¹Zvino akaraira mutariri weimba yake, achiti, Zadza homwe dzavarume nezvokudya, sezvavanogona ku­takura, uisewo mari yomumwe nomu­mwe pamuromo wehomwe yake.

¹После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му {Еврейски: в устата на чувала.}

²No­mukombe wangu, mukombe wesirivha, uuise pamuromo wehomwe yomuduku, pamwechete nemari yezviyo zvake. Iye akaita sezvaakaudzwa naJosefa.

²и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.

³Zvino fume mangwana koedza varume vaka­tenderwa kuenda, ivo nemadhongi avo.

³На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.

⁴Vakati vabuda muguta, vasati vaenda kure, Josefa akaudza mutariri wake, akati, Simuka, tevera varume; kana wavabata, uti kwavari, Matsindiki­reiko zvamaitirwa zvakanaka?

⁴А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

⁵Ko ha­chizi chinhu chinomwira ishe wangu, chaanoshopera nacho here? Chinhu ichi chamaita chakaipa.

⁵Не е ли тая [чашата] с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.

⁶Akandovabata, akataura mashoko iwayo kwavari.

⁶И [човекът], като ги настигна, каза им тия думи.

⁷Vakati kwaari, Ko ishe wedu anotaurirei mashoko akadai? Ngazvisadaro, varanda venyu havangaiti chinhu chakadai.

⁷А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.

⁸Tarirai, mari yatakawana pa­miromo yehomwe dzedu takadzoka nayo kwamuri tichibva kunyika yeKe­nani; taigoba seiko sirivha kana ndarama mumba mashe wenyu?

⁸Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?

⁹Ani naani wa­varanda venyu anowanikwa anawo, ngaafe; nesu tichava vasungwa vashe wedu.

⁹Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.

¹⁰Iye akati, Ndizvo hazvo, nga­zvive sezvamataura; iye anowanikwa aine mukombe, ndiye achava musungwa wangu; imwi vamwe hamungavi nemho­sva.

¹⁰А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.

¹¹Ipapo vakakurumidza mumwe nomumwe kuburutsira homwe yake pasi, mumwe nomumwe akasunungura homwe yake.

¹¹Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.

¹²Iye akatsvaka, akatanga kumu­kuru, akaguma kumuduku; mukombe ukawanikwa muhomwe yaBhenjamini.

¹²И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.

¹³Ipapo vakabvarura nguvo dzavo, mu­mwe neumwe akatakudza dhongi rake, akadzokera kuguta.

¹³Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.

¹⁴Judha navana vababa vake vaka­dzokera kuimba yaJosefa, iye achirimo, vakawira pasi pamberi pake.

¹⁴И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

¹⁵Zvino Josefa akati kwavari, Chinyiko ichi chamaita? Hamuzivi kuti munhu akaita seni anogona kushopera here?

¹⁵И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно {Еврейски: старателно да наблюдава.}?

¹⁶Judha akati, Ko tingadiniko kuna ishe wangu? Tingataureiko? Tingazvipe­mbedza sei? Mwari akawana kutadza kwavaranda venyu; tarirai tiri vasungwa vashe wedu, isu naiye akawanikwa aine mukombe.

¹⁶Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.

¹⁷Iye akati, Ngazvisadaro, handingaiti sai­zvozvo; munhu uyo akawanikwa ano mukombe muruoko, ndiye achava musu­ngwa wangu; kana muri imwi, endai henyu norugare kuna baba venyu.

¹⁷Но [Иосиф] рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

¹⁸Ipapo Judha akaswedera kwaari, akati, Haiwa, ishe wangu, dotenderai henyu muranda wenyu kutaura shoko munzeve dzashe wangu, kutsamwa kwe­nyu kurege kumukira muranda wenyu, nekuti imwi makaenzana naFarao.

¹⁸Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.

¹⁹Ishe wangu akabvunza varanda vake, achiti, Muna baba here, kana munin'ina?

¹⁹Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?

²⁰Isu tikati kuna ishe wedu, Tina baba vava­mutana, vanomwana woutana hwavo, achiri muduku hake; mukoma wake akafa, iye akasara ari oga, mwana wamai vake, baba vake vanomuda.

²⁰И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича.

²¹imwi mu­kati kuvaranda venyu, Burukai naye kwandiri, ndimuone nameso angu.

²¹И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

²²Isu tikati kuna ishe wedu, Mukomana haa­ngasii baba vake, nekuti kana akasiya baba vake, baba vake vangafa.

²²И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

²³Zvino makati kuvaranda venyu, Kana munu­nuna wenyu worugotwe asingaburuki nemi, hamungaonizve chiso changu.

²³А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

²⁴Zvino takati takwira kumuranda we­nyu, baba vedu, tikavaudza mashoko ashe wedu.

²⁴И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

²⁵Baba vedu vakati, Endai­zve, mutitengere zvokudya zvishoma­nana.

²⁵А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,

²⁶Isu tikati, Hatingaburuki, kana munin'ina wedu asingaburuki nesu; nekuti hatingaoni chiso chomurume uya, kana munin'ina wedu asinesu.

²⁶ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

²⁷Muranda wenyu, baba vedu, vakati kwatiri, Mu­noziva kuti mukadzi wangu akandibere­kera vanakomana vaviri;

²⁷И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:

²⁸mumwe aka­bva kwandiri, ndikati, Zvirokwazvo akabvamburwa; kubva musi iwoyo ha­ndina kuzomuonazve;

²⁸Единият излезе от мене и си рекох: Навярно [звяр] го е разкъсал; и до сега не съм го видял;

²⁹kana mukandi­torera nouyuwo, akawirwa nenjodzi, mu­chaburutsira vhudzi rangu jena kuguva nokuchema.

²⁹и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

³⁰Naizvozvo, kana zvino ndikandosvika kumuranda wenyu, baba vangu, tisinaiye mukomana, mweya wavo zvawakabatanidzwa nomweya wo­mukomana,

³⁰И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

³¹vachati kana vachiona kuti mukomana asinesu, vachafa; naizvozvo varanda venyu vachaburutsira vhudzi jena romuranda wenyu, baba vedu, ku­guva nokuchema.

³¹като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.

³²nekuti muranda wenyu akazviita rubatso rwomukomana kuna baba vangu, ndikati, Kana ndikasauya naye kwamuri,ini ndichava ne­mhosva kuna baba vangu nokusinga­peri.

³²Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.

³³Naizvozvo zvino ndinokumbira kuti muranda wenyu agare hake ari musungwa washe wangu pachigaro chomukomana, asi mukomana akwire hake navana vababa vake.

³³Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

³⁴nekuti ndinga­kwira seiko kuna baba vangu, ndisina mukomana? Ndirege hangu kuona njodzi ichawira baba vangu.

³⁴Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.