¹Zvino Jakove wakasimudza meso ake, akaona, zvino tarira, Esau achiuya nevarume mazana mana vanaye. Akagovera vana kuna Reya nekuna Rakeri nekuvarandakadzi vaviri.

¹След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини.

²Zvino wakaisa varandaka­dzi nevana vavo mberi, naRea nevana vake shure, naRakeri naJosefa pakupe­dzisira.

²Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад.

³Iye pachake akapfuura mberi kwavo, akakotamira pavhu kanomwe kusvikira asvika pedo nemukuru wake.

³А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си.

⁴Esau ndokumhanyira kunomuchingamidza, akamumbundikira, aka­wira pamutsipa wake, ndokumutsvoda; ndokuchema.

⁴И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.

⁵Zvino wakasimudza meso ake akaona vakadzi nevana, akati: Ndivana ani ava vaunavo? Iye ndokuti: Vana Mwari vaakapa muranda wenyu nenyasha dzake.

⁵И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви ти са тия? И той рече: [Те са] децата, които Бог подари на слугата ти.

⁶Varandakadzi ndokuswedera, ivo nevana vavo, vakakotama.

⁶Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха.

⁷NaRea nevana vake vakaswedera, vakakotama; pashure Josefa naRakeri vakaswedera, vakakotama.

⁷Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха.

⁸Ndokuti: Wakanangei neboka iri rose randasangana naro? Iye ndokuti: Kuti ndiwane nyasha pameso paishe wangu.

⁸Тогава рече [Исав]: За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си.

⁹Esau ndokuti: Ndine zvizhinji, munin'ina wangu, zvaunazvo ngazvive zvako.

⁹А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.

¹⁰Jakove ndokuti: Kwete! Kana ikozvino ndawana hangu nyasha pameso enyu, gamuchirai chipo changu kubva paruoko rwangu; nekuti naizvozvo ndaona chiso chenyu sechiso chaMwari, mukafara neni.

¹⁰Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.

¹¹Gamuchirai henyu chipo changu chinouiswa kwamuri; nekuti Mwari wakandipa nenyasha, uye ndine zvose. Akamugwaririra, kusvikira agamuchira.

¹¹Приеми, моля, подаръка ми {Еврейски: благословението ми.}, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие.

¹²Ndokuti: Ngatisimuke tifambe, uye ndichakutungamirira.

¹²Тогава рече [Исав]: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.

¹³Asi wakati kwaari: Ishe wangu unoziva kuti vana vachiri vatete, uye kuti makwai nemombe zvandinazvo zvi­noyamwisa; kana vakazvitinha nesimba zuva rimwe, boka rose richafa.

¹³Но [Яков] му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни, и че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.

¹⁴Ishe wangu ngaapinde hake mberi kwemura­nda wake; ini ndichanyatsosesedza sezvazvinogona kufamba basa riri pamberi pangu, nemafambiro evana, kudzimara ndasvika kuna ishe wangu paSeiri.

¹⁴Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир.

¹⁵Esau ndokuti: Zvino ngandisiye kwauri vamwe vanhu vaneni. Iye akati: Nekuda kwei izvi? Ngandiwane nyasha pameso aishe wangu.

¹⁵А Исав рече: [Поне] да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? [Стига] да придобия благоволението на господаря си.

¹⁶Esau ndokudzoka zuva iroro, akae­nda Seiri.

¹⁶И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир.

¹⁷Zvino Jakove wakapfuurira akaenda Sukoti, akazvivakira imba, akaitira zvipfuwo zvake matanga ane matenga; naizvozvo wakayumidza zita renzvimbo iyo kuti Sukoti.

¹⁷А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова, мястото се именува Сокхот {Т.е., колиби, [или] кошари.}.

¹⁸Jakove ndokusvika akachengetedzeka ku­guta reShekemu, riri panyika yeKanani, pakubva kwake paPadhanaramu; aka­dzika matende ake pamberi peguta.

¹⁸И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и разположи се пред града.

¹⁹Akatenga chikamu chenyika paakanga adzika tende rake kuvana vaHamori, baba vaShekemu, nemakobiri zana emari.

¹⁹И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си.

²⁰Ndokumisapo aritari, akaritumidza kuti Eri-Erohe-Isiraeri.

²⁰Там издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил {Т.е., Бог, Израилевият Бог.}.