¹Zvino nzara yakanga iri huru munyika iyoyo.

¹А гладът ставаше голям по земята.

²Zvino vakati vapedza zviyo, zvavakanga vabva nazvo Egipita, baba vavo vakati kwavari, Dzo­kai, endaizve mutitengere zvokudya zvi­shoma.

²И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им рече: Идете пак, купете ни малко храна.

³Judha akataura navo, akati, Mu­rume uya akatinyevera kwazvo, akati, Hamungatongooni chiso changu, kana munin'ina wenyu asati anemi.

³А Юда, като му говореше каза: Човекът строго ни заръча, казвайки: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

⁴Kana mukatuma munin'ina wedu nesu, tichabu­ruka, kundotenga zvokudya;

⁴Ако изпратиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;

⁵asi kana musingamutumi, hatingaburuki; nekuti murume uya akati kwatiri, Hamungaoni chiso changu, kana munin'ina wenyu asati anemi.

⁵но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

⁶Isiraeri akati, Makandiitireiko zvakaipa zvakadai, zvamakaudza mu­rume uya kuti munomunin'ina?

⁶А Израил рече: Защо ми сторихте това зло та казахте на човека, че имате и друг брат?

⁷Ivo vakati, Murume uya akatibvunzisisa pamusoro pedu, napamusoro pehama dzedu, akati, Baba venyu vapenyu here? Mune munin'ina here? Tikamu­pindura namashoko aya; taigoziva here kuti achati, Burukai nomunin'ina we­nyu?

⁷А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? имате ли [и друг] брат? И ние му отговорихме според тия [негови] думи. От где да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брата си.

⁸Zvino Judha akati kuna Isiraeri, baba vake, Tumai henyu mukomana neni, tisimuke, tiende, tirarame, tirege kufa, isu nemi, navana vedu.

⁸Тогава, Юда рече на баща си, Израиля: Изпрати детето с мене, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и чадата ни.

⁹Ini ndi­chava rubatso rwake; mungamureva pa­ruoko rwangu; kana ndikasauya naye, ndikamuisa pamberi penyu, ini ndichava nemhosva kwamuri nokusingaperi.

⁹Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе за винаги.

¹⁰No­kuti dai tisina kunonoka, zvirokwazvo, tingadai tadzoka zvino rwechipiri.

¹⁰Понеже, ако не бяхме се бавили, без друго до сега бихме се върнали втори път.

¹¹Ipapo Isiraeri, baba vavo, akati kwavari, Kana zvakadaro, itai chinhu ichi; torai michero yakanaka yenyika mu­midziyo yenyu, muburuke nechipo kumu­nhu uyo, chebhasami shomanana, nouchi ushomanana, nezvinonhuhwira, nemura, nemichero yomuti wepisitakio, namaama­nda;

¹¹Тогава, баща им Израил каза: Ако е тъй, това сторете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове {Еврейски: хваленото нещо.} на [нашата] земя - малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - та ги занесете подарък на човека;

¹²mutore mari yakapamhidzwa kaviri mumaoko enyu, neiya mari yakanga ya­dzoserwa mumiromo yehomwe dzenyu, muende makaibata mumaoko enyu; zvi­mwe vakakanganisa.

¹²вземете двойно [повече] пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари, повърнете с ръцете си: може да е станало грешка.

¹³Nomunin'ina wenyu mumutorei, musimuke, mudzokere kumu­rume uyo;

¹³Вземете и брата си та станете и идете при човека.

¹⁴Mwari waMasimbaose ngaa­kupei nyasha pamberi pomurume uyo, akusunungurirei mumwe munin'ina wenyu naBhenjaminiwo. Kana ndatorerwa vana vangu, ndatorerwa hangu.

¹⁴А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, та да пусне другия ви брат и Вениамина. А аз, ако е речено да [остана] без чада, нека остана без чада.

¹⁵Zvino varume vakatora chipo ichocho, vakabata mumaoko avo mari yakapamhidzwa kaviri, naBhenjamini, vakasimuka, vakaburukira Egipita, vaka­ndomira pamberi paJosefa.

¹⁵Тогава човеците, като взеха тоя подарък, взеха двойно [повече] пари в ръцете си и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет и представиха се на Иосифа.

¹⁶Zvino Jo­sefa akati achiona Bhenjamini anavo, akati kumutariri weimba yake, Uya navarume mumba, ubaye, ugadzire; no­kuti varume ava vachadya neni masi­kati.

¹⁶А Иосиф, като видя Вениамина с тях, рече на домакина си: Заведи тия човеци у дома [ми] и заколи, каквото трябва и приготви; защото човеците ще обядват с мене на пладне.

¹⁷Murume uyo akaita sezvaakau­dzwa naJosefa; murume uyo akaisa varume avo mumba maJosefa.

¹⁷И човекът стори, каквото поръча Иосиф, и той въведе човеците в Иосифовия дом.

¹⁸Varume vakatya, zvavakaiswa mu­mba maJosefa, vakati, Tinoiswamo no­kuda kwemari yakadzoserwa muhomwe dzedu panguva yokutanga, kuti atsvake mhosva kwatiri, atibate, nokutiita va­randa vake, achitorawo madhongi edu.

¹⁸А човеците се уплашиха, загдето ги поведоха в Иосифовия дом, и рекоха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.

¹⁹Ipapo vakaswedera kumutariri weimba yaJosefa, vakataura naye pamu­suwo weimba;

¹⁹Затова те се приближиха при Иосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки:

²⁰vakati, Haiwa, ishe wedu, zvirokwazvo panguva yokutanga takaburuka kuzotenga zvokudya;

²⁰Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;

²¹tikati tichisvika patakavata usiku, tikasunu­ngura homwe dzedu, onei mari yomu­mwe nomumwe iri mumuromo weho­mwe yake, mari yedu yose sezvayakayerwa; zvino tadzoka nayo pa­maoko edu.

²¹а [на връщане], когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни напълно: затова ги донесохме обратно в ръцете си.

²²Zvino taburuka tiine imwe marizve mumaoko edu kuti titenge zvo­kudya nayo; hatizivi kuti mari yedu yakaiswa muhomwe dzedu nani?

²²Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем, кой тури парите ни в чувалите ни.

²³Iye akati, Farai henyu, musatya; Mwari wenyu, Mwari wababa venyu, akakupai fuma muhomwe dzenyu; mari yenyu yakasvika kwandiri. Akavabudi­sira Simioni.

²³А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви, ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеона.

²⁴Murume uyo akaisa varume avo muimba yaJosefa, akavapa mvura, vaka­shambidza tsoka dzavo, akapawo mbo­ngoro dzavo zvokudya.

²⁴И [домакинът] въведе човеците в Иосифовия дом и им даде вода та си умиха нозете; даде и храна за ослите им.

²⁵Vakagadzira chipo kusvikira kuuya kwaJosefa masi­kati, nekuti vakanga vanzwa kuti vacha­dya zvokudya ipapo.

²⁵А те приготвиха подаръка за Иосифа преди да дойде на пладне; защото чуха, че там щели да ядат хляб.

²⁶Josefa akati asvika kumba, vakapinda mumba ne­chipo chakanga chiri mumaoko avo, vakakotamira pasi pamberi pake.

²⁶И когато дойде Иосиф у дома, поднесоха му в къщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.

²⁷Iye akavabvunza mufaro wavo, akati, Baba venyu vakafara here, uya mutana wamai­reva? Vachiri vapenyu here?

²⁷И след като ги разпита за здравето им, рече: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още?

²⁸Ivo vakati, Muranda wenyu, baba vedu, vakafara havo, vachiri vapenyu. Vakakotama, vakanamata.

²⁸А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И наведоха се та се поклониха.

²⁹Iye akasimudza meso ake, akaona Bhenjamini, munin'ina wake, mwanako­mana wamai vake, akati, Ndiye here munin'ina wenyu muduku worugotwe, wamakandiudza? Akati, Mwari ngaave nenyasha newe, mwana wangu.

²⁹И като подигна очи видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Тоя ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да бъде милостив към тебе, чадо мое.

³⁰Zvino Josefa akakurumidza, nekuti moyo wake wakachema munin'ina wake, akatsvaka paangachema; akapinda muimba yake yomukati, akachemapo.

³⁰И Иосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брата му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.

³¹Akazoshambidza chiso chake, akabu­dazve, akazvidzora akati, Pakurai zvo­kudya.

³¹После уми лицето си и излезе и задържайки се рече: Сложете хляб.

³²Vakamupakurira iye oga, naivo voga, navaEgipita havana kutende­rwa kudya navaHebheru, nekuti zvino­nyangadza kuna vaEgipita.

³²И сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.

³³Vakagara pamberi pake, wedangwe paudangwe hwake, nomuduku kuna vose pauduku hwake; varume vakatarirana, vakashami­swa.

³³И насядаха пред него, първородният според първородството му, и най-младият според младостта му; и човеците се чудеха помежду си.

³⁴Akavagovera zvokudya zvakanga zviri pamberi pake, asi mugove waBhe­njamini wakaenzana nowavashanu vavo. Vakamwa, vakafara naye.

³⁴И [Иосиф] им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.