¹Zvino Dhina mwanasikana waRea, waakaberekera Jakove, aka­buda kunoona vakunda venyika iyoyo.

¹А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на [онази] земя.

²Uye Shekemu mwanakomana waHa­mori muHivhi, muchinda wenyika, wakamuona; akamutora, akarara naye, akamufumura.

²А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.

³Mweya wake ndokunamatira panaDhina, mukunda waJakove, ndokuda musikana, akataura kumoyo wemusikana.

³И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.

⁴Zvino Shekemu ndokutaura kuna baba vake Hamori achiti: Ndi­torerei musikana uyo ave mukadzi wa­ngu.

⁴И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.

⁵Zvino Jakove wakanzwa kuti akasvibisa Dhina mukunda wake; zvino vanakomana vake vakange vari kuzvipfuwo zvake kusango, Jakove ndokunyarara kusvikira vauya.

⁵А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

⁶Hamori baba vaShe­kemu vakabuda vakaenda kuna Jakove kunotau­rirana naye.

⁶Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.

⁷Vakati vachinzwa izvozvo vanakomana vaJakove vakauya vachi­bva kusango; zvino varume ava vakazarirwa kwazvo, vakatsamwa zvi­kuru nekuti wakange aita upenzi pakati pevaIsiraeri nekurara nemukunda waJakove; chinhu chisingafaniri kuitwa saizvozvo.

⁷А като чуха за [станалото], Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.

⁸Zvino Ha­mori wakataurirana navo achiti: Shekemu mwanakomana wangu, moyo wake unodokwairira mukunda wenyu; domupai he­nyu iye ave mukadzi wake.

⁸И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.

⁹Uye waniranai nesu, tipei vakunda venyu, mugozvitorera vakunda vedu.

⁹И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.

¹⁰Uye garai henyu nesu, nyika ichava pamberi penyu; garai mutengeserane, mupfuwe mairi.

¹⁰Живейте с нас, и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.

¹¹Shekemu ndokuti kuna baba vemusikana nekuhanzvadzi dzake, Ngandiwane nyasha pameso enyu; uye chamuchareva kwandiri, ndichakupai.

¹¹Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: [Само] да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.

¹²Pamhidzirai zvikuru kwandiri roora nechipo; uye ndichapa sezvamuchareva kwandiri; asi ndipei musikana ave mukadzi wangu.

¹²Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.

¹³Vanakomana vaJakove ndokupi­ndura Shekemu naHamori baba vake, neunyengeri, vakati, nekuti wakasvibisa hanzvadzi yavo Dhina,

¹³А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:

¹⁴ndokuti kwavari: Hatingagoni kuita chinhu ichi, kupa hanzvadzi yedu munhu une ganda repamberi, nekuti chinyadzo kwatiri.

¹⁴Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.

¹⁵Asi nechinhu ichi tingatenderana nemwi, kana mukava sesu, kuti murume umwe neumwe wekwenyu adzingiswe,

¹⁵Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,

¹⁶zvino ticha­kupai vakunda vedu, nesu vakunda venyu tizvitorere; uye tichagara nemwi tive rudzi rumwe.

¹⁶тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.

¹⁷Asi kana musingatitereri mukadzingiswa, tichatora mukunda wedu tiende.

¹⁷Но ако не приемете [условието ни] да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

¹⁸Mashoko avo akava akanaka pameso aHamori, nepameso aShekemu, mwanakomana waHamori.

¹⁸И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.

¹⁹Jaya harina kunonoka kuita chinhu ichi, nekuti waifarira muku­nda waJakove; uye waiku­dzwa kupfuura imba yose yababa vake.

¹⁹Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.

²⁰Zvino Hamori wakasvika, naShekemu mwa­nakomana wake, kusuwo reguta ravo, ndokutaurirana nevanhu veguta ravo vachiti:

²⁰Тогава Емор и син му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:

²¹Varume ava vane rugare nesu; naizvozvo ngavagare munyika, vagotengeseranamo; nekuti nyika, tarirai, yakafara pamberi pavo; vakunda vavo tichavatora vave vakadzi vedu, nevakunda vedu tichavapa ivo.

²¹Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото, вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.

²²Asi pachinhu ichi chete varume vachatenderana nesu, kugara nesu, nekuva serudzi ru­mwe, kuti murume wose wedu adzingiswa, sezvavakadzingiswa ivo.

²²Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.

²³Ko mo­mbe dzavo, nenhumbi dzavo, nezvipfuwo zvavo zvose hazvichavi zvedu here? Ngatitenderane navo koga, vagogara nesu.

²³Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.

²⁴Zvino vakateerera Hamori naShe­kemu mwanakomana wake, vose vaibuda pasuwo reguta rake, ndokudzingiswa, murume umwe neumwe, vose vaibuda pasuwo reguta rake.

²⁴Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха из портата на града му.

²⁵Zvino zvakaitika nezuva retatu vachiri paku­rwadziwa, vanakomana vaviri vaJako­bho, Simioni naRevhi, hanzvadzi dzaDhina, vakatora umwe neumwe munondo wake, vakanyangira guta, ndokuuraya varume vose.

²⁵А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.

²⁶Ndokuuraya Hamori naShekemu mwanakomana wake, nekwakapinza kwemunondo, vakabudisa Dhina mumba maShekemu, va­kabuda.

²⁶Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.

²⁷Vanakomana vaJakove vakauya pamusoro pevakauraiwa, vakapamba guta, nekuti vakange vasvibisa hanzvadzi yavo.

²⁷Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.

²⁸Vakatora makwai avo nemombe dzavo nemadhongi avo nezvaiva muguta nezvaiva kusango;

²⁸Заграбиха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и всичкото им богатство;

²⁹nefuma yavo yose, nevana vavo vaduku vose, nevakadzi vavo vakavatapa vakapamba, nezvinhu zvose zvaiva mudzimba.

²⁹и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко що имаше в къщите.

³⁰Jakove ndokuti kuna Simioni naRevhi: Manditambudza, nekundinhuwisa pakati pevagari vemunyika ino, pakati pevaKanani nevaPerezi; ini ndiri mushoma pauwandu, vachandiunganira, vagondirova; ndichaparara ini neimba yangu.

³⁰Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен {Еврейски: да воня.} между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.

³¹Ivo ndokuti: Aite hanzvadzi yedu sechifeve here?

³¹А те казаха: [Трябваше ли] той да постъпи със сестра ни, като с блудница?