake kuna Esau mukoma wake, kunyika yeSeiri, nyika yekwaEdhomu.

³И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом;

⁴Ndokuvaraira achiti: Mutaure seizvi kuna ishe wangu Esau: Ndizvo zvinotaura muranda wenyu Jakove: NaRabhani ndanga ndichigara semutorwa, ndikarivara kusvikira ikozvino;

⁴и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана, и бавих се до сега;

⁵uye ndine mombe nemadhongi, makwai, nevaranda nevarandakadzi; ndatumira kuzokumikidza kuna ishe wangu izvozvi, kuti ndiwane nyasha pameso enyu.

⁵придобих говеда, осли и овци, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

⁶Zvino nhume dzakadzoka kuna Jako­bho dzichiti: Takasvika kumukoma wenyu Esau; naiye unouya kuzokuchingamidzai nevarume mazana mana.

⁶А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

⁷Jakove ndokutya zvikuru, akatambu­dzika. Zvino wakaparadzanisa vanhu vaiva naye nemakwai nemombe nemaka­mera, kuita mapoka maviri;

⁷А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:

⁸nekuti wakati: Kana Esau akasvika kune rimwe boka akarirova, boka rakasara richapukunyuka.

⁸Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

⁹Zvino Jakove wakati: Mwari wababa vangu Abhurahamu, naMwari wababa vangu Isaka, Jehovha makati kwandiri: Dzokera kunyika yekwako nekuhama dzako, ndigokuitira zvakanaka;

⁹Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,

¹⁰handina kufanira nyasha dzenyu dzose nekutendeka kwe­nyu kose kwamakaitira muranda we­nyu; nekuti ndakayambuka Joridhani urwu netsvimbo yangu; zvino ndava mapoka maviri.

¹⁰не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си; защото [едвам] с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах два стана.

¹¹Dondinunurai paruoko rwemukoma wangu, paruoko rwaEsau; nekuti ndinomutya, zvimwe asvike andirove, amai pamwe nevana.

¹¹Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада.

¹²Uye imwi makati: Zvirokwazvo ndichakuitira zvakanaka, nekuita mbeu yako sejecha regungwa risingagoni kuverengwa nekuwa­nda.

¹²А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството [си] не може да се изброи.

¹³Zvino wakavatapo usiku ihwohwo; aka­tora pane zvakasvika muruoko rwake, chipo chaEsau mukoma wake,

¹³Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава:

¹⁴Nhunzvi dzembudzi ma­zana maviri nenhongo makumi maviri, nenhunzvi dzemakwai mazana maviri nemakondohwe makumi ma­viri,

¹⁴двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,

¹⁵makamera anoyamwisa ma­kumi matatu nemhuru dzawo, mhou makumi mana, nehando gumi, makadzi embo­ngoro makumi maviri, nemadhongwana gumi.

¹⁵тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жребчета,

¹⁶Zvino wakazvipa mumaoko evara­nda vake boka rimwe nerimwe riri roga, ndokuti kuvaranda vake: Yambukai mberi kwangu, musiye chinhambwe pakati peboka neboka.

¹⁶и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго.

¹⁷Zvino wakaraira we­kutanga achiti: Kana Esau mukoma wangu, akasangana newe, ndokukubvunza achiti: Uri waani? Uye unoende­pi? Uye ndezvani zviri pamberi pako?

¹⁷На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?

¹⁸Ugoti: Ndezvemuranda wenyu Jakove, chipo chakatumirwa ishe wa­ngu Esau; tarirai, naiyewo amene uri kumashure kwedu;

¹⁸Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.

¹⁹ndokuraira newechipiri ne­wechitatu nevose vaitevera mapoka achiti: Kana mukamuwana Esau, nenzira iyi mutaure kwaari;

¹⁹Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;

²⁰mutiwo: Tarirai, muranda wenyu Jakove uri mumashure medu. Nekuti akati: Ndichambomunyaradza nechipo chinofamba mberi kwangu, uye mumashure ndichaona chiso chake; zvimwe achagamuchira chiso changu.

²⁰и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме [благосклонно].

²¹Naizvozvo chipo chakayambuka mberi kwake; asi iye wakarara usiku ihwohwo mumisasa.

²¹И тъй, подаръкът мина пред него, но сам той остана през оная нощ в стана.

²²Zvino akamuka usiku ihwohwo, akatora vakadzi vake vaviri nevarandaka­dzi vake vaviri, navana vake vane gumi nomumwe, akayambuka zambuko reJakove.

²²А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок {В изданието от 1940 г. Яков - печатна грешка.}.

²³Akavatora, akavayambutsa parukova, akayambutsawo zvaakanga anazvo.

²³Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше.

²⁴Jakove ndokusiiwa oga; zvino murume wakatsutsurudzana naye kusvikira utonga huchitsvuka.

²⁴А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

²⁵Asi aona kuti haagoni kumukunda, wakabata pamhango yehudyu, hudyu ikasvogodoka achitsutsurudzana naye.

²⁵който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.

²⁶Zvino akati: Ndirege ndiende nekuti utonga hwatsvuka. asi wakati: Handingakuregei muchienda musati mandiropafadza.

²⁶Тогава [човекът] рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А [Яков] каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.

²⁷Zvino akati: Zita rako ndiani? Ndokuti: Jako­bho.

²⁷А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

²⁸Akati, Zita rako harichazonzi Jakove, asi Isiraeri, nekuti wakarwa naMwari nevanhu, ukakunda.

²⁸А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил {Т.е., Борец с Бога.}, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.

²⁹Jako­bho ndokubvunza akati: Ndiudzeiwo zita renyu. Iye ndokuti: Sei uchibvunza zita rangu? Akamuropafadza ipapo.

²⁹А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там.

³⁰Zvino Jakove wakatumidza zita renzvi­mbo iyo kuti Penieri; nekuti wakati: Ndaona Mwari chiso nachiso, uye upenyu hwangu hwaponeswa.

³⁰И Яков наименува мястото Фануил {Т.е., Божието лице.}, защото, [си казваше:] Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.

³¹Zvino zuva raka­mubudira opfuura paPenieri; akaka­mhina pahudyu yake.

³¹Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

³²Naizvozvo vana vaIsiraeri havadyi runda rwehudyu riri pamhango yehudyu kusvikira zuva ranhasi; nekuti akabata mhango yehudyu yaJakove parunda rehudyu.

³²Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото [човекът] се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.